Решение № 5435 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5435 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110113415 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 19.11.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против М. А. Д. за сумата 1518,42 евро (2 969,78 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***********************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 242,31 евро (473,91 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.11.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 69101/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април 2024г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, ***********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за 1 продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. А. Д. за сумата 1518,42 евро (2 969,78 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***********************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение19.11.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 242,31 евро (473,91 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.11.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2024г. по ч.гр. дело № 69101/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот/ 25.10.1991г., Я.С. Д.а е придобила правото на собственост върху недивижим имот- апартамент № 64, с адрес: ***********************

Установява се, че Я.С. Д.а е починала на 28.05.2022г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен Г. А. Д. и М. А. Д..

Със заявление от ответникът е изразил желание да бъде открита партида за процесния недвижим имот.

Видно от представения протокол от 17.07.2013г., етажните собственици в недвижим имот с адрес: *********************** са взели решение да възложат извършването на услугата дялово разпределение в сградата на "Т.С." ЕООД.

Относно количеството топлинна енергия в имота през периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г. пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на СТЕ, отчитането на топлинната енергия в процесната сграда е ежемесечно.

При. този начин на отчитане се издават ежемесечни фактури, отразяващи реалното. месечно потребление. Изравнителни сметки не се изготвят. В процесния имот има две отоплителни 2 тела.

Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните раходи.

През периода м. май 2022г.- м. април. 2024г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1444,17 евро (2824,56 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Конкретиката на случая сочи, че Я.С. Д.а е придобила правото на собственост върху недвижимия имот чрез правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил. Установява се, че Я.С. Д.а е починала на 28.05.2022г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа 3 степен Г. А. Д. и М. А. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съобразявайки посочената разпоредба, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота.

По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение– собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което е постановено решение. Според т. 1 от тълкувателното решение, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка дължи цената й, като договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В светлината на изложеното, с подаване на молба за откриване на партида за процесния имот от ответника (със съгласието на другия съсобственик на имота) ответникът е изразил желание да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие и е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 4 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2022г.- м. 04.2024г.