Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 18.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 436/2024
Вид
Решение № 45
Подписан
18.03.2025
Състав
Росица Стоянова Стоева, Светла Рускова Димитрова, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3, ал.3 · Закон за общинската собственост
  • Чл.109 · Закон за собствеността
  • Чл.60 ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ямбол, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20242300500436 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Община Ямбол, чрез началник отдел „Правни дейности“ – М.К., против Решение № 634/14.11.2024г. постановено по гр.д. № 2039 по описа на Районен съд – Ямбол, с което Община Ямбол е осъдена на осн. Чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на А. П. Л. да осъществява достъп с МПС и да ползва съобразно правата си гаражите, построени в ПИ ***, като следва да блокира чрез поставянето на подвижни антипаркови елементи /скоби/ две паркоместа от открития паркинг пред блок 23 на ж.к.“Диана“ гр.Ямбол, които две паркоместа се намират пред входа на гаражите, построени в ПИ *** и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Община Ямбол е осъдена да заплати на А. П. Лафчив направените по делото разноски в размер 1552 лв.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, както и поради необоснованост.

Излагат аргументи, че първоинстанционния съд неправилно е отчел 1 твърденията на ищовата страна, като в конкретния случай няма доказано неоснователно действие/бездействие от страна на Община Ямбол, което е едно от задължителните условия за уважаване на иска. Считат, че направените изводи в тази връзка са необосновани и недоказани и не кореспондират с фактическата обстановка. В тази връзка са посочили, че с разрешение за строеж № РС-052/28.05.2020г. в имота на ищеца ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Ямбол, е допуснато да се извърши строеж на „Жилищна сграда“ с два гаража със ЗП първи етап – 143 кв.м. и РЗП първи етап – 395 кв.м. – V категория , който е изпълнен. Съгл. Чл.60 ал.2 от ЗУТ, застрояването се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване е електрозахранване, както и транспортен достъп. Въпросът за гарирането/паркирането/транспортния достъп/ в имот, собственост на ищеца, бил решен в Обяснителна записка, където били предвидени три алтернативни варианта. Единия от вариантите бил препятстван от самия ищец, като е изградил ограда по уличната регулационна линия, като тези му действия не могат да обосноват прилагането на варианта за блокиране на две паркоместа на съществуващия паркинг /а не новоизграден, както се твърди в исковата молба/. Сочат, че на мястото му по действащия ПУБ – ПРЗ са съществували гаражи, които при премахването им, освободеното пространство се е използвало за паркиране на живущите в района и в частност тези в чл.23 в ж.к.“Диана“/собственици на премахнатите гаражи/. Поради това считат, че прилагането на варианта за „блокиране на две паркоместа“ се явява наймалкото неподходящ, т.к. по този начин се засягали права и законни интереси в по-голяма степен от тай-необходимото за целта – обособяване на паркоместа за имота, собственост на ищеца.

На следващо място въззивамият изтъква като нарушение, това че първоинстанционния съд не е обсъдил въпроса за статута на въпросния паркинг. По негови твърдения той се явява имот публична общинска собственост, съгласно разпоредбите на чл.3, ал.3 от ЗОС и като такъв е предназначен за нуждите на гражданите, в конкретния случай за живущите в блок 23 на ж.к. „Диана“. Счита, че със изолирането на две паркоместа, в квартал с остър дефицит на такива, за имот със задоволена паркова потребност, е нелогично и несправедливо спрямо гражданите от района.

Аргументира се с редица постъпили жалби от живущите в блок 23 на ж.к.

„Диана“, за процесния частен имот, както и че собственикът отнемал 2 общински паркови места с цел частно използване. Жалбоподателя е изразил недоволство и с извода на изложеното от вещото лице инж.Дженкова, че паркиралите коли в тротоарните площи възпрепятстват ищеца Л. да стигне до гаражите си, като счита, че паркиралите на тротоарните площи са в нарушение на друг закон / чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП/ и ищецът може да противодейства на тяхното противоправно поведение, за да бъде преустановено занапред.

На следващо място сочат, че главният архитект на Община Ямбол – К.Якубович, е информирал ищеца, че за поземлен имот с идентификатор *** по ККарта на гр.Ямбол е отреден УПИ II-25, в кв. 20 по ПУППРЗ на ж.к.“Диана“, одобрен със заповед № I-А-806/2107.2006г., според която е предвидена нова улична мрежа, осигуряваща достъп до новообразуваните урегулирани поземлени имоти /УПИ/ в кв.20, кв.23 и кв.24, в това число и УПИ II-25 /вариант три от обяснителната записка на проекта за жилищна сграда на ищеца/, поради което и няма основание за „блокиране на две места на съществуващия паркинг.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. П. Л. чрез неговия пълномощник адв.С. В. от АК-Ямбол, в който е заявено становище за допустимост на жалбата, като я оспорва като неоснователна и са изложени съображения за правилност,законосъобразност и обоснованост на решението. Моли ЯОС да приеме, че жалбата е неоснователна и постанови решение с което обжалваното решение бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Община Ямбол, редовно и своевременно призован не изпраща представител.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият А. П. Л., редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.В. е постъпила молба, в която е посочила, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие и е заявила доводи по същество .

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

ЯРС е бил сезиран с искова молба подадена от А. П. Л. от гр.*** против Община Ямбол, с която е заявил претенция ответната община да бъде осъдена 3 да преустанови създаденото състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си, като блокира две паркоместа на открития паркинг пред блок 23 на ж.к.„Диана“, гр.Ямбол, което технически да се осъществи, чрез поставянето на подвижни антипаркингови елементи /скоби/, осигуряващи свободния достъп на ищеца до гаражите с пътно превозно средство, както и присъждане на направените по делото разноски.

Изложил е твърдения за това, че той е собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КК и КР на гр.Ямбол, идентичен УПИ П-25 в кв.20 по плана на гр.Ямбол, отреден за „Жилищно строителство", с площ от 535 кв.м, в който при надлежно издадени строително разрешение и виза за строителство е изградил ЖИЛИЩНА СГРАДА - „Първи етап-двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с два гаража със ЗП първи етап-143кв.м и РЗП първи етап-395кв.м - V категория, като на 28.06.2023 г. извършеният строеж е въведен в експлоатация. Ищеца е твърдял, че малко преди въвеждането на обекта в експлоатация, ответната община е изградила открит паркинг за коли от източната страна на собствената му сградата, който към момента се ползва , като това му пречи като собственик да ползва имота си, в частност гаражите си, тъй като се ограничавал достъпа до тях с коли, които са паркирали пред входа му. Твърдял е, че на 06.06.2024 г. е подал молба до Община Ямбол с описание на проблема, който има с паркирането на автомобили в собствените му гаражи и с искане за съдействие от общината да осигури достъп чрез блокирането на две паркоместа откъм източната улица. В отговор на молбата му, от Община Ямбол е отказано съдействие, тъй като „...съществува вариант паркингът пред блок 23 на ж.к. ,,Диана“ да не се засегне, като за ход се ползва широкият тротоар между вече изградения паркинг и останалите урегулирани поземлени имоти.“ Ищеца е твърдял, че останалите УПИ също са застроени и се ползват от хора, които също притежават автомобили, които са паркирани пред сградите им, поради което според него е невъзможно за ход се ползват съседните УПИ-та.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.

В открито съдебно заседание представител на ответната община е заявил, че оспорва иска като неоснователен. В пледоарията на същия след приключване на съдебното дирене е посочил, че не е налице едно от задължителните условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС, а именно: наличието на 4 неоснователни действия от страна на Община Ямбол. т.к. общината по никакъв начин не била засегнала правото на собственост на ищеца и неговото упражняване , т.к. по строителен план и одобрен инвестиционен проект за имота на ищеца се предвиждал достъп от западната улица, независимо от това дали се явява удачно или не. Заявил е че, паркинга е съществувал преди въвеждане на сградата в експлоатация и общината в съответствие със ЗУТ е изградила необходимата инфраструктура за обслужване на жилищен блок в ж.к.“Диана“.

Пред първата инстанция са били представени писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.

Ямбол, идентичен с УПИ II-25 в кв.20 по плана за регулация на ж.к. Диана гр.

Ямбол, отреден за жилищно застрояване с площ 535 кв.м, при граници имоти №№ ***, ***, *** и ***. За това е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.01.2018 г., вписан в служба по вписвания в гр. Ямбол на същата дата, с който Община Ямбол е продал на ищеца незастроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на грп.Ямбол, идентичен с УПИ II 25 в кв.20 по плана за регулация на ж.к.“Диана“, гр.Ямбол, отреден „За жилищно застрояване“ с площ 535.00 кв.м.. Ищецът е представил още разрешение за строеж № РС052/28.05.2020 г., с което Община Ямбол му е разрешила строеж на жилищна сграда двуетажна, двуфамилна с два гаража, ново строителство, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация № УВ-047/28.06.2023 г., издадено от Главния архитект на Община – Ямбол за въвеждане в експлоатация на строеж „жилищна сграда“, първи етап – двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с два гаража, намираща се в ПИ с идентификатор ***. Ищецът е представил още инвестиционния проект – челен лист, виза за проектиране, количествена сметка, скица и обяснителна записка, всички с положен върху тях печат на Община Ямбол главен архитект за това, че е съгласуван и одобрен на 14.05.2020 г.

Представената е била и посочената в исковата молба , молба на ищеца до Община Ямбол за съдействие рег.№ 2801-13027 от 06.06.2024 г. , както и отговорът на Община Ямбол за отказ от съдействие с писмо № 280113336/11.06.2024 г. за това, че не са налице основания за предприемане на 5 действия/мерки за преминаване през изграден открит паркинг с цел паркиране в ПИ ***. Прието е, че не са налице сочените основания за действия, тъй като за собствения на Л. ПИ е създадена нова улична мрежа, осигуряваща достъп до новообразуваните УПИ, включително и неговия УПИ II-25.

Главният архитект се е позовал на обяснителната записка по част „Архитектура“ към одобрения инвестиционен проект на 14.05.2020 г. за това, че съществува вариант паркингът пред бл.23 на ж.к. Диана да не се засегне като за вход се ползва широкият тротоар между вече изградения паркинг и останалите УПИ.

Пред първата инстация по молба на ищеца е бил разпитан като свидетел Д.А.К., приятел на сина на ищеца, който знае къде живее ищецът и семейството му, както и имота им. Същият е твърдял, че паркингът граничи с жилищен блок и улица, като улицата разделя жилищния блок от техния имот.

Там имало много автомобили, които искат да паркират, като много пъти е присъствал със сина на ищеца, когато са ходили да приберат автомобила в имота им , което било много трудно или невъзможно, защото имало паркирани автомобили пред техния имот. Според свидетеля няма друг начин за влизане в имота, освен през паркинга.