Решение № 72 от 17.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Кърджали, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20215100500154 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006/22.10.2020 г., постановено по гр.д. № 139/2017 г. по описа на РС - Крумовград, е отхвърлен предявеният от Х. А. И., А. А. И., Н.А. И., Н. А. М., К. Н. И., З. Ю. И., Г. Ю. И. и Г. Ю. И., представлявани от процесуалния им представител - адв. Д.Ш., против Х. А. М., представляван от адв. В.П., Б. И. Х., представляван от особен представител - адв. В.Т., А. И. Ю., представляван от особения представител – адв. Г.Т., К. Н. Н., Б. Н. Н., Н. Н. С. и Т. С. С., представлявана от особения представител – адв. Е.Ч., положителен установителен иск за признаване за установено, че при внасяне на земеделската земя в ТКЗС през 1958 г. наследодателят на ищците – А Х.И., е бил собственик на земеделски имот - нива с площ 1.5 дка, понастоящем поземлен имот с площ 1540 кв.м., в местността „Харманлък“, находящ се в землището на гр.Крумовград, с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползуване - нива, с идентификатор *** по КККР на гр.Крумовград, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с 1 идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Със същото решение в полза на ответниците са присъдени разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Х. А. И., А. А. И., Н.А. И., Н. А. М., К. Н. И., З. Ю. И., Г. Ю. И. и Г. Ю. И., които го обжалват чрез процесуалния си представител - адв. Д.Ш., изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдъпроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че о т назначената по делото съдебно - техническа експертиза, било установено, че за спорния имот няма, или не с а открити в архива на ОбСЗ , опис-декларация за внасянето му в ТКЗС от нито една от страните. Поради това ищците се легитимирали и са установили правния си интерес от водене на делото на основание договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г. По аргумент от разпоредбата на чл.12 от ЗСПЗЗ, това писмено доказателство би следвало да се цени от съда най-малкото като безспорна индиция за наличие на правно основание за придобиване и добросъвестно владение на спорния имот от страна на наследодателя на ищците към момента на внасянето му в ТКЗС. Цитираната правна норма предвиждала облекчена форма на доказване собствеността върху земеделски земи в производство по възстановяването им, като признавала за допустими в това производство и частни писмени документи. По делото било установено, че представения и приет като доказателство договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 год. касаел покупката именно на спорния имот, видно от описаните в договора имотни граници, установени и от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Към момента на придобиването му спорния имот граничел с имот, собственост на самия купувач наследодателя на ищците. Искането на въззивниците за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници се основавало именно на този документ. Сочи се, че ответниците не разполагали, или не представили никакви доказателства, нито навели конкретни твърдения относно основанията за претенцията им за собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Необективен и неоснователен бил извода на съда, че имота е бил закупен от общия наследодател на ответниците, тъй като от съдържанието на договора от 05.12.1947 г., било видно, че продавач на имота е Ю. М. Ч., трето лице съвсем различно от наследодателя на ответниците - А .

М. Х. Поради това при липса на други доказателства, които да опровергават 2 установената с договора за продажба принадлежност на правото на собственост върху имота, следвало да се приеме, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на въззивниците е бил собственик на този имот. Твърди се, че от 05.12.1947 год. до момента на създаване на земеделските стопанства, имотът бил във владение на наследодателя на въззивниците, който факт бил приет за безспорен от съда, което означавало, че именно той го е внесъл в активите на ТКЗС. Това обстоятелство се потвърждавало и показанията на свидетелката Ф. С. М.

По делото било установено и, че от момента на закупуване на имота 05.12.1947 г. , до настоящия момент, владението върху него никога не е било губено от страна на въззивниците, включително и след неговото внасяне в активите на ТКЗС. Това фактическо състояние не било променено и понастоящем. Към момента имотът имал материализирани граници, които го идентифицирали като двор и градина към жилищната сграда на ищците.

Неправилен бил и извода на решаващия съд, че в случая не е налице придобивна давност в полза на наследодателя на въззивниците. В производството по иск за спор за материално право следвало да с е вземе предвид обстоятелството, че имота е бил описан в представения по делото писмен документ - договор за продажба на недвижим имот, както и да прецени това обстоятелство съобразявайки, че общият наследодател е владял имота преди внасянето му в ТКЗС на основание писмен договор, и че внасянето на имота в ТКЗС не прекъсва придобивната давност съгласно чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ. Молят съда на отмени обжалваното решение на РС Крумовград и да уважи предявения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител - адв. Д.Ш., поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Х. А. М., представляван от процесуалния си представител - адв. В.П., е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като недопустима и неоснователна. По отношение на недопустимостта на жалбата се сочи, че същата е просрочена, тъй като била подадена на 17.02.2021 г., а решението било постановено на 22.10.2020 г. По същество се излагат събражения, че съгласно чл.219 от ЗЗД (отм.) договорът за продажба на недвижим имот следвало да бъде сключен в нотариална форма. Владението А Х.И. било недобросъвестно по смисъла на чл.317 от ЗИСС (отм.), тъй като същият не 3 получил имота на юридическо основание. Чл.34 от ЗД (отм.) изисквал упражнено давностно владение в продължение на 20 години, а от събраните доказателства, било видно, че имотът е закупен на 05.12.1947 г. и владението му от страна на А Х.И. продължило до 1958 година, през която година имотът бил внесен в ТКЗС, тъй като по делото нямало спор, че наследодателят на ищците и наследодателят на ответниците са били членове на ТКЗС. Съгласно чл.8 от Примерния устав на ТКЗС с приемането на едно лице за член кооператор, се считало, че то е внесло всичките си земеделски имоти в ТКЗС, т.е. владението на А Х.И. продължило 11 години, което било по-малко от необходимите 20 години или повече за да може наследниците му да претендират за придобиване на имота по давност. В заключението на вещото лице било установено, че същият не е намерил каквито и да е било доказателства А Х.И. да е внесъл процесния имот в ТКЗС или ДЗС. Съгласно решение № 246/06.08.1997 година на Поземлена комисия Крумовград, процесният имот бил възстановен на наследниците на А. М. Х., като за изготвянето на този административен акт, комисията предприела и осъществила всички инструменти, предоставени й от закона за установяване правото на собственост на А. Хасанов върху процесния имот. Използвайки обстоятелството, че всички наследници на А. М. Х. не живеят в К. и не осъществяват пряко владение върху процесния имот, но имайки правото на собственост върху него по силата на цитираното решение на Общинска поземлена комисия Крумовград, А Х.И. подал заявление вх. № 5378/09.12.1999 година пред Поземлена комисия - Крумовград, с което претендирал правото си на собственост върху процесния имот, който бил възстановен на наследниците на А. М. Х. в стари реални граници. От приложения към исковата молба Нотариален акт № 62, т.VII, н.д. № 1320/2006 година, следвал извода, че собствеността върху този имот е придобит от продавачите - наследници на А Х.И., въз основа на обстоятелствена проверка, като този имот не бил техен, а бил заграбен и въз основа на обстоятелствена проверка придобили правото си на собственост.

Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Крумовград.

Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - адв. В.П., поддържа становището си, изразено в отговор на въззивната жалба.

Въззивниците Б. И. Х., А. И. Ю., К. Н. Н., Б. Н. Н., Н. Н. С. и Т. С. С., не 4 са представили отговори на на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемите Б. И. Х., представляван от особен представител - адв. В.Т., А. И. Ю., представляван от особения представител адв. Г.Т. и Т. С. С., представлявана от особения представител - адв. Е.Ч., оспорват въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес от обжалване. Неоснователно е в тази връзка възражението за просроченост на въззивната жалба, тъй като съобщението за изготвеното решение е получено от процесуалния представител на въззивниците - адв. Д.Ш. на 03.02.2021 г., а въззивната жалба е подадена на 17.02.2021 г. По същество разгледана въззивната жалба е основателна.

Решението на Крумовградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ , за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците А Х.И. е бил собственик на процесния земеделски имот - нива от 1.5 дка към момента на колективизация на земеделските земи. Ищците твърдят в исковата молба, че техният наследодател е придобил имота на основание договор за покупко-продажба от 1947 г. и давностно владение. Твърдят също, че процесната земеделска земя била възстановена на наследодателя на ответниците.

Ответницата Г. А. Х., починала в хода на процеса, оспорва предявения иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. Излага съображенияе, че представения договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г. бил нищожен, поради това, че не бил съставен в предвидената от закона форма.

Оспорва твърдението, че владението върху процесния земеделски имот е осъществявано явно, необезпокоявано и непрекъснато. Имотът бил отнет от владението на наследодателя на ответниците и бил възстановен по реда на 5

ЗСПЗЗ.

С договор за продажба на недвижим имот с дата 05.12.1947 г., Ю. М. Ч. продал на А Х. И. следния недвижим имот: собствената си нива в местността „Харман ев-ери“ от 1.5 дка, при граници: улица, купувача и Х. И.

Въз основа на подадено заявление изх. № 1075/212.04.1995 г., с решение № 86/21.04.1995 г. на ПК - гр.Крумовград, за възстановяване на собствеността на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, било възстановено правото на собственост на от А Х.И., върху нива от 1.0 дка. в местността „Ев янъ“ в землището на гр.Крумовград, при съседи М. И., Х. М. и път.

С рeшение № 116/23.11.1999 г. по гр.д. № 131/1999 г. на РС Крумовград, влязло в сила на 14.12.1999 г., е прието за установено по отношение на ПК - Крумовград, че А Х.И. има право да възстанови собствеността си върху притежавана от него земеделска земя в землището на гр.Крумовград, а именно: нива с площ 1.5 дка в местността „Харман ев ери“, при граници и съседи: собствено дворно място, път (продължение на ул.“Първи май“), харманлък и наследници на А. М., харманлък и наследници на М. И. и път.

Въз основа на заявление вх. № 5378/09.12.1999 г., с решение № 396/10.12.1999 г. на Поземлена комисия - гр.Крумовград, било възстановено правото на собственост на А Х.И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива от 1.5 дка, находящ се в землището на гр.Крумовград, в местността „Харман ев ери“.

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04381edd-b4a8-4800-847a-fceebd8efbf8