Решение № 30 от 10.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500769 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 294 ,ал.1 от ГПК след отмяна с решение № 50120 от 15.03.2024 г. по т.д.№ 1147/2022 г. на ВКС, II т.о.

,ТК на въззивно решение № 162 от 25.02.2021 г. по в.гр.д.№ 3582/ 2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане на подадените от двете насрещни страни въззивни жалби : въззивна жалба с вх. № 84299/ 18.08.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца М. В. К. от град *** и въззивна жалба с вх.

№ 91773/9.09.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Застрахователна компания „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп“ със седалище в град Братислава , Република Словакия срещу неизгодните за всяка от тях части от решение № 4627 от 30.07.2020 г., постановено от СГС І – 15 състав по гр.д. 6548/2019 г. , с които искът по член 432,ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за горницата е уважен до размера от 25 000 лева и отхвърлен за горницата над 25 000 лева до 80 000 лева.

Въззивната жалба на ищеца съдържа оплаквания за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради 1 несъобразяване на характера и тежестта на получените телесни увреждания и настъпилите от тях последици, икономическите условия в страната и константно присъжданите от съдилищата суми за обезщетения при сходни случаи.

Въззивната жалба на ответника съдържа оплаквания за необоснованост на решението ( относно приетото за доказано противоправно поведение на застрахования при ответника водач ) и постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила ( неразглеждане на възражението за съпричиняване, въведено в първото по делото заседание с представен тогава отговор на исковата молба и конкретизирано в последствие ) и на материалния закон – член 52 от ЗЗД поради определянето на завишен размер на обезщетението .

Всяка от страните отговаря в срока по член 263,ал.1 от ГПК , че подадената от насрещната страна въззивна жалба е неоснователна.

Исковата молба с вх.№ 2002499/31.01.2018 г. ( по регистратурата на СРС),с която М. К. заявил срещу ответника – словашки застраховател частичен иск по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди, с цена в размер на 1 000 лева ( от цяла претенция в размер на 80 000 лева ) , е приведена в съответствие с изискването на член 127,ал.1,т.4 от ГПК по указания на СГС, на който делото е препратено по правилата на родовата подсъдност след допуснато увеличение на размера на предявения иск на 80 000 лева . С молбата с вх. № 12787 от 31.01.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) ищецът е изложил твърдения за механизма на пътнотранспортното произшествие – при движение на 5.07.2017 г. по АМ „ Тракия“ един след друг на ищеца като водач на товарен автомобил „Ситроен“ и на застрахования при ответника водач на автобус „ Скания “ , ищецът намалява скоростта в участъка на полуплатното за движение от град София към град Пловдив поради катастрофирали автомобили и наличие на мъгла и дим; водачът на автобуса не успява да реагира навреме, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчна дистанция го удря с предната част отзад. Твърденията на ищеца от първоначалната искова молба са за получени при удара няколко травматични увреждания : фрактура на черепната основа ; фрактура на Х –то и ХI – то ребро в ляво ; фрактура на гръдна кост ; разкъсно – контузна рана в лява букална област ; контузия на 2 дясна раменна става и контузия на дясна лакетна става ; проведено лечение в болнично заведение и в домашни условия ; търпене на болки , пристъпно главоболие, загуба на координация, затруднения при самообслужването, наличието на белег на лицето и липса на пълно възстановяване към подаване на исковата молба. Иска се осъждане на ответника ,с който виновният водач на автобуса „ Скания“ има сключена застраховка „ Гражданска отговорност “ – Зелена карта да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80 000 лева .

Видно от изготвените от СРС съдебни книжа, предприето е връчване на препис от исковата молба с приложенията ( на български език , без превод на словашки език ) съгласно член 131 ,ал.1 от ГПК по реда на отменения Регламент ( ЕО) № 1393/2007 г. на ЕП и Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент ( ЕО ) № 1348/2000 на Съвет - чрез получаващия орган в Република Словакия – Окръжен съд – Братислава . С удостоверението по член 10 от Регламента, с вх.№ 5097623/ 11.06.2018 г. ( на л.26 от делото ) той е уведомил СРС, че адресатът отказва да приеме съдебните книжа на основание езика, на който са написани и ги е върнал като приложение към удостоверението в съответствие с член 8,§ 1 от Регламента . Обратно на посоченото в определение № 459747 от 27.07.2018 г. по член 140 от ГПК, съобщението по член 131,ал.1 от ГПК не е редовно връчено и поради това началото на срока за подаване на отговор на исковата молба не е поставено. С влязлото в сила определение № 20025036 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 7275/2018 г. по описа на СРС са възстановени на основание член 94,ал.5 във връзка с ал.1-4 от ПАС съдебните книжа (от лист № 40 до лист № 92 ), чиято липса не е констатирана при допуснато съществено процесуално нарушение по време на първото въззивно разглеждане на спора съгласно мотивите на отменителното решение на ВКС .

Част от съдебните книжа са депозирани от ответника в откритото съдебно заседание на 5.10.2018 г. писмени изявления : молба за възстановяване на срока по член 131 от ГПК по твърдения, че на дружеството не са връчени книжа на словашки език съгласно член 8 от Регламент ( ЕО) № 1393/2007 г. и приложен към нея отговор на исковата молба. С оглед изложеното по – горе, към 5.10.2018 г. правото на ответника да подаде отговор на исковата молба не е преклудирано и поради това той няма правен интерес да иска 3 възстановяване на срока по член 131,ал.1 от ГПК ( срок, който не е започнал да тече, е невъзможно да бъде пропуснат ) . В този отговор словашкият застраховател е направил общо оспорване на твърдените като основание на иска факти и размера на претендираното обезщетение като завишен и евентуално възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД, което „ ще конкретизира “ при запознаване с доказателства, които ищецът ще представи след подаване на исковата молба.

Въвеждането на защитни възражения от ответника , в т.ч. за принос на пострадалия, е предпоставено от изложени в исковата молба ясни твърдения за настъпване на увреждането/механизма на ПТП. Само така той може да посочи в обосноваване на възражението си конкретни обстоятелства – извършени от пострадалия определени действия или въздържането от определени действия, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат. При поправяне на исковата молба, след като веднъж вече е била приета , макар да не е отговаряла на изискването на член 127,ал.1,т.4 от ГПК по липса на изложение относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,ответникът има право да проведе защита по нея . Изложените при връчването на препис от нея в предоставения нов срок за отговор по член 131, ал.1 от ГПК конкретни обстоятелства като основание на направените възражения следва да бъдат обсъдени. Като не ги е обсъдил , СГС е допуснал нарушение на член 236, ал.2 от ГПК .

Такива конкретни обстоятелства по член 131,ал.2,т.5 от ГПК се съдържат в срочно подадения от ответника отговор с вх.№ 33788/ 18.03.2020 г.

( л.43 -44 от делото ) . Те се свеждат до : продължаване на движението от ищеца в участък с намалена поради мъгла и/ или дим видимост при несъобразена с пътната обстановка скорост; неспиране и неподаване на дължимата сигнализация като единствена причина или част от причината за настъпилия удар в друг автомобил и/или мантинелата и пътуване без поставен предпазен колан.

Безпротиворечиви са твърденията на страните от о.с.з., проведено на 21.10.2024 г., че образуваното за разследване на свързаните с процесното ПТП обстоятелства досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУИхтиман е прекратено. От неоспореното заключение на автотехническата експертиза на вещото лице инж. Д., изготвено въз основа на материалите от 4 досъдебното производство, се установява , че скоростта на движение на двамата водачи преди настъпването на удара не може да бъде определена ; ударът е настъпил на 5.07.2017 г., в светлата част на денонощието , при условия на намалена видимост поради гъста мъгла и дим , в активната лента по АМ „ Тракия“ в посока от град София към град Пловдив ; при движение по нея ищецът – водач на товарен автомобил „ Ситроен Джъмпер“ - спрял поради препятствие на пътя ( по – рано катастрофирали автомобили , около 4 – 5 на брой съгласно протоколи за разпит на свидетели по досъдебното производство) ; достигнат е от автобус „ Скания Иризар“, управляван от застрахования при ответника водач, който го ударил с предната си част отзад ; от удара автомобилът на ищеца се преместил напред с ротация около вертикалната си ос по посока , обратна на часовниковата стрелка и се установил на място, опрян със задната част на автобуса и с кабина, опряна на мантинелата , перпендикулярно на пътното платно, деформиран в задната част и странична част , а автобусът се е установил в активната лента с деформирана предна част и спукано панорамно стъкло . Водачът на автобуса е имал възможност да избегне удара, ако го управлявал със скорост, която да му позволи да спре в зоната на ограничена видимост на около 25 метра съгласно устното изложение на вещото лице в о.с.з. на 5.02.2019 г.

При това ПТП ищецът е получил : контузия на главата и счупване на кости от черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка ; разкъсно – контузна рана на лява буза ; многофрагментно счупване на тялото на гръдната кост и счупване на 10 и 11 ребро в ляво до гръдната кост и контузия на дясна раменна и лакетна става – заключение по СМЕ от 16.01.2019 г. В заключението от 26.03.2019 г. на комплексната СМАТЕ е формиран извод, че ищецът не е бил обезопасен с предпазен колан . Но това не е допринесло за получаването на черепно – мозъчна травма в дясно отзад, настъпила от нанесения от автобуса първи удар отзад на управлявания от ищеца автомобил и на травмата в дясната раменна става, причинена по индиректен механизъм от въздействието на травмиращата сила, придадена по оста на ръката .

Непоставянето на предпазен колан обаче е създало условия за другите увреждания : счупването на гръдната кост, двете ребра и разкъсно – контузната рана на лявата буза, причинени от последващото отхвърляне на тялото напред . Според вещите лица те нямаше да бъдат получени при поставен предпазен колан .

5

Въз основа на така установените обстоятелства следва да се приеме, че продълженото движение на ищеца по автомагистралата в зоната на ограничена видимост не е противоправно. Предприемането на обратното спирането на автомагистралата - е забранено от правилото на член 58,т.1 от ЗДвП. Ищецът е спрял при достигане и различаване на препятствията на пътя – по- рано катастрофиралите автомобили. Твърдяното от ответника като причина за настъпилия удар неподаване от ищеца на необходимата сигнализация не е доказано ( в протокола за разпит по ДП от 6.07.2017 г. ищецът е посочил, че пуснал аварийните светлини ).Установеният с експертизата механизъм на ПТП изключва ищецът да се е ударил в друг автомобил или в мантинелата, преди да бъде блъснат , след като е спрял, от автобуса, управляван от застрахования при ответника водач. Това логически следва от местата на получените от двете моторни превозни средства деформации и от преместването на товарния автомобил напред и с ротация около вертикалната си ос, за да се установи на отразеното в протокола за оглед място – опрян до мантинелата . При конкретната пътна обстановка, атмосферни условия и ограничена видимост - от паднала гъста и дим – застрахованият водач на автобуса е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя и да избере предварително такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него опасност . Като не е управлявал автобуса със съобразена с пътните и атмосферните условия скорост, която да му позволи да спре пред автомобила на ищеца и не е предотвратил удара в него при наличие на техническа възможност , той е причинил ПТП в нарушение на член 20,ал.2 от ЗДвП . Налице са предпоставките за възникване на неговата и на застрахователя му по застраховка „ Гражданска отговорност “ – Зелена карта отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди . От друга страна пострадалият ищец е допринесъл за вредите поради неизползването на обезопасителен колан в нарушение на член 137а,ал.1 от ЗДвП и степента на приноса му следва да бъде определен на 20 % .