Решение № 353 от 17.12.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Монтана, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20231630200868 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 733/12.09.2023г. издадено от Директора на РДГБерковица, с което на за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закна за горите (ЗГ) , на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, като на основание чл.273 от ЗГ са отнети и вещите послужили за извършване на нарушението - 1 бр. БМТ „Щил 021" с ф.

№11230210700 и е определена парична равностойност на липсващите вещи на чл.275 ал.2 от ЗГ, в размер на 48.51лв

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал П.

А. П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебното заседание – редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника му – адв. Л. А., която поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която подробно доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание – се представлява от юрисконсулт М.Д., който моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното НП. Депозирани са писмени бележки, в които излагат аргументи 1 за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. П. има горски имот в землището на село Б., обл.Монтана. В този имот е извършена незаконна сеч, за което надлежно жалбоподателят е уведомил органите на реда. Видно от писмо на л.25 от делото в РП-Монтана е образувано досъдебно производство за това, за престъпление по чл.235 ал.1 пр.1 от НК. На жалбоподателя бил издаден превозен билет. Жалбопдоателят П. не успял в срока да превози дървата, които били отсечени от нарушителите, тъй като нямал каруца, с която да ги извози.

На 25.08.2022г., жалбоподателят П. извозил останалите дърва от 0.90 пр. куб.м с каруца, именно когато бил установен от служители РДГ – Берковица – св. Л. Т. и св. Н. Иванов – стражари в ТП ДГС – Монтана. Жалб.

П. обяснил на служителите, че е бил в невъзможност да превози цялото количество дърва поради липсата на каруца, както и че използвал резачка, за да може да ги нареже и да ги извози по- лесно.

Св. Л. Т. съставл АУАН на жалб. П. П. в негово присъствие. С АУАН били иззети 1 бр. БМТ „Щил 021" с ф.№11230210700, каруцата и 1 бр. брадва.

Въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно постановление на Директора на РДГ-Берковица, с което на П. А. П. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като на основание чл.273 от ЗГ са отнети и вещите послужили за извършване на нарушението - 1 бр. БМТ „Щил 021" с ф.№11230210700 и е определена парична равностойност на липсващите вещи на чл.275 ал.2 от ЗГ в размер на 48.51лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л. Т. актосъставител и Н. Иванов, както и от надлежно приобщените към доказателствения материал писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд като въззивна инстанция.

По допустимостта на жалбата съдебният състав намира, че същата е 2 подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Доколкото спорното в процесния случай е дали жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което следва да му бъде реализирана административнонаказателна отговорност, съдът намира, че макар и формално да е реализирано нарушение (превозване след разрешения срок), случаят е маловажен. Настоящият състав намира, че в конкретният случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена опасност. Касае се за минимално количество дърва, а именно 0.90 пр.м. дърва за огрев, което жалбоподателят не е изсякъл незконно, а точно обратното той е сигнализирал за незаконната сеч в собствения му имот. На следващо място съдът отчита пенсионната възраст на жалбоподателят, определената му законова пенсия в размер на от 467 лв., както и че не е наказван по административен ред до сега.

Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК.

При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалвното наказателно постановление.

С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че се касае до първо такова деяние, че не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена 3 опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.

28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Още във възражението по съставения АУАН жалбоподателят надлежно е заявил, че нито каруцата, нито резачката са негови. Същият е използвал резачката, за да може да прекара дървата, които са от неговия имот. Нещо повече, именно тези негови дърва са били обект на престъпно посегателство и не е той извършителят на вмененото му с НП нарушение, което съгласно последното е извършил с иззетата резачка, поради което и неправилно е отнета в полза на държавата. В случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че жалбоподателят не е имал умисъл, че извършва нарушение, поради което и не е уведомил собственика на резачката, че ще извършва такова, за да може да бъде отнета в полза на държавата.

Съдът намира за незаконосъобразно постановлението и в последната му част относно присъждане на паричната равностойност на липсващите вещи., доколкто установените дърва са от имот на жалбоподателя.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдът отмени обжалвания административен акт разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като предвид изхода на делотот, съдът следва да възложи в тежест на въззиваемата страна. Размерът на възнаграждението следва да бъде определено съгласно предвиденото в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът след като отчете сложността на делото, счита, че същият следва да бъде определен в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63,ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 733/12.09.2023г. на Директора 4 на РДГ-Берковица, с което на П. А. П., ЕГН **********, за нарушение на чл.

213, ал. 1, т. 1 от Закна за горите (ЗГ), е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и на основание чл.273 от ЗГ са отнети вещите послужили за извършване на нарушението - 1 бр. БМТ „Щил 021" с ф.№11230210700 и на основание чл.275 ал.2 от ЗГ е определена парична равностойност на липсващите вещи в размер на 48.51лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РДГ - Берковица да заплати на П. А. П., ЕГН 53123201, сумата от 400 лева, представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Окръжен съд - Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5