Решение № 260042 от 28.10.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №260042 гр.Кюстендил, 28.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Вегриния Бараклийска, разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№22/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Ястребец“ №23б, представлявано от изп.директор К.Г., чрез пълномощника ю.к.Г.Ч., срещу решение №519 от 27.08.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№121/2019г. по описа на този съд.

С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, ул.„Ястребец” №23Б, представлявано от С.П.Ч.- изпълнителен директор, срещу И.А.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 2697.46 лева, от които 2328.43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., и 369.03 лева - законна лихва за забава от 16.09.2015г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение но чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1947/2018г. по описа на РС – Дупница. Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач – ФДР „ Термокомплект” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, Зона Б18, бл.10, ет.5 на страната на ищеца.

Така постановеното решение се обжалва изцяло, като се твърди, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като се претендира отмяната му, уважаване на предявените искове изцяло и присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции, в това число и възнаграждение за юрисконсулт.

Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е доказало исковата си претенция по размер. Прави се оплакване, че при разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото съдът не е посочил изискванията за доказване, на които се е позовал в отхвърлителното решение, а именно – че ищецът следвало да докаже какви били показанията на общия топломер и общия водомер в АС за процесния период, което същевременно се оценява за напълно неотносими за спора, респ. показанията на СТИ (водомер) и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в останалите жилища в сградата, което също се преценява от жалбоподателя като неотносимо, тъй като ответниците не били посочили доказателства, че в нормативно определения срок са оспорили размера на задължението пред дружеството или пред фирмата за дялово разпределение. Също така се поддържа, че при разпределение на доказателствената тежест съдът не е указал на ищеца, че следва да посочи одобрените за периода цени, като същевременно цената се определя с нормативен акт и съдът от публичния си пост е следвало служебно да следи за правилното прилагане на нормите. Във въззивната жалба се сочи още, че в исковата молба са били изложени твърдения в посока, че съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публични известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕР към МС, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на последните. Поддържа се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между страните, като в случая ответниците по иска не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях Общите условия са влезли в сила. Сочи се, че през исковия период действие са имали ОУ, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и ОУ, одобрени с решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, като се посочват вестниците, в които са били публикувани. Във въззивната жалба се коментира срокът, в който купувачите е следвало да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, според първите от посочените ОУ, действали, според жалбоподателя, в част от исковия период – м.10.2013г. - м.01.2014г., което вероятно е грешка, тъй като исковият период започва от месец май 2014г. Според вторите от така визираните по-горе ОУ, задължението за заплащане на дължимите суми, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 30 – дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Във връзка с удостоверяване на последното обстоятелство се твърди, че са били съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати на публикуването им, но в първоинстанционното производство на страната не е било указвано представянето им като доказателство. Пояснено е, че в претендираната главница е включена и стойност на услугата „Дялово разпределение“, като върху тази стойност също са били начислявани и лихви. Цената за тази услуга е била фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Топлофикация София“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение, като въз основа на договора между тях е настъпила суброгация в правата по отношение на това задължение. Прави се оплакване, че съдът неправилно не е приел заключенията на вещите лица, установяващи, че изложеното в исковата молба е коректно и подкрепено с нужните писмени доказателства.. доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – И.Ш. и В.Ш., са депозирали такъв.

Твърдят, че жалбата е неоснователна, а решението на ДнРС е мотивирано, правилно и законосъобразно. Считат, че ищецът сам не е изпълнил задължението си да представи доказателства, от които да се установи, че ответниците са собственици или вещни ползватели на имота, респ. че имат качеството на потребители на топлинна енергия, след като същите изрично са оспорили това, при което намират, че за ищеца е преклудирана възможността да представя доказателства за това.

Въззивникът сам твърдял, че потребител е собственикът или носителят на вещно право върху имота, но не доказвал, че ответниците имат такова качество.

Поддържат, че ищецът не доказал доставяно количество топлинна енергия, въпреки предоставената му възможност да представи отчетите на общия топломер, както и, че същият е искал да докаже дължимост на сумата единствено въз основа на направените от него твърдения. Възразяват срещу допустимостта на доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендират разноски. Доказателствени искания не са направени.

Третото лице

– помагач ФДР „ Термокомплект” ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е изразило становище в хода на делото.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на заявените с въззивната жалба оплаквания /във въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148 от 16.05.2017г., том IV, нот.дело №613/2017г. по описа на И.

*** действие РС – София ответниците по иска И. и В. Ш. са продали на .А. и.Ш. – Д. недвижим имот, представляващ апартамент №8 в блок ****, вх** /**/, ет.**, находящ се в гр.С., район М., ж.к.„М“.

Видно от договор с №126/14.11.2001г., Етажната собственост (ЕС) на бл.373, вх.Г /4/ е сключила договор с „

Термокомплект” ЕООД за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и идентификатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътршено разпределение на разходите за отопление и топла вода, срещу заплащане при посочени в договора условия.

Договорът е бил сключен след взето решение на общо събрание на ЕС, в което – видно от приложен списък – е взел участие И.Ш., с абонатен номер 187600.

Към исковата молба са били приложени съобщения към фактури, представляващи разпечатка от програма на ищеца, които са с номера, както следва: с №**********/31.07.2015г. за сума в размер на 1 004.19 лева за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., след приспадане на платени суми по фактури за същия период; с №**********/31.07.2016г. за сума в размер на 937.10 лева за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.и с №**********/31.07.2017г. за сума в размер на 947.58 лева за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.

Представен е и договор между „Термокомплект“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение.

Видно от приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.№1947/2018г. по описа на РС-Дупница, на 27.07.2018г. „Топлофикация

София“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. и В. Ш. солидарно за сумите: 2 328.43 лева – главница по описаните по-горе три броя общи фактури за доставена и незаплатена топлинна енергия за жилището, находящо се в ж.к.„М.“, бл.****вх.**, ап** за периода от месец май 2014г. до месец април 2017г., както и за 369.03 лева – лихва за забава за времето от 16.09.2015г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение по така посоченото дело ответниците са депозирали възражение в установения от закона срок.

РС-Дупница е назначил по искане на ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л.К.Б. е установено, че общите топломери са отчитани редовно, и че технологичните разходи в абонатната станция (АС) са били отчитани правилно, без данни за недопустими отклонения от топлотехническия проект на системите за захранване с топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, както технически, така и функционално; дяловото разпределение е правено при спазен топлотехнически проект, топлоподаването към АС е съответствало на нормата и общите условия на дружеството – ищец. Вещото лице е посочило, че методиката за разпределение на топлинна енергия за БГВ е била нарушена , като е била определена такава в сградата в етажна собственост (СЕС) за сезон 2014г.-2015г. със 17.82 % повече, а за сезон 2016г.-2017г. – с 16.31 % повече, при което е завишена и разпределената на абоната топлинна енергия за БГВ; за сезон 2015г.-2016г. методиката е нарушена при разпределение на топлинната енергия между абонатите в СЕС, респ. разпределената на абоната такава е невярна. Относно топлинната енергия за отопление в заключението е посочено, че завишаването на топлинната енергия за БГВ за сезони 2014г.-2015г. и 2016г.-2017г. е довело до съответно занижаване на топлинната енергия за отопление на имота в СЕС, респ. за отопление в СЕС, както и до промяна на процента на ТЕ за сградна инсталация в СЕС, като за тези периоди е била нарушена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия за отопление на имота. Вещото лице е посочило още, че установяването на потребената от абоната топлинна енергия не е във възможностите на съдебно-техническата експертиза, поради наличието на трудности при измерването или изчислението й, тъй като за всяка отделна сграда в ЕС е предвидена процедура за разпределение на постъпилата топлинна енергия, но липсват данни за всички абонати в сградата. Експертът е посочил, че фактурирането на суми е било правено от ищеца по отчет на общия топломер в абонатната станция и периодично – по данни от сметките за дялово разпределение от ФДР, поради което фактурираната за абоната топлинна енергия не е била реално /пряко/ отчетена, а е била разпределена по определена методика. В този смисъл, според вещото лице, фактурираните на абоната суми са верни, но само, доколкото съответстват на взетите предвид данни, съобразно извършеното разпределение.