Определение № 15286 от 22.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15286 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110102782 по описа за 2026 година и се запозна с постъпилото от ищеца искане за отвод на председателя на състава, намери следното:

Всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията. Тоест, той сам може да преценява критериите за спазването на чл. 6 от Конвенцията - арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ. За да се установи дали съдът може да се счита за „независим“ по смисъла на чл. 6, § 1, от Конвенцията за защита трябва да се има предвид, наред с останалото, начинът на назначаване на членовете му и техния мандат, съществуването на гаранции срещу външен натиск и въпроса дали независимостта е видима за всички (вж. делата Findlay срещу Обединеното кралство, 25 февруари 1997 г., § 73, Reports 1997-1;. и Brudnicka и др. срещу Полша, № 54723/00, § 38, ECHR 2005-II). В противен случай доверието, което съдиите в едно демократично общество трябва да вдъхват на обществеността и преди всичко - на страните в производството, е поставено в опасност. При преценката дали е налице основателна причина да се опасяваме, че в даден съд липсва независимост или безпристрастност, гледната точка на страната в производството е важна, но не е решаваща.

Решаващото е дали съмненията на страната могат да бъдат обективно обосновани (вж., наред с другото, делата Morris срешу Обединеното кралство, № 38784/97, § 58, ECHR 2002-1; Miroshnik срещу Украйна, № 75804/01, § 61, 27 ноември 2008 г., с допълнителни препратки). В това отношение обективната безпристрастност може да бъде от определящо значение или, с други думи, „съдът трябва не просто да бъде справедлив, но това трябва да бъде видимо за всички“ (вж. делото De Cubber срешу Белгия, 26 октомври 1984 г., § 26, серия А, № 86). Поначало „безпристрастност“ означава липса на предразсъдъци или обвързаности. Според постоянната практика на ЕСПЧ безпристрастността по смисъла на чл. 6, § 1 трябва да се преценява в зависимост от субективен тест (субективен фактор), където трябва да се има предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия - дали съдията е демонстрирал лично предубеждение или пристрастие по определено дело, и обективен тест (обективен фактор), който да установи дали самият съд, включително и неговият състав, предоставят достатъчни гаранции да се 1 изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност (вж. наред с другото, делата Фей срешу Австрия, 24 февруари 1993 г., § 28 и § 30, серия а, № 255; Ветщайн срешу Швейцария, № 33958/96, § 42, ECHR 2000-XII). Не може да се прави строго разграничение между субективната и обективната безпристрастност, тъй като поведението на един съдия може не само да доведе до обективни опасения относно неговата безпристрастност от гледна точка на страничния наблюдател (обективният тест), но също може да се пренесе върху въпроса за неговото лично пристрастие (субективния тест) - така делото Киприану срешу Кипър fGCJ, №. 73797/01, § 119, ECHR 2005-XIIL В случаите, когато се оказва трудно да се съберат доказателства, с които да се обори презумпцията за субективната безпристрастност на съдията, изискването за обективна безпристрастност осигурява важна допълнителна гаранция {делото Pullar срешу Обединеното кралство, 10 юни 1996 г., § 32, Reports 1996-Ш). Следва да се има предвид, обаче че формалното изказване на съмнение на страна по делото досежно субективния фактор на безпристраността не е достатъчно. На последно място, понятията за независимост и обективна безпристрастност са тясно свързани и в зависимост от обстоятелствата може да се изисква съвместното им изследване {делото Sacilor-Lormines срешу Франция, № 65411/01, § 62, ECHR 2006-ХШ).

В случая при преценка на обективния и субективния фактор (тест) за безпристраност, съдията-докладчик намира, че с както обективният, така и субективния тест за безпристрастност на съда е налице, като с нито едно действие в настоящото производство, съдът не е допуснал нарушение на посочени фактори, релевантни за приложението на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. На следващо място, обстоятелството, че страна или процесуален представител е бил част от съдебната система е ирелевантно, доколкото нито страните сочат, нито съда има отношение към обстоятелства, които да будят съмнение в неговата безпристрастност по съображенията изложени по-горе в мотивите на настоящото определение,

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на докладчика по делото съдия Никола Кънчев, направено с молба-възражение вх. № 124047 от 21.04.2026 г. на ищеца Й. К. И..

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2