Решение № 1892 от 09.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

С., 09.03.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 9-ти март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия

Коюмджиева ч.гр.д.№ 16801 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба на длъжника С.И.С. срещу разпореждане от 09.10.2019г. на ЧСИ М.М.с рег.№786 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20137860402392, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва, че за периода от 02.06.2014г. до 06.07.2016г. взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия. Излага подробни съображения за неправилност на обжалвания акт и моли същият да бъде отменен.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ М., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Процесното изпълнително дело № 20137860402392 по описа на ЧСИ М.М.с рег.№786 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 16.12.2013г. на „Ю.Б.“ АД, към която е приложен изпълнителен лист от 03.12.2013г., издаден по гр. дело № 44563/2013г. по описа на СРС и Заповед за изпълнение на парично задължение от същата дата, съгласно които С.И.С. и Н.А.И., са осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 154 535.17 лева, дължима главница по договор за кредит от 14.05.2007г. и анекси към него, ведно със законната лихва за периода от 25.10.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 16 686.67 лева за периода от 10.01.2013г. до 24.10.2013г., такси по договора в размер на 533.43 лева и 6 036.17 лева разноски по делото.

На

08.02.2014г. на длъжниците С.С. и Н.И.са връчени покани за доброволно изпълнение. С молба от 07.05.2014 г. е насрочена втора публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, възбранен и описан по изпълнителното дело. С молба от 08.07.2014 г., подадена от взискателя публичната продан е спряна. С молба Вх. № 9869 от 16.07.2014 г. е насрочена нова публична продан на имота за периода от 08.08.2014г. до 08.09.2014г. С молба Вх.

№ 11897 от 06.07.2016 г. производството по изпълнителното дело е спряно. Във връзка с изложеното се установява, че за твърдяния в жалбата период от 02.06.2014 г. до 06.07.2016 г. са поискани и извършвани изпълнителни действия, а именно насрочване и разгласяване на публични продани на описания по изпълнителното дело недвижим имот.

С молба вх. № 12565 от 09.10.2019г. длъжникът по изпълнението С.С. е поискала на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено. С разпореждане от 09.10.2019г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е приел същото за неоснователно.

Процесният недвижим имот е продаден на публична продан и възложен на купувача с постановление за възлагане от 19.11.2019г. По изпълнителното дело е извършено и разпределение от 13.12.2019г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В чл. 433 от ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателя е именно за реализацията на така соченото прекратително основание. Това основание изхожда от принципа, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законовият двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 от ГПК, е постановена тълкувателна практика с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите към т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело взискателят след образуване на изпълнителното дело и връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 08.02.2014г. е подавал своевременно /за период по – малък от две години между молбите/ искания за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител.

Във визирания в жалбата период от 02.06.2014г. до 06.07.2016г. са извършвани изпълнителни действия, а именно – насрочване и разгласяване на публични продани на описания по изпълнителното дело недвижим имот. За останалия период от

2016г. до подаване на жалбата, частния жалбоподател не оспорва, че са извършвани изпълнителни действия. При тези данни категорично се установява, че към датата на депозиране на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело на 09.10.2019г. от длъжника не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма две годишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №158905/23.12.2019г. подадена от длъжника С.И.С. срещу разпореждане от 09.10.2019г. на ЧСИ М.М.с рег.№786 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20137860402392, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде прекратено производството.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.