Решение № 119 от 17.08.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Елена П. Г. като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500169 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.

Със съдебно решение № 347 от 28.02.2023г.,постановено по гр.д.

№1548/2022г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат 121817309, да заплати на С. И. Е. с ЕГН **********, на М. Г. Е. с ЕГН ********** и на С. Г. Е. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. И. Е., трите с адрес гр. Б., ул. „А. М.“ № *, ет. *, ап.

*, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Х. А.“ № ** - адвокат Р. И., обезщетения по 8000 лв. за претърпените от наследодателя им Г. В. Е. с ЕГН ********** неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 20.09.2022г. до окончателното им изплащане, както и по 3,33 лв. за направените по делото съдебни разноски,като Е ОТХВЪРЛИЛ исковете на С. И. Е. с ЕГН **********, на М. Г. Е. с ЕГН ********** и на С. Г. Е. с ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА на Република България за разликите над уважените размери от по 8000 лв. /общо 24 000 лв./ до предявените размери 1 от по 26 666,67 лв. /първоначално предявен общ размер 80 000 лв./.

Недоволни от така постановеното съдебно решение в

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част са останали ищците,които са депозирали въззивна жалба в законоустановения срок,като са го обжалвали в частта,с която са отхвърлени исковете им в неуважения им размер от 56 000 лева.

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала и ответната Прокуратура на Република България,която е депозирала въззивна жалба срещу решението на БОС в частта,с която са уважени исковете до размера от 24 000 лева, като е поискала съдът да НАМАЛИ размера на обезщетението за неимуществени вреди,без да посочи конкретен размер.

Въззивната жалба на ищците С. И. Е. с ЕГН **********, на М. Г. Е. с ЕГН ********** и на С. Г. Е. с ЕГН ********** е подадена в срок чрез пълномощника им адв. Р. И. С жалбата решението на БОС е оспорено в отхвърлителната му част,в неуважения размер от 56 000 лева/разликата над уважения размер от 24 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева/,като неправилно и незаконосъобразно.Посочва,че освен данните и мотивите в заповедта за уволнение,базираща се и на медийните публикации,ноторно известни са и телевизионните репортажи по всички телевизии за акцията на прокуратурата в ГКПП-Лесово и по-нататъшното отразяване на съдебните заседания. Що се отнася до обективните възприятия на пострадалия за отношението на околните след образуването на наказателното производство,следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания свидетел. Всеки индивидуално преживява собствената си репресия,а за разлика от другите участници в процеса,пострадалият в резултат на всички преживявания е влошил здравословното си състояние и е стигнал до летален изход. При възстановяване на работа след съдебното решение,от представената по делото заповед е видно,че той не е бил възстановен на предишната си работа и не е имал достъп до предишната си дейност. Що се отнася до заболяването му захарен диабет,именно в резултат на преживените страдания и страхове то се е усложнило и от медикаментозно лечение,пострадалият е преминал на инсулиново лечение. Психическото напрежение отключва подобни заболявания и води винаги до негативен резултат,а в настоящия случай и до най-тежкия такъв. Посочва се,че съдът в заключителната част на мотивите си е стигнал до правилни фактически и правни изводи,но не е отчел единствено,че в резултат на продължителните репресивни действия са се задълбочили и отключили редица заболявания на този 49 годишен човек,довели до летален изход. Не са отчетени и обстоятелствата,че се касае за две деца,едно от които е малолетно,които заедно с майка си са били свидетели на незаконосъобразната репресия и заедно със своя починал баща и съпруг са преживели в пълния им обем продължителен страх,стрес и лишения,които ще имат последици в много продължителен период от време. Моли се за отмяна на решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на решение от въззивната 2 инстанция,с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Нямат доказателствени искания,претендират се разноски.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република

България,подадена чрез прокурор Г. И. от БОП като неин представител,съдебното решение на БОС е оспорено като неправилно досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от по 8 000 лева на всяка от ищците или общо 24 000 лева. ПРБ счита,че правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Ф. Ч., както и е отчел липсата на доказателства за обективност на възприятието на ищеца,че след началото на наказателното производство околните започнали да гледат на него като на престъпник,загубил авторитета си в обществото,а в семейството го упреквали за всичко случващо се.Намира за недоказани твърденията за поставяне в дискриминационно положение на пострадалия след възстановяването му на работа,че е бил обект на неприязън,както и че му е било внушавано,че го чакат дълги години затвор.Не е било доказано твърдението,че ищецът е бил поставен в унизително положение и че заболяванията му –диабет и хипертонично сърце се дължат на образуваното наказателно производство.В жалбата се прави довод,че неправилно е било отхвърлено възражението на прокуратурата, че от кръга на вредите следва да се изключат тези,търпени от наложеното дисциплинарно наказание,като са изложени съображения,че решението за уволнение е взето от работодателя на ищеца- Агенция Митници,като прокуратурата няма правомощия да задължава работодателя за извършване на определени действия. Прокуратурата е поискала отстраняване на ищеца от длъжност,но искането не е било уважено от СпНС. Намира,че неправилно съдът е приел за ирелевантна липсата на удостоверено искане за напускане на страната ,по което да е постановен отказ във връзка с наложената на ищеца забрана да напуска пределите на страната.Принудителната мярка по чл.68 от НПК засяга правото за свободно придвижване само когато се депозира искане в тази насока и то се отхвърли.Счита,че връщането на делото на прокурора от съда на 18.06.2018г. не се е отразило на продължителността на разглеждането му,тъй като в рамките на един месец нарушенията са били отстранени и обвинителният акт е бил внесен отново на 20.07.2018г.При новото разпоредително заседание съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на очевидни фактически грешки в седмодневен срок,като в този срок те са били отстранени и не е било допуснато излишно забавяне. Продължителността на разследването е била обоснована с фактическа и правна сложност,тъй като обвиненията са били за участие в организирана престъпна група по чл.321 НК и т.нар.“вторична“ престъпна дейност- престъпления подкуп по чл.301 НК и чл.304 НК.Освен това,подсъдимите по нохд №2374/2018г.на СпНС са били общо осем,което от своя страна също определя фактическата и правна сложност и обяснява продължителния период на разследване. Излага съображения,че при определяне размера на обезщетението съдът е съобразил икономическите условия на живот в страната към момента на обвинението.Така определеният 3 размер от 24 000 лева обаче ПРБ счита,че не съответства на критериите за справедливост,като същият следва да бъде в значителна степен намален,за да бъде справедлив. Моли решението на БОС да бъде изменено,като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Няма доказателствени искания.

Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.първо от ЗОДОВ.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора от фактическа и правна страна, съдът намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не е престъпление.Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В случая е безспорно, че на 02.11.2016г. срещу ищеца Г. Е. е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.с чл.2 от НК по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд. В хода на разследването обвинението е било прецизирано,като с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура от 03.07.2017г. Е. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр.с ал.2 НК.Прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт срещу Г. Е., било е образувано нохд №894/2018г.по описа на СпНС,което е било прекратено от съда на 14.06.2018г. и върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.Последвало е повторно внасяне на обвинителен акт в съда на 20.07.2018г.,като е било образувано нохд №2374/2018г.по описа на СпНС,приключило с оправдателна присъда №24 от 03.07.2020г.,влязла в сила на 21.07.2020 г.

При така установените и безспорни между страните факти относно привличането на Г. Е. като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство,внасянето на обвинителен акт срещу него в СпНС и воденото съдебно наказателно производство,приключило с оправдателна присъда, правилно е приел БОС, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените на ищеца неимуществени вреди ,при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение 4 за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Ищецът Г. Е. е предявил пред БОС иск за присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени от воденето на наказателното производство неимуществени вреди -претърпени болки и страдания,подробно описани и конкретизирани в исковата молба.

Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск ,като е заявила становище за неоснователността му поради недоказаност на претърпените морални вреди и причинната им връзка с незаконно обвинение.

Искът е оспорен и по размер,като е заявено,че липсват доказателства,че ищецът е претърпял вреди по-големи от обичайните,при водено наказателно производство.

В хода на първоинстанционното производство ищецът Г. Е. е починал и с протоколно определение от 19.01.2023г. съдът е конституирал на основание чл.227 ГПК като ищци в производството законните му наследници- С. И. Е./съпруга/,М. Г. Е./дъщеря/ и С. Г. Е./дъщеря/.С. Е. е малолетна,поради което съдът правилно е съобразил,че тя следва да осъществява процесуалните действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Е. Новоконституираните ищци са заявили,че поддържат предявения от наследодателя им иск,съобразно законните им квоти в наследството –от по 1/3 ид.част.

Между страните не са били спорни фактите,свързани с образуваното ДП №55/2015г. по описа на Следствения отдел към Специализираната прокуратура/ прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на Специализираната прокуратура/: