Решение № 103 от 28.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. *, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500062 по описа за 2026 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на П.П. от гр. *, подадена чрез пълномощник адв. Д. Г. срещу решение на РС * № 539/31.10.2025г. постановено по гр.дело № 1065/2025г. по описа му В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил като неоснователно възражение на жалбоподателката за прихващане на свое вземане от 4144.98 лева срещу К. ЕООД с вземането, предмет на предявения от К. ЕООД осъдителен иск с цена 5350 лева.

Поддържа се в жалбата, че в тази част решението е неправилно, като съдът не е отчел факта, че кредитните правоотношения между страните са безспорни, вземанията по тях могат да се прихващат, като за извършване на прихващане не е необходимо вземанията да са с основание едно и също правоотношение. Изложени са съображения относно основателността на предявения насрещен иск с твърдения за недействителност на договорното правоотношение, наличие на задължение за главница от 5350 лева и възможност за прихващане с вземането на ищеца по първоначалния иск, като се позовава на съдебна практика относно съдебното прихващане. Иска се от съда да отмени решението в частта, с която е оставено без уважение възражението за прихващане и постанови ново, с което извърши прихващане с последица изменение решението в частта относно уважения насрещен иск. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 ГПК.

Въззиваемата страна К. ЕООД, чрез пълномощник адвокат Х. М. с подаден в срок 1 писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че с възражението за прихващане за заявени вземания на ищцата към ответника по кредитни правоотношения между страните, които не са предмет на предявените по делото искови претенции, не са установени с влезли в сила съдебни решения , съответно не са ликвидни и прихващане с тях не е допустимо. Само от факта на неоспорване твърденията на ищцата за наличие на вземания към ответника по други правоотношения, не може да се направи извод, че същите се признават и са безспорни. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок при наличен правен интерес , има задължително съдържание, като условие за редовност, като е внесена дължимата с оглед обжалваемия интерес държавна такса, поради което и е допустима за разглеждане.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните , въз основа на закона и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.П., с която е предявен срещу К. ЕООД установителен иск с предмет установяване недействителност на сключен между страните договор за потребителски кредит /ДПК/ №* от 29.10.2024г. поради сключването му в нарушение на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

С отговора на исковата молба К. ЕООД е предявил срещу П. П. насрещен иск за осъждането й да му заплати сумата 5350 лева дължима главница по процесния договор за кредит с основание неизпълнение задължението за плащане главницата по договора, а при условията на евентуалност, в случай на уважаване основания иска, да заплати тази сума на основание чл. 55 ЗЗД.

С отговора по насрещния иск П. П. е признала същия като основателен на основание чл. 23 ЗПК, като е наведено правопогасяващо възражение за прихващане с нейни вземания към К. ЕООД на обща стойност 4144.98 лева с основание недължимо платени от нея суми по сключени в периода 16.03.2024г.- 03.10.2024г. с това дружество осем броя договори за потребителски кредит.

По наведеното възражение за прихващане К. ЕООД е изразило становище за неоснователност поради това, че в рамките на производството съдът не може да изследва действителността на сключени между страните други кредитни правоотношения , а прихващането може да се извърши по пътя на медиацията. Изрично е признал наличието на посочените във възражението осем сключени между страните договори за потребителски кредит , извършените от П. П. плащания по тях и посочените от нея по възражението за прихващане фактически обстоятелства.

С постановеното по делото Решение № 539/31.10.2025г. РС * е уважил установителния иск като е признал за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК сключения 2 между страните ДПК №* от 29.10.2024г. , уважил е осъдителния иск на К. ЕООД за сумата 5350 лева, дължима от П. на основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законна лихва от 09.06.2025г. и е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане със съответно произнасяне по отговорността за разноски. От пестеливите мотивите на решението се установява, че възражението за прихващане е прието за неоснователно , поради това, че „съдът не може да установи съществуването на тези кредитни правоотношения, наймалкото, че приложените копия са неподписани от страните, за да се направи прихващане, като прихващането следва да се направи във връзка с процесния договор за кредит“ .

Първоинстанционното решението е валидно, а в обжалваната част, с която е осъдена П. П. да заплати на К. ЕООД сумата 4144.98 лева главница поради неоснователност на възражението за прихващане решението е и допустимо като постановено по иск с правно основание чл.55,ал.1 от Закона за задълженията и договорите. В частите, с които съдът е признал недействителността на договора за кредит от 29.10.2024г. и е осъдил П. П. да заплати на К. ЕООД сума над 4144.98 лева до 5350 лева решението като необжалвано е влязло в сила.

Основният въпрос пренесен за разглеждане пред въззивния съд с оглед въззивната жалба се свежда до основателността на заявеното от П. П. възражение за прихващане като правопогасяващо защитно средство по предявения срещу нея осъдителен иск.

Безспорно е, че възражението за прихващане е наведено своевременно с отговора на исковата молба, с която е предявен насрещния осъдителен иск и като такова е допустимо за разглеждане. Осъдителният иск също е предявен от К. ЕООД в срока за отговор на първоначалния иск и е допустим за разглеждане с оглед чл. 211 ГПК.

Установено е също така, че вземанията на П. П., заявени с възражението за прихващане, са неликвидни и спорни, като за да породи действие изявлението за прихващане, съществуването и изискуемостта на тези вземания подлежи на установяване в хода на делото. Касае се за т.нар. съдебно прихващане с неликвидно вземане, по което с постановеното по делото решение ще се формира сила на присъдено нещо – чл. 298,ал.4 ГПК, съответно предявеното с възражение за прихващане вземане на ответника и компенсационното му право се включват в предмета на делото и съдът дължи произнасяне по съществото на наведеното възражение и установяване съществуването, изискуемостта му и възможността за компенсация с вземането по предявения иск. Предвидените в чл. 103, ал.

1 ЗЗД предпоставки изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде извършено прихващане, се отнасят до възникването и надлежното упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане. Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени.

Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита, не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане.

В тази връзка съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди 3 всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск.

По основателността на възражението за прихващане, съдът приема следното:

От фактическа страна безспорно е установено, че между страните са сключени в периода 16.03.2024г. – 03.10.2024г. осем договори за потребителски кредит с параметрите, посочени от П. П. в подадения отговор на насрещния осъдителен иск, като ищецът по този иск К. ЕООД изрично е признал наличието на договорните правоотоношения, извършените от П. П. плащания по тях и твърдените от нея от фактическа страна по подаденото възражение обстоятелства, а именно:

ДПК №* от 16.03.2024г. с параметри предоставен кредит от 2500 лева с ГПР 62.62 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 1812.12 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 2576.88 лева.

ДПК №* от 20.03.2024г. с параметри предоставен кредит от 2800 лева с ГПР 61.66 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 1109.49 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 2858.19 лева.

ДПК №* от 27.03.2024г. с параметри предоставен кредит от 3200 лева с ГПР 61.66 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 1266.72 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 3485.28 лева.

ДПК №* от 13.04.2024г. с параметри предоставен кредит от 3000 лева с ГПР 62.80 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 3110.83 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 3270.53 лева.

ДПК №* от 02.05.2024г. с параметри предоставен кредит от 3600 лева с ГПР 62.84 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 6906.02 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 3871.29 лева.

ДПК №* от 30.05.2024г. с параметри предоставен кредит от 4000 лева с ГПР 62.1 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 1584.12 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 4128.50 лева.

ДПК №* от 10.06.2024г. с параметри предоставен кредит от 4400 лева с ГПР 63.02 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 8453.22 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 7316.31 4 лева.

ДПК №* от 03.10.2024г. с параметри предоставен кредит от 1000 лева с ГПР 62.11 %, договорна лихва 50 % и дължима неустойка, поради непредставено обезпечение 391.83 лева, договорена в чл. 18 от договора и платена от П. П. по този договор сума от 1138 лева.

Всичките осем договора са с идентични клаузи, като предвиждат задължение на кредитополучателя да осигури в срок от два дни задължително обезпечение чрез банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на определени условия, като в чл. 18 от договорите е предвидено заплащане на неустойката в случай, че не бъде осигурено предвиденото в договора обезпечение или предоставеното такова не отговаря на условията , посочени в договора. Безспорно е с оглед чл.1,ал.4 от договорите, че посоченият ГПР не включва разходите за заплащане на неустойката по чл. 18, макар същата да е включена в погасителния план при сключване на договора като дължима на равни месечни вноски, наред с вноските за главница и лихва.

Макар формално посочената в чл. 18 от договорите сума да е определена като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, то по същността си представлява скрито оскъпяване на заема и следва да бъде включена в изчисляване на ГПР като разход по заема, доколкото тази сума е дължима веднага от потребителя при сключване на договора, начислява се автоматично и е включена в погасителния план като месечна вноска.

Двудневният срок, в който би следвало да се представи обезпечение от посочените в чл. 6 от договорите такива, предвид изискванията към поръчителите,евентуално към банкова гаранция, изначално създава значителни затруднения за изпълнението на това задължение до степен да го възпрепятства, като начинът на уговаряне на задължението за осигуряване на обезпечение и дължимата поради неизпълнението му неустойка създава единствено предпоставки за начисляването й , представлява възнаграждение за заемодателя и води до неоснователно му обогатяване. Така договорената като неустойка сума по същността си не представлява неустойка с присъщите й съгласно чл. 92,ал. 1 от ЗЗД функции – да обезпечи изпълнение на договорно задължение и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. Задължението, чието изпълнение следва да обезпечи , а именно предоставяне на обезпечение по договора за заем, е вторично и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху основното задължение за връщане на заемната сума в срок.