Определение № 19 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900704 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.374 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, против НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ГЕО МИЛЕВ - 1907г." - с.

СТАРОСЕЛ, ЕИК 000457764, седалище и адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Георги Димитров“ №54, представлявано от Г.И.А. и П.И.Б., с която е предявен иск за отмяна на решение на общото събрание на читалището, проведено на 25.06.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че въпросното общо събрание е проведено в нарушение изискванията на закона и устава за кворум, като е взело решение за приемане на отчета на читалището за 2023 г. Посочено е, че прокуратурата е била сезирана с искане за отмяна на решението от физически лица – членове на читалището, за което е образувана прокурорска преписка №8518/2024 г. на РП Пловдив, изпратена по компетентност на ОП Пловдив на 13.11.2024 г. Формулирано е искане оспореното решение да бъде отменено.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното юридически лице, представлявано от И.П.Ж. (заличен като представляващ след постъпване на отговора), чрез пълномощник адв.Д. К.. В отговора е застъпено възражение по допустимостта на иска, като се излагат съображения за това, че с предявения иск не се защитава какъвто и да е било обществен интерес, а напротив – затруднява се дейността на читалището и искът съставлява недопустима намеса на държавата в правото на свободно сдружаване. Искът се оспорва и по неговата основателност, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Разпоредбата на чл.374 ГПК вменява на съда да извърши проверка за допустимост на предявения иск, преди да се произнесе по останалите въпроси след размяната на книжата. В тази връзка съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.15, ал.7 от Закона за народните читалища прокурорът може да поиска от 1 окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на общото събрание, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не покъсно от една година от датата на вземане на решението. Визираните срокове са преклузивни и изтичането на който и да е било от тях се свързва с прекратяване на правото на иск, за което съдът служебно следи. Доколкото общото събрание е върховен орган (чл.13 ЗНЧ), който е натоварен да взема решения по най-важните въпроси (чл.14), свързани с дейността на читалището, логично е така определеният от закона сравнително кратък срок, при това с фиксиран начален и краен момент, да цели осигуряване на оперативност в дейността на читалището. Ограничаването във времето на процедурите по обжалване на актовете на общото събрание е в интерес на правната сигурност. В тази връзка, нормата на чл.15 ал.7 ЗНЧ не следва да се тълкува разширително. След като законодателят общо, без да конкретизира, е посочил, че компетентен да иска от окръжния съд по седалището на читалището отмяна на решение на общото събрание е „прокурора”, той визира който и да е прокурор от състава на Прокуратура на Република България, която съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ е единна, а структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Срокът тече от узнаването на решението. В този смисъл – началният момент на преклузивния едномесечен срок по чл.15, ал.7 ЗНЧ е моментът на постъпване, независимо в кое звено от системата на Прокуратурата на уведомлението за взето решение от Общото събрание на конкретно читалище. Ако се приеме противното, че началният момент е момента на постъпване (след препращане от друга прокуратура) на сигнала в компетентната съобразно родовата, местна и функционалната й компетентност прокуратура, това би означавало прекомерно удължаване на срока, в който за действителността на взетото от общото събрание решение на читалището би съществувала несигурност, което не би било в обществен интерес – в този смисъл Определение №242/28.05.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№1643/2019 г., ІІІ г.о. и Определение №42/04.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№2314/2021 г., І т.о.

В аспекта на горното, от данните по делото (л.6 от приложената пр.пр.№8518/2024 г. на РП Пловдив) се установява, че Прокуратурата на Република България е била сезирана за нарушенията, обосноваващи предявения отменителен иск, на 09.07.2024 г., когато е подадена жалба от членове на читалището до РП Пловдив, в която жалба се излагат твърдения за провеждане на общо събрание на 25.06.2024 г. в нарушение изискванията на закона и устава на читалището, в т.ч. в нарушение изискването за кворум. В жалбата е формулирано искане прокуратурата да предприеме действия за това взетото на 25.06.2024 г. незаконосъобразно решение с предмет приемане отчет за дейността на читалището за 2023 г. да бъде отменено.

Прокуратурата е узнала за оспореното решение на 09.07.2024 г., а исковата молба е подадена на 19.11.2024 г. – след изтичане на преклузивния 1-месечен срок, визиран в нормата на чл.15, ал.7 ЗНЧ. Както се каза по-горе, без значение за спазването на същия срок е това дали преписката е образувана пред една прокуратура и впоследствие препратена пред друга, както и без значение е това кога прокурорът, който е подал исковата молба, е узнал за оспореното решение. Началният момент на преклузивния едномесечен срок по чл.15, ал.7 ЗНЧ е моментът на постъпване независимо в кое звено от системата на Прокуратурата на 2 уведомлението за взето решение от Общото събрание на конкретно читалище.

На следващо място, споделя се и възражението на ответника за недопустимост на производството, основано на правомощието на прокурора по чл.15, ал.7 ЗНЧ. Чл.11, ал.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи регламентира правото на свободно сдружаване, а ал.2 предвижда, че упражняването му не подлежи на никакви други ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Чл.44, ал.1 от Конституцията на Република България регламентира правото на свободно сдружаване, а ал.2 забранява организации – плод на предвиденото в ал.1 на разпоредбата свободно сдружаване на граждани – чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Според чл.2 от Закона за съдебната власт, органите на съдебната власт (каквато е Прокуратурата) се ръководят от Конституцията. Съгласно чл.12, ал.1 от Конституцията, сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. В защита на обществения интерес, който е призвана да брани, Прокуратурата следва да намери разумния баланс между защитата на този обществен интерес и съблюдаването интересите на сдружаващите се. Правото на прокуратурата да предяви иск срещу решения на ОС на читалище, нарушаващи закона или устава, съгласно чл.15, ал.7 ЗНЧ, не може да бъде възприето като абсолютно, независимо от съдържанието на атакуваните решения и правните им последици, а следва да бъде съобразено с обхвата на допустимата намеса на държавата, чийто процесуален субституент се явява прокурорът, очертана в чл.44 от Конституцията, респ. чл.11 КЗПЧОС.

Следователно, само предвидената в чл.15, ал.7 ЗНЧ възможност за иск на прокурора срещу решения, противоречащи на закона и устава на читалището, е недостатъчна да обоснове допустима намеса в дейността на читалището и оттук – допустимост на иска, освен ако се заявява в защита на легитимна цел или цели (визираните в чл.11, ал.2 от Конвенцията, респ. чл. 44 от Конституцията на Република България, вкл. в съответствие с изрично регламентираните в ЗНЧ, в унисон с предходните цели, забрани – чл. 3, ал. 4, чл. 4, ал. 2, чл.

46, ал. 4, чл. 24) и се явява необходима в едно демократично общество – последиците й рефлектират върху обществото и задоволяват значима обществена необходимост. При това е задължително спазване изискването за пропорционалност – намесата да бъде адекватна на защитимата обществена ценност. В аспекта на изложеното, иск на прокурора за отмяна решения на ОС на читалище, основан единствено на нарушения, свързани с кворума и мнозинството при вземането им, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим. Правото на участие в ОС е достатъчно гарантирано от закона и защитимо от самите членове (чл.15, ал.5 ЗНЧ), но нарушаването му не накърнява устоите на демократичното общество, не уврежда широк обществен интерес, свързан с функционирането на читалището, като форма на свободно сдружаване. (В този смисъл 3

Решение №50023 от 6.07.2023 г. на ВКС по т. д. №322/2022 г., I т. о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и настоящият съд напълно споделя.)

По гореизложените съображения съдът намира, че е налице пречка за разглеждане на предявения иск – липса на активна процесуална легитимация, за която е задължен служебно да следи. Производството по настоящото дело е недопустимо и следва да се прекрати. За това

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№704/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с., образувано по искова молба, подадена от прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, против НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ГЕО МИЛЕВ - 1907г." - с. СТАРОСЕЛ, ЕИК 000457764, седалище и адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Георги Димитров“ №54, представлявано от Г.И.А. и П.И.Б., с която е предявен иск за отмяна решение на общото събрание на читалището от 25.06.2024 г. за приемане отчет за дейността му за 2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред АС Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4