Решение № 260 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Плевен, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20244400600727 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава „Двадесет и първа“ от НПК.

С решение №51/31.07.2024, постановено по АНД №118/2024г., РСгр.Ч.Бряг признал Ц. Т. К., ЕГН **********, за виновен в това, че: На 17.04.2024г., около 17:30 часа в гр.Ч.Бряг, обл.Плевен, ул. „Х. К.“ №35, не изпълнил Заповед №3/17.04.2024г. на РС-Ч.Бряг, за незабавна защита от домашно насилие, като е нарушил наложените мерки за защита от домашно насилие и е доближил Е. С. Ч. и Н. Ц.в Т., в дома, в който живеят на ул. „Х. К.“ №35, поради което и на основание чл.296, ал.1, вр. с чл.78а, ал.1 от НК, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание - „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Недоволен от постановеното решение обвиняемият го обжалва.В жалбата се съдържа оплакване,че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, като се иска отмяната му.Твърди се,че необосновано и незаконосъобразно съдът е приел нарушение на ограничителната заповед.Излагат се доводи, че въпреки формално наличие на изпълнително деяние, с нищо не е бил застрашен живота и здравето на лицата посочени в заповедта.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия-адвокат Н. Н.-АН1 Плевен, моли да се уважи жалбата и да се отмени решението.Счита, че макар и да е осъществен формално състава на престъплението то е малозначително.Счита, че приближаването на дома на е обществено опасно, както и не е и налице обществена опасност на дееца.

Въззивният жалбоподател Ц. Т. К. твърди, че написаното в обвинението не е вярно, не е влизал в дома, а стоял отвън.Твърди също, че е бил излъган от полицаите да му се връчи призовка.Счита, че не е в списъка на лицата, които могат да носят наказателна отговорност за домашно насилие, а той е бил изхвърлен от дома си от три години, с фалшиви документи.

Упреква съдебната система в гр.Ч.Бряг.

Прокурорът изразява становище,че жалбата не следва да се уважава.Цитира чл.19, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие. Счита, че е правилна преценката на първоинстанционния съд, че е заповедта е била в сила и деянието е осъществено. Акцентира, че едва след 30 минути от връчване на заповедта, обвиняемият я е нарушил. Счита също, че не са налице условия за прилагането на чл.9, ал.2 от НК.Излага доводи, че се касае за формално престъпление и с нарушаване на условието записано в заповедта, вече е реализирано. Пледира да се потвърди първоинстанционното произнасяне.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, доводите в жалбата, становищата на страните и след цялостна проверка на правилността на обжалваното решение, съобразно чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, досежно наличие на основания за отмяна на решението, но на различни от посочените във въззивната жалба и в съдебното заседание.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е провел производство по реда на Глава двадесет и осма от НПК, след внесено предложение от РП-Плевен, ТО-Ч.Бряг, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК, по отношение на обвиняемия Ц. Т. К..

При насрочване, разглеждане и постановяваване на решението си, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалният закон, в следствие на неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Както прокурорът, така и първоинстанционният съд е приел, че са налице на предпоставките на чл.78, ал.1 от НК.Това не е така.След извършена служебна проверка, в ЕИСС, въззивният съд установи, че за също такова деяние по чл.296, ал.1 от НК, вече е бил прилаган института за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Ц. Т. К..По отношение на обвиняемият е било постановено 2 окончателно решение №52/15.02.2024г. по ВАНД №1025/2023г.на ОСПлевен.С това решение, е потвърдено решение №118/10.10.2023г. по НАХД №232/2022г. на РС-Ч.Бряг, с което обвиняемият Ц. Т. К. е бил признат за виновен, за извършено предходно престъпление по чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78 от НК, е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Деянието по настоящото дело е извършено на 17.04.2024г., т.е. след влизане в сила на цитираното решение на ОС-Плевен и не са били налице кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК. В случая условието на чл.78а, ал.1, буква „б“, предложение второ е забрана, тъй като вече е бил прилаган този институт по отношение на обвиняемия и не е изтекъл и срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК Това обстоятелство е следвало да констатира първоинстанционния съд и упражни правомощието си по чл.377,ал.1 от НПК.В последствие, след насрочване на делото, при разглеждането и постановяване на решението си, също е могъл да упражни правомощието си и по чл.378, ал.3 от НПК, като върне делото на прокурора.

При това положение, неправилно е било прието, както от прокурора, така и от първоинстанционния съд, че са налице материалните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК. Прокурорът е внесъл предложението си на 25.04.2024г., а съответно разпореждането на съдията-докладчик е от 13.06.2024г./л.27 от НАХД №232/2022г. на РС-Ч.Бряг/.

Във връзка с неправилната преценка и нарушението на материалния закон, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалния закон, като се е произнесъл по същество, с решение, по реда на чл.378, ал.4, т.1 от НПК и сл. от НПК, т.е. в незаконосъобразно производство.Нарушението на материалния закон, изразяващо се в неправилното му приложение е и касационно основание по чл.348, ал.2 от НПК.Налице е и липса на мотиви, защо е прието, че обвиняемия не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, или защо е било възможно приложението му и в настоящия случай.Това е съществено процесуално нарушение и касационно основание и по чл.348, ал.3, т.2 от НПК.При такова производство за справката за съдимост се изисква отбелязване за приложение на чл.78а, ал.1 от НК.В приложената такава на л.34 от АНД №118/2024г. на РС-Ч.Бряг, само е отразено, че Цанко Т. К. не осъждан.

Допуснатото съществено процесуално нарушение не може да се отстрани от въззивният съд, тъй като няма правомощие да върне делото на прокурора.

То е отстранимо от първоинстанцион- ния съд по реда на чл.377, ал.1 от НПК, поради което следва да се отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на основание чл.378, ал.5, във вр. чл.334, във вр. с чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, Плевенският окръжен съд, 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №51/31.07.2024, постановено по АНД №118/2024г. на РС-гр.Ч.Бряг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Ч.Бряг.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4