Решение № 66 от 15.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500163 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

Със съдебно решение №260027/16.02.2021 г. постановено по гр.д.№15/20 г. РСЛовеч е признал за установено по отношение на М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с адрес *****, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сума в размер на 6 991,79 главница, ведно с договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването й, 783,66 лв. договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването й 783,66 лв-договорна лихва за периода 30.02.16 г. до 30.12.2018 г., 715,47 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.15 г. до 30.12.18 г. предмет на издадена заповед 0153 за изпълнение на парично задължение въз снова на документ по чл.417 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д.№299/19 г. като е отхвърлил иска за договорна лихва за горницата до сумата от 1 165,74 лв. и 102,43 лв. неустойка за забава за периода 30.12.2018 г. до 4.02.2019 г., осъдил е М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с адрес *****, да заплатят солидарно на Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сумата от 1 481,07 лв. разноски според уважената част от исковете и е присъдено адвокатско възнаграждение на адв.Н. като особен представител на ответниците.

1

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 261275/08.03.2021 г. от адв. Н., служебно назначен особен представител на М. Т. П. и КР. П. П. против решение № 260027/16.02.2021 г. на PC-Ловеч по гр. дело № 15/2020 г. в частта му, с която са уважени исковете. Считат, че в тази си част решението е постановено неправилно, при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че съдът е уважил предявения иск частично и е присъдил разноските по делото, съобразно уважената част. Счита, че решението в тази си част е постановено неправилно, поради това, че безспорно се е доказало възражението, че в представения договор за кредит няма посочена дата и място на сключването му и срок на действие на договора, което е липса на основна и задължителна информация без която, не може да се извлече правилно волята на страните, приложимото към датата на сключването на договора право и съответно последиците от неизпълнението му, включително кога настъпва изискуемост. Сочи, че първоинстанционният съд е констатирал тази липса, но е счел, че тя не е съществена като е извел датата на сключването на договора от информацията от погасителния план и заключението на вещото лице. Счита, че този подход е недопустим в случая, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК /включително и в редакцията му към момента на сключване на договора/' задължителното съдържание на договора включва: „датата и мястото на сключването му. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържането на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т.

20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че от съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. Посочва, че се изисква информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в погасителния план, който не е подписан от длъжниците и не е ясно дали им е връчен, не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и застрахователната премия и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. Във въззивната жалба се посочва, че се поддържа възражението направено с отговора на исковата молба за настъпила погасителна давност на 9 вноски по кредита, дължими от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г., тъй като за тях от момента на падежа им до подаването на заявлението по чл.

417 от ГПК е изминал период по-дълъг от 3 години. То е разгледано, но не е прието от съда.

Счита, че за тях е приложима кратката давност с оглед на диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В него е дадено определение на понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б „в" ЗЗД: „изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен 2 правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви". Договорът за банков кредит попада в хипотезата на чл. 111, б „в" от ЗЗД, с оглед на предварително договорения погасителен план, според който плащанията се извършват на вноски, приложение намира кратката тригодишна давност. Поддържат и становището си, че претенцията за сумата от 715,47 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. - 30.12.2018 г., която е уважена от съда е неоснователна, тъй като тя се основава на чл. 9, ал. 2 от договора и видно е от текста, че се предвижда наказателна надбавка върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост. Изтъква, че след като се твърди, че такава изискуемост е настъпила едва на 30.12.2018г. то няма основание претенциите за период преди изискуемостта и да се претендират две обезщетения за този период. Моли съдът да отмени решението на РС-Ловеч, в частта му, с която са уважени исковете пред първата инстанция, като се отхвърли изцяло или частично предявения иск, ведно с всички законни последици.

Моли да бъде определено възнаграждение за особения представител пред ОС-Ловеч, като бъде задължен въззиваемият да го внесе.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба вх. № 261580/29.03.2021 г. от „БАНКА ДСК“ АД, в качеството си на универсален правоприемник на „Експресбанк" АД със седалище и адрес на управление *****, с ЕИК *****, представлявана от пълномощника В. Т., гл. юрисконсулт на "Банка ДСК" ЕАД, Регионален център- Плевен, упълномощена с пълномощно № 11996/20.10.2011 г. на помощник нотариус И.С. при Нотариус peг. № 042 М.Ш. с район на действие РС-София и нотариално заверено пълномощно на съдържанието с № 11997, том 3, акт № 54, съдебен адрес ***** Счита, че подадената въззивна жалба от адв. В.Н.-особен представител на М. Т. П. и КР. П. П. срещу решението на Районен съдЛовеч за неоснователна и моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски и в двете производства. Посочва, че банката е предоставила кредит за текущо потребление на М. Т. П. и КР. П. П., съгласно сключен договор за кредит „Експресо" с № 325297/07.12.2012 г. Сочи, че представеният на вниманието на съда договор за кредит - Част I и Част II /Общи условия/ съдържа минимално изискуемото съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, неразделна част от него е и погасителния план, в който подробно са посочени месечните вноски за главница и лихва, както и крайния срок за издължаване, същите са подписани от кредитополучателя и съдлъжника, с което последните по собствена воля са обвързани от техните клаузи.

Счита, че предявеният иск е доказан както по основание; така и по размер и събраните в хода на делото доказателства установяват, че вземането на Банка ДСК АД, съществува в претендираните размери. Излага, че с предоставяне на кредита от „БАНКА ДСК“ АД по сметка на кредитополучателя с № IBAN BG ***** на 07.12.2012г. е постъпила и усвоена сумата от 10 050,00 лева., което било потвърдено и от извършената икономическа експертиза, с което банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е 3 изправна страна по него. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 72 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 198,52 лева и падеж - всяко 30 - то число на всеки месец, считано от 30.01.2013 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит, като краен срок за погасяване е до 30.12.2018г. Твърди, че за усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят е заплащал променлив лихвен процент в размер на 10,95 % годишно. Излага доводи, че между банката като кредитор и ответниците като кредитоискатели е постигнатата индивидуална договореност по параметрите на кредита. Счита, че не може да има съмнение, че кредитополучателят добре е бил запознат с естеството на документите, които подписва, тъй като при неяснота, клиентът има възможността да ги коментира с компетентните служители от Банката. Изтъква, че в случая, кредитополучателят не е бил лишен от възможността да изрази несъгласие и да предложи на Банката своите изисквания или изобщо да не подпише договора, в случай че не е съгласен с настъпване на неговите правни последици. Сочи, че в договора не е посочената дата на сключването му, но съдържанието му препраща към погасителен план с посочена датата 07.12.2012 г. Твърди, че на същата датата банката е превела доворената сума на кредитоискателя, с оглед на което следва да се приеме, че именно 07.12.2012 г. е датата, на която страните са постигнали съгласие по параметрите на договорната връзка. Счита за правилни изводите на съда, че липсата на данни в договора относно датата на сключването му не е от съществено значение за избора на потребителя да сключи сделката или не, доколкото не засяга негово право да формира пълна и вярна икономическа представа за сделката и това е така, тъй като към договора е приложен погасителен план с посочена дата в договора, в който е отразен броя и вида на вноски и периодите за тяхното погасяване.

Излага, че на кредитополучателят е предоставена цялата информация, на база на която да извърши преценка за икономическите параметри на договора, като то е сторено по ясен и разбираем начин. Посочва, че в т. 8, част I и в чл. 4, част II, от Договора за кредит се съдържа подробна информация за начина и методиката на олихвяване по кредита.

С оглед на изложената фактическа обстановка, безспорно установена от приетите от съда писмени доказателства, счита, че се налага единственият логичен и релевантен извод, а именно - клаузите относно олихвяването и основните параметри по кредита са индивидуално договорени с кредитополучателя М. Т. П. и КР. П. П.-като съдлъжник, което изключва тяхната неравноправност. Твърди, че това е в резултат от прилагането на принципа, заложен в чл. 9 от ЗЗД - страните свободно са уговорили съдържанието на договора, а освен това с длъжника по договора за кредит е договорен индивидуален погасителен план, от който е виден броя на погасителните вноски, срок и размер за всяка една от тях, както и каква е дължимата лихва за всяка вноска. Твърди, че погасителният план е договорен на база индивидуални параметри по договора за кредит, като размер, срок, допълнителни условия, свързани с договорена промяна на лихвения процент, поради което противното съждение за липса на индивидуалност е нелогично и необосновано.

Счита за правилен изводът на съда относно възражението за погасяване по давност 4 на вземанията за главница, които по договор за потребителски кредит нямат периодичен характер и не се погасяват с кратна 3-годишна давност, а с общата - 5 години, като по отношение на всяка вноска тя тече от падежа й. Сочи, че уговорката в договора за връщане на предоставените средства на вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а съставлява уговорка за изпълнение на части. Посочва, че съгласно постановката на TP № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания" по смисъла на чл.