Решение № 1558 от 12.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Бургас, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120102168 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу И. К. П. искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 432,36 лева, представляваща представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № *** за отчетен период от 15.09.2020 г. до 12.10.2020 г., за който е издадена Фактура № **********/26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 388/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 807/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е собственик на описания по-горе водоснабден обект, като в това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период на ответника е начислена за обекта на потребление доставена, отведена и пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

1

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се в процесния период ответникът да е ползвал твърдяните от ищеца 260 куб.м. вода.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковете.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в гр. *** е водоснабден.

По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. е видно, че процесния обект на потребление е собственост на И. К. П..

Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.

Представени са протоколи за обитаемост на процесния имот, изготвени от работник при ищеца след проверка на място.

Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за процесния присъединен обект.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден /л.

57 от делото/, като в него има монтиран един водомер. В процесния период работник на ищеца лично е отчел данните от СТИ при осигурен достъп от клиента и тези данни са генерирани в електронния карнет. За този период отчетеното количество вода е 260 куб. м.

В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР.

По делото е разпитан като свидетел П. Д. – ***, придружил инкасатора до процесния обект на потребление, от чийто показания се установява, че в процесния период е посетил обекта и е видял СТИ, като е съставен протокол за обитаемост, поради голямото количество преминала вода.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:

Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на пълно и главно доказване – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК 2 услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името ответницата. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. се устнаови, че процесния обект на потребление е собственост на И. К. П. и че собствеността върху имота не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК услуги на ответницата, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.

По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като резултатът се отразява в електронен карнет. От показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел се установи, че обектът на потребление в процесния период е посетен на място, като от монтирания в обекта СТИ са снети данните в електронния карнет.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР.

Неоснователно е възражението на ответницата за наличие на значително по-голямо количество вода, отчетено от СТИ в сравнение с минали периоди, доколкото по делото няма данни СТИ да е било повредено, а данните от него са снети въз основа на реален отчет.

По изложените съображения и наличието на всички материално-правни предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2020 г., поради което искът за главница е основателен.

По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се устнаови от заключението на вещото лице, съдът приема, че същият е в претендираните размери.

С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия , потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответницата е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца и неоспорен от ответницата размер.

С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, както следва – сумата от 75 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за СТЕ, сумата от 60 3 лева за депозит за призоваване на свидетели и юрисконсултско възнаграждние, което съдът определя в размер от 100 лева на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо 535 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ответницата И. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.

Владимир Вазов“ № 3 сумата от 432,36 лева /четиристотин тридесет идва лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № *** за отчетен период от 15.09.2020 г. до 12.10.2020 г., за който е издадена Фактура № **********/26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54,41 лева /петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 388/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 807/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл.

415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. *** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 , сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по ч. гр. д. 807/2023 г. на РС – Бургас съдебно – деловодни разноски и сумата от 535 лева /петстотин тридесет и пет лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4