Решение № 23683 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23683 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110163943 по описа за 2022 година

Ищецът „П“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр. С...., чрез пълномощника юриск.

Г.П. е предявил срещу Ц. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК за следното:

Да се признае за установено по отношение на Ц. Ц., че той дължи на „П“ ЕООД сума в общ размер на 5 105, 26 лв., от които: 1971, 03 лв. – главница, ведно със законната лихва, дължима от 15.08.2019г. – датата на предсрочната изискуемост на вземането до изплащането му; 997, 41 лв. – договорно възнаграждение за периода от падежа на първата неизплатена вноска – 05.04.2018г. до датата на предсрочната изискуемост – 15.08.2019г.; 1916, 29 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 220, 53 лв. – лихва за забава за периода от 06.03.2018 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 15.08.2019г., което вземане произтича от договор за потребителски кредит № ...., сключен между страните по делото, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23128/2020г. по описа на СРС.

Ответникът е получил исковата молба и приложенията й и не е депозирал отговор.

Предявените искове се основават на твърденията на ищеца, че на 08.01.2018г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № .... за сума по кредита в размер на 2000 лв., платима в срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска от 97, 59 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49, 89 лв., годишен лихвен процент /ГЛП/ от 47, 17%, с лихвен процент на ден от 0, 11%, с общо задължение по кредита от 3513, 24 лв., с избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1984, 68 лв. и месечна вноска по закупения пакет в размер на 55, 13 лв. Сочи се, че така формирано общото задължение по 1 кредита е в размер на 5497, 92 лв., а общия размер на месечната вноска е 152, 72 лв., платима на 5-то число на съответния месец. Ищецът твърди, че в изпълнение на договорното си задължение е превел на ответника на 08.01.2018г. сума в размер на 1 011, 46 лв. по посочена от него банкова сметка /разликата до 2000 лв. е преведена за рефинансиране на друг кредит/, но той не е изпълнявал задълженията да върне получената в заем сума по начина, уговорен в договора, изпаднал е в забава в плащанията на 06.03.2018г. и затова кредита е обявен за предсрочно изискуем, което е станало на 15.08.2019г. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено, но поради оспорване на вземането по издадената заповед и дадени указания за предявяване на иск за установяването му, такива са предявени.

Ответникът Ц. Ц. не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на ищеца, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 23128/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав е, че по заявление на „П” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 1971,03 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 220, 53 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 06.03.2018 г. до 15.08.2019 г., сумата от 997, 41 лева, представляващо договорно възнаграждение, начислено за периода от 05.04.2018 г. до 15.08.2019 г., 1916, 29 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги и 252, 11 лв. разноски, от които държавна такса в размер на 102, 11 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, договор за потребителски кредит "П" и общи условия, от които се установява, че между „П" ЕООД, в качеството на кредитор и Ц. И. Ц., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит П № ..../08.01.2018 г., по силата на който дружеството-ищец е предоставило на ответника сума в размер на 2000,00 лв., при поето от него задължение да погаси заема в срок от 36 месеца, на месечни вноски от по 97, 59 лв. месечно, при ГПР 49,89 % и ГЛП 41,17 % , лихвен процент на ден 0.11 %, дължима сума по кредита 3513, 24 лв. Договорени са и пакет допълнителни услуги при възнаграждение в размер на 1984, 68 лева, платимо на вноски от по 55, 13 лв., като общо поетото задължение на ответника към ищеца възлиза на 5497, 92 лв., а размера на всяка вноска – 152, 72 лв. Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 05.02.2021 г. В договора за кредит е отбелязано /от б. А до б. Д от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

2

Клиентът е декларирал, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколкото предлагания кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредитополучателят се е подписал, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за потребителски кредит.

Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от него, ОУ, погасителен план и споразумение. По делото е прието извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което се установява, че към 23.11.2022 г. общо платената сума от ответникът възлиза на 205 лв. Кредиторът е счел, че с нея е погасена главница в размер на 28, 97 лв., лихва в размер на 68, 62 лв. и вноска от пакета от допълнителни услуги в размер на 68, 39 лв. Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 9 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Процесният договор № ..../08.01.2018 г. за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл.9, ал.1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Настоящият съд счита, че процесният договор за кредит нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен. На първо място, в договора е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност – 49,89 %, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с изключение на лихвата. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 3 кредит. В конкретния случай както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). В този смисъл неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С процесния договор са предоставени и допълнителни услуги. Съгласно чл. 15.1 от ОУ, „Допълнителни услуги“ представлява приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, която клауза настоящият съдебен състав намира, че противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В конкретния случай т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено възнаграждение в размер на 1916, 29 лева не попада в приложното поле на горецитираната правна норма. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора – сумата се дължи за възможност за ускорено разглеждане на искането му. С оглед предходното, това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. В случая, наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата – увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. В настоящият случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на 2000,00 лева, а само възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1984, 68 лева и представлява много повече от 50 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми, формиращи ГПР са в размер на 49,89 %. Затова може да се направи обоснован извод, че действителният размер на ГПР надхвърля многократно допустимия от закона размер. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б 4 въззивен състав и др.).