Решение № 3432 от 13.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7704 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от А.К.С. против П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че на 21.04.2008 г. по

ДП № 114/2007г. на МВР - ГД“ДП“ пр.пр. № 1959/2017г. по описа на СГП била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр чл.26, ал.1 от НК и чл.283 от НК. На 24.09.2008г. й било връчено ново постановление за привличане като обвиняема за извършено престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление от 17.12.2008г. досъдебното производство било прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, но с постановление от 22.10.2009г. на Софийска апелативна П.било разпоредено продължаване на разследването. По повдигнатите обвинения било образувано НОХД № 1961/2011г. по описа на СГС, НО, 8 състав, което приключило с осъдителна присъда от 23.02.2013г.

Ищцата подала въззивна жалба срещу постановената осъдителна присъда, по която било образувано ВНОХД №414/2014г. по описа на САС. Въззивният съд отменил обжалваната присъда, тъй като липсвали мотиви към нея, и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С разпореждане от 14.07.2014г. СГС изпратил делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С ново постановление от 13.05.2015г. ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК и по чл.201, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК. С постановления от 22.06.2015г. и от 14.07.2015г. повдигнатите обвинения били прецизирани и отново предявени на ищцата. Внесен бил обвинителен акт в съда, по който било образувано НОХД №2787/2015 по описа на СГС, НО, 23 състав. По това дело била постановена оправдателна присъда на 25.02.2016г. Присъдата била протестирана от прокуратурата, но с решение по ВНОХД №285/2016г. по описа на САС, НО, 7 състав, оправдателната присъда била изцяло потвърдена. Решението на въззивната инстанция влязло в законна сила на 09.07.2016г. Вследствие на незаконното обвинение ищцата претърпяла неимуществени вреди, които се изразили в накърняване на репутацията й на професионалист, принудена била да обяснява на колеги, приятели и близки, че е невинна. Животът й изцяло се променил – не можела да спи, не искала да излиза от дома си, непрестанно мислела единствено за наказателното производство и се опасявала за бъдещето си. Наказателното производство било отразено в медиите, което засилило негативните преживявания на ищцата. Тя загубила вяра във всичко и всички. Огорчението, болката и страданията от неоснователните обвинения не били отшумели и към датата на подаване на исковата молба. Ищцата се притеснявала и за близките си, които също изпитвали притеснения от наказателното производство срещу нея. С. претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 25.09.2015г. с адвокатско дружество „Д., А.и съдружници“ и по други договори за правна помощ и съдействие – от 07.01.2007г. с адв. К.К., от 06.06.2014г. с адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“, от 24.09.2008г. с адв.С.и от 14.06.2011г. с адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“. Общата стойност на направените разходи за адвокатско възнаграждение възлизала на 9 800 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди П.на Р.Б.да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 800 лв., ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано от 09.07.2016г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът

П.на Р.Б.оспорва иска, като прави следните възражения: липсвали доказателства ищцата да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди; не били ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между дейността на П.на Р.Б.и описаните в исковата молба вреди; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; поддържа становището, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да съобрази обстоятелството, че на ищцата била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, както и че тази мярка за неотклонение била наложена само през част от периода, през който С. имала качеството на обвиняема; съдът следвало да съобрази и кратката продължителност на досъдебната фаза на наказателното производство; поддържа становището, че заеманата от ищцата длъжност не представлявала обстоятелство, което да обоснове увеличаване размера на обезщетението; липсвали доказателства П.или нейни органи да са предприемали действия за медийно оповестяване на разследването срещу ищцата, поради което евентуални вреди от медийни публикации не се намирали в пряка причинно-следствена връзка с дейността на прокуратурата; твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в страната за 2016г.; поддържа възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа страна следното:

Наказателното производство срещу А.К.С. е започнало на 21.04.2008г., когато й е връчено постановление за привличането й като обвиняема за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК по ДП №114/2007г. по описа на МВР ГД „ДП“, пр.пр. №1959/2007г. по описа на СГП. Спрямо обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 17.12.2008г. на Софийска градска прокуратура, на основание чл.216 и чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, образуваното ДП №114/2007г. по описа на МВР-ГД „ДП“, пр.пр. №1959/2007г. по описа на СГП срещу ищцата е прекратено, а наложената мярка за неотклонение е отменена, но с постановление от 22.10.2009г. на Апелативна П.– гр. София постановлението за прекратяване на производството е отменено и е разпоредено продължаване на разследването по досъдебното производство срещу ищцата.

С постановление от 26.03.2010г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 201, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Определена е мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от НОХД № 1961/2011 г. по описа на

СГС, НО, 8 състав, в съдебната фаза на производството са проведени седем открити съдебни заседания, съответно от 15.06.2011г., 08.11.2011г., 09.11.2011г., 05.12.2011г., 25.01.2012г., 22.02.2012г. и 23.02.2012г., в които ищцата е участвала лично заедно със своите защитници. Първоинстанционното производство е приключило с постановена присъда № 386 от 23.02.2012г., с която подсъдимата А.С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл. 26, вр. с чл.54 и чл.57 от НК и престъпление по чл.282 ал.2, пр. 1 и 2, вр. ал.1 вр. чл.54 и чл.57 от НК. На основание чл.23 от НК й е определено общо наказание за извършените деяния – „лишаване от свобода“ в размер на две години и лишаване от право да заема ръководна държавна и обществена длъжност, както и да упражнява професията на търговец и икономист за период от пет години. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено по реда на чл.66 от НК.

Постановената осъдителна присъда е обжалвана от А.С.. По жалбата е образуваното ВНОХД №441/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. В производството пред въззивния съд е проведено открито съдебно заседание от 03.06.2014г. с участието на подсъдимата, нейните защитници и представител на ответника. С решение от 03.06.2014г. въззивният съд е отменил присъдата, поради липса на мотиви и невъзможност за проверка на правилността на съдебния акт и е върнал делото за разглеждане на друг състав на СГС.

С разпореждане № 3777/14.07.2014г., постановено по НОХД 2533/2014г. по описа на СГС, НО, 23 състав, наказателното производство срещу ищцата е прекратено, на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК, и делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвяне на мотивите към обвинителния акт.

С постановление от 19.12.2014г. прокурор при СГП е прекратил частично образуваното ДП №114/2007г. срещу обвиняемата за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК, като е изпратил материалите по досъдебното производство на СРП по компетентност, за разследване на престъпление по чл.201, пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

С постановление от 24.02.2015г. на

Апелативна П.– гр. София, потвърдено с постановление от 01.04.2015г. на Върховна касационна прокуратура, постановлението от 19.12.2014г. на СГП е отменено в частта, в която е прекратено досъдебното производство за установяване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК.

С постановление от 14.07.2015г. А.С. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. На обвиняемата е определена мярка за неотклонение „подписка“.

В хода на образуваното НОХД №2787/2015г. по описа на СГС, НО, 23 състав са проведени пет съдебни заседание с участието на подсъдимата, съответно от 25.09.2015г., 17.11.2015г., 25.01.2016г., 19.02.2016г. и 25.02.2016г. С присъда № 56 от 25.02.2016г. ищцата е призната за невиновна по обвинението за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. Върху присъдата е извършено удостоверяване от съдия в СГС, че присъдата е влязла в сила на 09.07.2016г.

/л.172 от настоящото дело/

Приложено е ВНОХД № 285/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав, което е образувано по протест от 29.02.2016 г. на прокурор от СГП. На 09.05.2016г. е проведено съдебно заседание, а на 08.06.2016г. е постановено окончателно решение, с което е потвърдена оправдателната присъда от 25.02.2016г.

По искане на ищцата е разпитан св. К.П., който заявява в своите показания, че я познава още от 2005 г., когато работили заедно в

Българската служба по акредитация. Свидетелят работел в Бюро по акредитация, а ищцата ръководела Българската служба по акредитация. П.придобил добри впечатления от С..

През 2008 г. научил, че тя вече не работи в Българската служба по акредитация.

Тъй като на новото му работно място бил необходим специалист с нейната компетентност, ищцата била поканена да започне работа при неговия работодател.

Свидетелят установил, че С. се е променила. Преди била енергичен и относително рязък и твърд човек, а на новото работно място забелязал „леки пристъпи на апатия“, бавела се в работата си, понякога се вторачвала и отнасяла, поради което няколко пъти разговарял с нея относно странностите в поведението й. След време и двамата сменили работата си и започнали да работят за нов работодател – дружество, което свидетелят нарича „Р.“.

П.забелязал, че и на новото място ищцата се държи по същия начин. Впоследствие научил от нея, че страда от „паник атаки“, дори били викали „Бърза помощ“, защото си мислела, че получава инфаркт. Тъй като работата им била свързана с командировки в чужбина, П.се притеснявал за ищцата. При последната командировка изпратил човек с нея, за да й помогне, ако нещо се случи. Свидетелят счита, че обвинението срещу нея се е отразило на здравословното й и психическо състояние. Знаел, че тя провежда някакви медицински процедури, тъй като получавал обобщена справка за застрахователни обезщетения, които й се изплащали. В показанията си заявява, че ищцата водела много затворен начин на живот, без близки и приятели, общувала само с колегите си в работата. Споделила със свидетеля, че имала дългогодишна връзка с чужденец, който се отдръпнал от нея след като научил за наказателното производство. П.знаел от ищцата, че голяма част от познатите й я отбягвали, сякаш била анатемосана, не вдигали телефоните си, когато им звъняла, а естеството на работата й изисквало тя да има добра етика и висок морал, тъй като вземала решения за сертифициране.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/043c5a94-40fd-44a2-a24a-7d80d23a0889