Решение № 2150 от 23.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101351 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Я. С. С., ЕГН **********, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която се иска прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № ********/06.03/2025 г., сключен между ищцата и първия ответник, и за нищожен Договор за поръчителство от 06.03.2025 г., сключен между ищцата и втория ответник.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № ********/06.03/2025 г., по силата на който ответникът е предоставил заемната сума от 2100 лева, платима на 24 вноски, с фискиран лихвен процент 27,36 %, ГПР 31,07%, като целият размер на лихвата възлиза на сумата от 3961,77 лв.

На същата дата бил сключен и договора за поръчителство с втория ответник с размер на възнаграждение 2276,94 лв.

Твърди се, че договора за потребителски кредит е недействителен, защото не сочи коректно размера на годишния процент на разходите, тъй като не е включено възнаграждението за поръчителя. Последното съставлява разход по кредита и при включването му се надвишава допустимия размер от 50 %. Сочи се, че на потребителя не е дадена възможност да кандидатства без да предостави поръчител или да избере друг поръчител освен предварително избраното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, на което първия ответник е едноличен собственик на капитала.

1

На следващо място се сочи, че дружествата- ответници са изначално финансово и организационно свързани, поради което формално уговореното възнаграждение по договора за поръчителство всъщност облагодетелства първия ищец, като представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, която плаща потребителя.

Твърди се и нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите поради завишения размер на възнаграждението за поръчителство.

Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е подало писмен отговор в срок, с който счита исковете за неоснователни. Не оспорва сключването на двата договора.

Сочи, че не е страна по договора за поръчителство, поради което нямало как и съответно не е включил възнаграждението за поръчител в ГПР, тъй като не знаел и какъв бил размера на възнаграждението. Единственият разход, който участвал при формирането на ГПР, била възнаградителната лихва. Независимо от това сочи, че възнаграждението за поръчител не съставлява разход по кредита и не следва да участва в ГПР. Оспорва и обстоятелството, че за ищеца било налице задължение да сключва договор за поръчителство, тъй като съгласно раздел 3, т.12 от ОУ кредитополучателят имал право, но не бил длъжен да предостави обезпечение. С тези доводи моли за отхвърляне на иска против него.

В срока по чл.131 ГПК постъпи отговор и от вторият ответник, с който сочи, че не оспорва съществуването на договора за поръчителство, както и договора за кредит.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не съставлява разход по кредита. Независимо от това заявява, че сключването на договора за поръчителство следва сключването на договора за кредит и в тази връзка няма как възнаграждението да бъде включено в ГПР по договора за кредит.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че на 06.03.2025 г. между ищцата и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит № 3141196 за сумата от 2100 лв., получена от ищцата. От представеният екземпляр се установява, че са уговорени следните параметри: срок на погасяване- 24 месечни вноски, фиксиран годишен лихвен процент- 27,36%, ГПР- 31,07 %.

Безспорно е и обстоятелството, че на същата дата, между С. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство към така сключения договор за потребителски кредит, с уговорено възнаграждение в размер на 2276,94 лв., платимо разсрочено към всяка погасителна вноска. Съгласно чл.8, ал.5 от договора, първият ответник е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане възнаграждението на поръчителя, като с внесената сума се 2 погасявали с приоритет задълженията към поръчителя.

С оглед на така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал.2 предвижда, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3 визира, че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други 3 разходи по кредита.

В случая в процесния договор за паричен заем е посочено, че ГПР е в размер на 31,07%. Двете ответни дружества твърдят, че договора за поръчителство е самостоятелно облигационно правоотношение и възнаграждението по него не следвало да бъде включено при формирането на ГПР, което становище съдът не споделя. По делото не се ангажираха доказателства, че договора за поръчителство не е задължително условие за отпускането на кредита, както и че услугата действително е била предоставена след изрично заявено желание на кредитополучателя, който е изразил волята си, извършвайки информиран избор дали да се възползва от тази услуга и ако се възползва какво следва да плати за това. Видно е и не е спорно, че възнаграждението по договора за поръчителство е включено в общата дължима сума и в тази връзка съставлява разход по кредита, и следва да участва при формирането на ГПР. Договорът за поръчителство няма самостоятелно значение, а същият е в неразривна връзка с договора за кредит. В този смисъл не се споделя твърдението, че съставлява самостоятелно правоотношение, което не засяга разходите по сключването на договора за кредит.

Вземайки предвид, че първия ответник изрично сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство не участва при формирането на ГПР, се налага извода, че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 от ЗПК, което го прави недействителен. Като не е включен този разход в ГПР потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по съществото си има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, тъй като включвайки възнаграждението в погасителната вноска, същото отива пряко в патримониума на кредитора, чийто едноличен собственик на капитала е одобрения от него поръчител.

По този начин се заобикаля и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Тази сума по договора за поръчителство не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставЯ. на заемателя, а пряко касае действия по отпускането на кредита, поради което се явява такава във връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като това възнаграждение се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по погасителния план, налага се извод, че то не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, и същото се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит и в тази връзка противоречи и на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

4

Съгласно член 3, буква Ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмЯ. на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, за да осигури по- голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което включва всички разходи, които потребителят следва да заплати, във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). В тази връзка следва да се отчетат всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да се установи дали в действителност с договорна конструкция, не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно допълнителни услуги и разходи, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Всичко това, наред с поставените изисквания на кредитора към изискуемото обезпечение и краткия срок за неговото предоставяне, както и факта, че се предвижда въпросната сума да се включи в погасителните вноски, налагат извода, че така предвидената сума, без значение как е наименована, съставлява разход, платим във връзка със сключването на договора, поради което следва да бъде включен в общите разходи по кредита, а оттам и в ГПР.