Решение № 290 от 08.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20223100502352 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 27789/13.10.2022г от длъжника Д. Г. Т. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.„Възраждане" бл.15 вх.3 ет.8 ап.71, имейл: [email protected], срещу действията на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, рег.№ 711, по изп.д.№ 699/2011 изразяващи се в отказ, постановен с Разпореждане от 3.10.2022, да прекрати на изп.производство поради настъпила перемпция. Излага сл.доводи:

Горепосоченото изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „Обединена българска банка" АД с ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" № 89 Б. След молбата за образуване на изпълнителното дело от страна на взискателя е поискано извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, като са извършени и изпълнителни действия изразяващи се в налагането на запори върху вземания по банкови сметки, опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, ипотекирани в полза на ипотекарния кредитор „Обединена българска банка" АД с ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 89 Б, видно от кориците по делото. Извършените справки, както и изпращането и връчването на ПДИ не са изпълнителни действия по смисъла на TP № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 изрично и изчерпателно са изброени, кои действия са изпълнителни и прекъсват давността и кои не са такива и съответно не я прекъсват - Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, 1 плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От материалите по изп.дело № 699/2011 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711, се установява, че изп.производство е образувано на 20.09.2011г по молба на „ОББ "АД, за събиране на вземане от Д. Г. Т., по изпълнителен лист, издаден на 19.09.2011г. от ВРС, на осн. Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 13457/2011г. по описа на ВРС, в размер на 343714,84 евро, представляващ сбор от неиздължена главница по договор за кредит от 28.05.2008г. в размер на 287735,47 евро; договорна лихва, считано от 15.05.2009г. до 13.09.2011г.- 54705,12 евро; 1305,25 евро - наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2011г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 13446,01лв.

С разпореждането от 20.09.2011г. СИ е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр.Варна: ПИ No 2374, местност „Бялата чешма Дъбравата", ведно с изградената в имота жилищна сграда; ПИ No 2375, „Бялата чешма и Дъбравата", ведно с изградената в имота в груб строеж двуетажна еднофамилна жилищна сграда; насрочен е опис и оценка на имотите.

Извършени са описи и оценки на имотите, проведени са няколко поредни публични продани, които са обявени за нестанали;

След успешно провеждане на публична продан, с протокол от 14.12.2012г. за обявяване на наддавателни предложения и на купувач на ПИ No 2375 и изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда е обявен АПИМП-ГП Прима Медика"ООД.

След доплащане на цената, имотът е възложен на купувача с Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 14.01.2013г.

Успешно проведена е и публичната продани за втория имот, по отношение на който с протокол от 05.09.2013г за обявяване на наддавателни предложения и на купувач, за купувач на ПИ No2374, ведно с изградената в него двуетажна еднофамилна сграда е обявен Жанина Йорданова Иванова. Имотът е възложен с постановление,влязло в сила на 03.10.2013г.

С постановление от 13.10.2011г е бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „Д. Стил"ООД. От 10.11.2011г до 6.12.2019г ежемесечно по делото са постъпвали суми от запора върху трудовото възнаграждение.

С молба от 25.02.2020г. „ЕОС Матрикс" ЕООД е поискало да бъде конституирано, като взискател по делото, въз основа на договор от 25.06.2019г. за прехвърляне на вземане между „ОББ"АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД.

На 1.04.2021г. длъжникът е депозирал по делото възражение с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което е оставено без уважение.

На 17.06.2021г. взискателят „ЕОС Матрикс" ЕООД е депозирал молба с искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху вземания на длъжника.

2

С молби от 9.07.2021г и 25.08.2021г длъжникът е поискал прекратяване на изп.производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК, които са били оставени без уважение, като ЧСИ е приел, че не са налице предпоставките на посочената норма.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Посоченият срок не е давностен, а процесуален преклузивен срок, с изтичането на който се погасява само правото на взискателя да продължи започналото изп.производство.

Изп.действия, визирани в т.10 на TP № 2/26.06.2015r. по тълк. дело № 2/2013r на ОСГТК на ВКС. След това не са искани, а също така не са и извършвани изп.действия в срока, посочен в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.

След датата, на която е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „Д. Стил"ООД, а именно с постановление от 13.10.2011г, не са били искани, а също така не са били извършвани изп.действия повече от пет години, като считаме, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност, посочена в чл.110 от ЗЗД.

Извършените справки, както и изпращането и връчването на ПДИ не са изп.действия по смисъла на TP № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, като в т.10 изрично и изчерпателно са изброени, кои действия са изпълнителни и прекъсват давността и кои не са такива и съответно не я прекъсват.Също така, подаването на заявление по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК, издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, влизане в сила на заповедта, както и издаването на ИЛ за вземането не представляват начало на изискуемостта на вземането на кредитора. Това представляват изявления на кредитора и актове на съда, които констатират ликвидността и изискуемостта на вземането, но не поставят неговото начало.

В текста на чл.116 б.„в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. По приложението на тази правна норма са указанията, дадени в т.10 и т. 14 на TP № 2/ 26.06. 2015г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство.

В мотивите към т.10 е казано, че давността се прекъсва с предприемане на кое да е изп.действие в рамките на определен изп.способ. Примерно са посочени изп.действия, които прекъсват давността и тези, които не са изп.действия и не прекъсват давността.

В мотивите на т.14 е посочено, че подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлява валидно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 "в" ЗЗД и не прекъсва давността. Влязлата в сила заповед за изпълнение също не прекъсва давността, тъй като не се ползва със СПН. Давността се прекъсва с предявяване на иска по чл.422 ГПК при спазване на срока по чл.415 ал.1 от ГПК (чл.116 б. „б" от ЗЗД). Ако искът не е предявен или не е предявен в срок давността не се счита прекъсната.

Също така твърди, че ЧСИ неправилно е приел, че доброволните плащания от страна на длъжника са с правно значение, годно да прекъснат срока предвиден в чл.433 ал.1 т.8 от 3

ГПК, както и да прекъснат давността в предвидените случаи на чл.116 б.„а" и б.„в" от ЗЗД.

Напротив, константната съдебна практика, изразявяща се в т.10 от TP № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, изрично и изчерпателно изброява кои действия са изпълнителни и прекъсват давността и кои не са такива и съответно не я прекъсват а също така липсва и изрично признание на вземането от страна на длъжника, отправено писмено до кредитора „Обединена българска банка" АД

Счита, че възражението на взискателя за прекъсване на давността по чл.117 б."а" ЗЗД с признаване на вземането от длъжника за неоснователно.

Също така ЧСИ неправилно бил приел, че със съставянето на протокол от негова страна длъжникът бил признал вземането. Изрично в съставения протокол на ЧСИ било посочено, че се е явил длъжникът, който се е запознал с образуваното дело и с извършените към този момент изп.действия. Никъде в протокола, като допълнение не било посочено, респ.отразено, че същият признава вземането.

Видно и от представеното копие от изп.дело длъжникът не е спазвал и това свое задължение да внася ежемесечно посочената сума, а вноските били извършвани през месец два и то в различни размери доста по - малки от посочените.

Действително, длъжникът е извършвал частично плащане на задължението си по изп.дело, но това плащане не може да се тълкува обаче, като признаване на вземането.

Съгласно цитираното по-горе TP № 2/26.06.2015г на ВКС, т.10, признанието прекъсва давността съгласно чл.116 б."а" ЗЗД, ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането.

Заплащането на част от сумата по ИЛ не може да се тълкува и съответно не може да се приема, като изрично признаване на цялото вземане от страна на длъжника.

Според трайната съдебна практика - признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.

За да е налице признаване на вземането, то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произхожда /така Решение № 100/20.06.2011г на ВКС по т.д.№ 194/2010г на ВКС, II ТО; определение № 486/5.08.2009г на ВКС по т.д.№ 412/2009г на ВКС, II ТО/.

По делото не се установява длъжникът изрично и недвусмислено да е заявил на кредитора или на съдебния изпълнител, че признава цялото вземане, поради което не можело да се приеме, че с извършеното плащане на малка част от претендираното вземане длъжникът бил признал вземането, с което да е прекъсната давността.

Във връзка c гореизложеното счита, че е налице прекратително основание по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - с изтичането на 2-годишния срок, считано от датата на последното изп.действие, изразяващо се в налагане на запори върху вземания по банкови сметки.

В тези случаи прекратяването на изп.производство по силата на този текст от ГПК 4 настъпва по силата на закона, след осъществяване на предвидената предпоставка - липса на искане за извършване на изп.действия от страна на взискателя за срок повече от две години, независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ, което в случая безспорно е налице, като не е необходим нарочен акт на СИ.

Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, следва да се спазва от ЧСИ, като при констатиране съответните законови предпоставки или по искане на длъжника, производството да се прекрати.

Следователно, всички поискани и извършени действия след изтичане на този срок се явяват недействителни, включително и наложените запори и възбрани. В тази връзка е и константната съдебна практика, изразяваща се в т.10 от TP № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, задължителна за всички правоприлагащи органи и институции.

На дата 25.06.2019г „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 с молба е поискал да бъде конституиран, като частен правоприемник на „Банка ДСК"ЕАД въз основа на Договор за покупко-продажба /прехвърляне/ на вземания от 25.06.2019г и на осн.чл.429 ал.1 ГПК, да се ползва от издадените в полза на „ОББ"АД ЕИК 000694959 Изп. лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за заплащане на сумите, произтичащи от договор за банков кредит, ведно с разноските по изп.производство.