Решение № 244 от 16.04.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Силистра, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100688 по описа за 2023 година

Ищецът Р. Х. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „С.

С." , чрез процесуалния си представител адв. Е. Тодорова – АК - Силистра, с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С., ул. С. К. № , кантора е предявил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във връзка с чл.

225, ал.1 от КТ. Моли съда да признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на земеделието, на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Директор" в Областна Дирекция "Земеделие" С. и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за период от два месеца, считано от 12.03.2023г. за сумата от 11 800.00 лева.

Претендира разноските в производството.

В молбата се навеждат твърдения, съобразно които ищецът е изпълнявал длъжността "Директор" на Областна Дирекция "Земеделие" – град С., съгласно безсрочен трудов договор № РД- 15-47 / 17.02.2022 г.. Излага доводи за нищожност както на издадената заповед, така и на сключения между страните трудов договор, в частта, с която като основание за възникването му са посочени и разпоредбите на чл. 19, ал.4, т.4 от ЗА, при условията на чл. 19а от ЗА. Твърди, че заповедта за уволнение е немотивирана, при издаването й са извършени нарушения по чл. 333, ал. 1, т.

4 и ал. 7 и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, тъй като не е искано разрешение от Инспекция по труда, предвид ползвания отпуск за периода 03. 10. 2022 год. – 1

12. 03. 2023 год. и не е спазено изискването на чл. 66, ал. 5 от КТ.

Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х.

С. № , ет. , представляван от директора Г. С. К. е подал писмен отговор, с който счита, че исковата молба е недопустима, тъй като прекратявянето на конкретното трудово правоотношение е по целесъобразност, за която съдът не следи. Твърди, че прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие, по преценка на органа, който ги назначава като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.

19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган.

Освен това счита, че исковата молба е недопустима и като предявена след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е преклузивен. Твърди, че са положени всички усилия процесната заповед да бъде връчена на ищеца, което връчване той е осуетил, но не следва да черпи права от това си поведение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

В исковата си молба ищцата е съединила обективно три иска- по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ -за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението.

Няма спор и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по безсрочен трудов договор № РД-15-4 7 / 17. 02. 2022 г., по който ищецът е заемал длъжност "Директор" в Областна Дирекция "Земеделие" – град С., прекратено със Заповед № РД-15- 4 7 2 / 02.11.2022 г. на Министъра на земеделието, считано от 0 3. 11. 2022 год. на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - без предизвестие и по преценка на органа по назначение. Независимо от причините, заповедта е връчена на 10. 03. 2023 год.

От представеното по делото копие от трудовото досие на ищеца, както и от представените по делото болнични листове и справка от регистъра на представените документи при осигурителя за изчисляване и плащане на парични обезщетение от ДОО е видно, ч е ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 03. 10. 2022 год. до 12. 03. 2023 год.

О т заключението на приетата по делото ССЕ е видно, че размерът на брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ датата на уволнението е 5 094.68 лева.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост са 2

Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие, а съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие". В чл. 59б ППЗСПЗЗ изрично е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" провеждат държавната аграрна политика на територията на областта и ръководят, контролират и координират дейността на общинските служби по земедЕ.е. Такава компетентност на областните дирекции "Земеделие" е разписана и в чл. 3, ал. 3, т. 4 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие". Съгласно чл.

3, ал. 1 от същия правилник, те се ръководят и представляват от Директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от З А и се назначава с договор, който по правило се сключва, изменя се и се прекратява от министъра на земеделието и храните. Тази разпоредба предвижда и, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, по аргумент от чл. 19 а ал. 1 от ЗА, не са държавни служители, а имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

По изложените съображения, следва да се приеме, че по отношение на ищеца е валидна именно нормата на чл. 19 а ал. 2 от ЗА, като освобождаването му без предизвестие от назначилия го орган – Министъра е по преценка на последния – като аргумент от с чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Тази преценката не е обвързана с основанията на КТ, извършва се по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери само дали освободеният е назначен на длъжността, за която е приложимо основанието по чл. 19 от ЗА, и дали е освободен от оправомощения за това орган – Министъра – факти, в които в конкретния случай безспорно са установени и водят до неоснователност на исковите му претенции.

В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 444 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. , III г. о. ВКС, решение № 811 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 3217/2008 г. , IV г. о. ВКС, решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. , III г. о. ВКС, решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., IV г. о. ВКС и др.

Неоснователно е и възражението на ищеца за незаконност на уволнението поради непреодоляна предварителна защита при уволнение поради спецификата на конкретното уволнително основание, за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ. Тъй като ищецът е заемал длъжност – Директор на Областна Дирекция "Земеделие", която попада в кръга на длъжностите по чл. 19 а ал. 1 от ЗА, прекратяването на трудовото 3 правоотношение с него е по реда на специалния закон – чл. 19а , ал. 2 от ЗА по преценка на органа, който го назначава по целесъобразност и разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ за закрила при уволнение е неприложима. В този смисъл Определение № 60 / 14.01.2014 г. по гр. д. № 6133/2013 г., III г. о., ВКС.

Поради изложеното по – горе, съдът отхвърля исковете за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната на Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на земеделието , за възстановяване на заеманата преди работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника заплащането на направените от него разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 936.00 лева.

Мотивиран от тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Р. Х. С. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „С.

С." против Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х. С. № , ет. , представляван от директора Г. С. К., да се признае уволнението му за незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на земеделието и храните, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се изплати обезщетение за незаконно уволнение, в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение в размер общо на 30 568.08 лева за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

ОСЪЖДА Р. Х. С. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „С. С." да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х. С. № ., ет. , представляван от директора Г. С. К. разноските по делото в размер на 936.00 / деветстотин тридесет и шест / лева.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4