Решение № 5640 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5640 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330106802 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., чрез пълномощник юрисконсулт Г. К., е предявил против О. Н. И., ЕГН: **********, от *****************************, иск за признаване на установено, че дължи присъдените по частно гр. дело № 1775/ 2025 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 841/ 31.01.2025 г., суми, както следва: главница в размер на 1 205, 36 лева, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 23.05.2024 г.- 22.08.2024 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *****************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.07.2024 г.- 29.01.2025 г. в размер на 84, 05 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.01.2025 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът като краен снабдител продавал ел. енергия, при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР и влизащи в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ответникът бил собственик на следния снабден с ел. енергия имот: *****************************, с ИТН: ********** и клиентски номер **********. Абонатът бил задължен да изплаща задълженията си според ОУ, но въпреки че ищецът му доставил в обекта ел. енергия периода 23.05.2024 г.22.08.2024 г. на стойност от 1 205, 36 лева, същата не била заплатена, а поради забавата се 1 дължала и мораторна лихва за периода 11.07.2024 г.- 29.01.2025 г. в размер на 84, 05 лева. За събиране на дължимите суми, се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело № 1775/ 2025 г. на ПРС, XIII гр. с-в такава била издадена, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е депозирал писмен отговор. Оспорва се, че ответникът имал качеството на потребител на услугите на ищеца в посочения обект за търсения период. Не ставало ясно основанието за откриване на клиентския номер и за възникване на договорното правоотношение между страните. Не било ясно и кой е собственик на имота и защо се дължат точно съответните суми. Оспорва се за периода да било предоставено това количество ел. енергия и размера му, оспорва се и дължимостта на лихвата за забава. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. чрез особения си представител моли за отхвърляне на иска. Представя допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 841/ 31.01.2025 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1775/ 2025 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 1 205, 36 лева, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 23.05.2024 г.22.08.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.07.2024 г.29.01.2025 г. в размер на 84, 05 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.01.2025 г. до окончателното погасяване и разноските по заповедното производство в общ размер на 75, 79 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в която връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети общите условия на ответника за продажба на електро енергия, копия от процесните фактури и договор за присъединяване на обект към мрежата.

Приети са още справка- информация относно доставена ел. енергия до обекта, стойности и количества, както и препис- извлечение от сметка за дължими суми по фактурите.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 98а от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния 2 снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35 ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им (по делото са представени писмени доказателства за публикуването им в национален всекидневник), без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Според чл. 7 т. 1 от ОУ ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си, като от представената справка- информация е видно, че за процесния период 23.05.2024 г.- 22.08.2024 г. във въпросния обект с ИТН ********** е имало монтиран електромер и е била доставяна ел. енергия, като уредът е отчел потребление от 5 183 kWh.

Поради неплащане, захранването на обекта е преустановено на 23.07.2024 г. Електромерът е отчитан дистанционно, като същият е в срока за валидност. Ответникът като потребител пък има насрещното задължение по чл. 11 т. 1 от ОУ да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден- чл. 27 ал. 1 от ОУ. В тежест на абоната е да установи изпълнение на задълженията си чрез изплащане на съответните суми, като писмени доказателства в тази насока не са представени. Същевременно от извлечението по сметка се установява, че трите процесни фактури, възлизащи на обща стойност от 1 205, 36 лева, не са платени, а за задълженията са начислени и лихви за забава в общ размер на 84, 05 лева. Така от ангажираните от ищеца писмени доказателства се констатира, че електромерът на обекта е редовно отчитан и показанията са остойностени според действалите за периода цени на енергията, като са отразени в процесните фактури. Оттук- ответникът е в неизпълнение на задълженията си по ОУ и с настоящото решение следва да се признае за установено, че той дължи търсените суми изцяло, като при така изложените обстоятелства претенцията се явява напълно доказана, както по основание, така и по размер.

Не могат да се споделят съображенията в отговора за това, че по делото не било доказано качеството потребител на ответника. За ползвания от лицето обект*****************************, е представен договор за присъединяване на клиент към мрежата от 19.10.2016 г., който не се оспорва. Няма доказателства за това, че за процесния период- през 2024 г. този договор не е бил действащ между страните, нито пък, че е прекратен на някое от основанията, посочени в него. Отделно, според чл. 94а от ЗЕ ищецът е длъжен да снабдява с ел. енергия обектите на битовите крайни клиенти, присъединени към мрежата, на ниво ниско напрежение, когато те не се снабдяват от друг доставчик.

Ответникът не представя писмени доказателства, от които да е видно, че той е избрал друг доставчик на ел. енергия за обекта, поради което предвид действащия договор между страните и липсата на избор на такъв друг доставчик, няма никакъв спор за това, че лицето е потребител на услугите на ищеца и като такъв е обвързан от задълженията си към крайния 3 снабдител.

Отделно, и направеното в отговора възражение за давност е изцяло неоснователно.

Независимо от това, че въобще не е конкретизирано точно за кои периоди и кои суми се отнася то, в случая действително би била приложима кратката тригодишна давност за задълженията за заплащане на електро енергия, тъй като същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД. Доколкото обаче конкретните вземания касаят периода 23.05.2024 г.- 22.08.2024 г., същият въобще не се обхваща от тригодишния срок преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, която е 30.01.2025 г. В този смисъл, макар и разгледано по същество, възражението се явява неоснователно, поради което не се променя крайният извод на съда по делото.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Предвид изхода на делото- пълното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат в цялост направените разноски. Ответникът е представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи възнаграждение, внесено от ищеца, за което ще му бъде издаден РКО, независимо от изхода на делото. Ищецът пък е направил следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: внесени държавна такса в размер на 75 лева и депозит за особен представител на ответника в размер на 428, 94 лева. Дължимо е още и юрисконсултско възнаграждение на страната, доколкото ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, като съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег.

№ 841/ 31.01.2025 г., издадена по частно гр. дело № 1775/ 2025 г. на ПРС, XIII гр. с-в, О. Н.

И., ЕГН: **********, от *****************************, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., следните суми за начислена електрическа енергия: главница в размер на 1 205, 36 (хиляда двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 23.05.2024 г.- 22.08.2024 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *****************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за 4 периода 11.07.2024 г.- 29.01.2025 г. в размер на 84, 05 (осемдесет и четири лева и пет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.01.2025 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА О. Н. И., ЕГН: **********, от *****************************, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., направените по делото разноски, както следва: по заповедното дело- държавна такса в размер на 25, 79 (двадесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева и по настоящото дело- сумата от 75 (седемдесет и пет) лева- държавна такса, сумата от 428, 94 (четиристотин двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) лева- възнаграждение за назначения на ответника особен представител и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.