Определение № 1811 от 24.04.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1811 гр. Плевен, 24.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430101279 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М.- *** срещу К. Х. Д., ЕГН**********, ***.

Предявен е иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2192/2018г. по описа на РС-Плевен.

Прието е в заповедното производство, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 21.12.2022 г. е са дадени указания по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК на *** ЕАД.

Съдът намира за основателно направеното изрично възражение на ищеца по делото, че искът, предявен от *** ЕАД е недопустим, поради липсата на предпоставките по чл.415 ГПК, а именно дадени указания на заявителя в заповедното производство за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената в заповедното производство заповед за изпълнение.

Заявител по заповедното производство е *** ЕАД, а не ищеца *** ЕАД.

Съгласно чл. 415, ал.1 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:….т.2 2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

С т.10, „б“ от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че при настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.3 ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.

Видно е от горепосоченото, че въпреки, че е легитимиран и цесионера да предяви иска за установяване на вземането, то указанията за предявяване на иска следва да бъдат връчени на заявителя в заповедното производство, и именно от датата на връчване на указанията по чл.415 ГПК на заявителя тече срокът за предявяване на иск, който може да бъде предявен както от заявителя-цедент, така и от цесионера.

Предвид гореизложеното, предявения иск се явява недопустим, поради липса на дадени указания по чл.415 ГПК на заявителя в заповедното производство за предявяване на иска и изрично е направено възражение в този смисъл от ищеца по делото.

Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки съобразно чл. 415 ал. 1 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК, поради което производството по делото е недопустимо и същото следва да се прекрати, като преждевременно предявено.

Поради изложеното следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130 от 2

ГПК.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, исковата молба на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М.*** по гр.д. № 2023443010 1279/2023 по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2023443010 1279/2023г. по описа на РС-Плевен

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3