Определение № 3202 от 09.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502722 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба от ищеца по спора В. П. В. срещу Определение № 10 683 от 18.08.2025 г. по гр.д. № 13 835/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което съдът е отказал да измени постановеното по същото дело свое Решение № 3 364/03.07.2025 г. в частта за разноските, съставляващи заплатеното от В. възнаграждение за един адвокат, като му присъди същото в пълния договорен и платен размер.

Поддържаното от частният жалбоподател оплакване е че съдът неправилно намалил размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като възражение за прекомерност на същото осъдената за разноски ответна страна – „ Фератум България „ ЕООД, не е заявила.

Ответникът по частната жалба – „ Фератум България „ ЕООД, не е депозирал отговор.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.

276 от ГПК. Следва да се разгледа по същество.

С Решение № 3 364 от 03.07.2025 г., пост. по гр.д. № 13 835/2024 г. РС – Пловдив е уважил предявеният от В. В. срещу „ Фератум България „ ЕООД главен иск, като е обявил за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК сключения между тях договор от 19.06.2023 г. за предоставяне на финансови услуги / заеми / от разстояние и съответно не е разгледал евентуалния иск – за прогласяване за недействителна/нищожна на клаузата на чл. 5 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставено от потребителя в полза на кредитора обезпечение по договора – поръчителство от „Ferratum Bank „.

Процесуален представител по делото на ищеца е Еднолично адвокатско дружество „ Д. М. „ чрез адв. Д. М.. Представен е сключен между тях ДПЗС, съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС и същото е изцяло заплатено от ищеца В. на адвоката в брой на датата на сключването на договора.

1

С казаното свое решение тези разноски са присъдени в редуциран размер от 480 лв. с ДДС, като съдът е приел че липсата на възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от насрещната страна не е пречка съдът служебно да намали възнаграждението като прекомерно. В тази насока се е позовал на Решение № 125/10.10.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на ВКС, Трето г.о., в което било прието, че съдът следва служебно да се произнесе за свърхпрекомерността на размера на насрещната престация, опорочаваща волеизявлението до степен на нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Със същите доводи е оставил без уважение молбата на В. по чл. 248 ал. 1 от ГПК с Определението № 10 683 от 18.08.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди адвокатско възнаграждение в по нисък размер от договореното и заплатено от другата страна. Следователно, освен казаните обективни предпоставки / фактическа и правна сложност / е необходимо и искане за намаляване на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, т.к. нормата на чл. 78 ал. 5 от ЗЗД не се прилага служебно от съда. Крайният срок на възражението за прекомерност в исковия процес е приключването на устните състезания по делото, такова не е депозирано от осъдената за разноски страна, съответно липсата му изключва произнасянето на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско дали възнаграждение се явява прекомерно. Цитираното от районния съд Решение 125/10.10.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на ВКС, Трето г.о. е в случая неприложимо. Защото даденото с него разрешение не касае приложението на нормата по чл.78 от ГПК и в частност тази на ал. 5 от чл. 78 от ГПК, а е постановено по предявен иск с материално правно основание чл. 79 вр. чл. 286 от ЗЗД, предмета на делото е дължимото се от доверителя на довереника изпълнение на договор за правна защита / възнаграждението по договора/, във вр. с което се преценява и неговата действителност, а спорещите страни по делото са страните по този договор.

Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба е основателна по поддържаните в нея възражения, поради което следва да се уважи.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 10 683 от 18.08.2025 г. по гр.д. № 13 835/2024 г. по описа на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 3 364 от 03.07.2025 г., пост. по гр.д. № 13 835/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските като Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на В. П. В., ЕГН – ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 1 720 / хиляда седемстотин и двадесет / лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл. 274 ал. 4 от ГПК , и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3