Решение № 423 от 28.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пазарджик , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател:

Росица Василева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело № 20205220103079 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) о т Гаранционен фонд против Х. А. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 831.62 лв., представляваща изплатено от ищеца Гаранционен фонд в полза на третото пострадало лице И.Д.М. – собственик на увредения лек автомобил, марка и модел „О.В.“, с рег. № ..., застрахователно обезщетение по щета № 110212/26.02.2016 г., дължимо от ответника – делинквент Х. А. К., който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие – 31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е управлявал лек автомобил, марка и модел „Ф.Е.“, с рег. № ..., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ф.Е.“, с рег. № ..., собственост на Б.И.Г. , управляван от ответника Х. А. К. и лек автомобил „О.В.“, с рег. № ..., собственост на И.Д.М.. Вина за реализираното пътнотранспортно произшествие имал ответникът Х. А. К., тъй като при управление на лекия автомобил „Ф.Е.“, с рег. № ..., в гр.

Ихтиман, на кръстовището между ул. „Й. Ц.“ и ул. „Ал. С.“, не спрял на знак „Б2 - Стоп“, навлязъл в кръстовището и ударил правомерно движещия се лек автомобил „О.В.“, с рег. № .... В резултат на произшествието били причинени 1 материални щети на „О.В.“, с рег. № .... Била съставена щета № 110212/26.02.2016 г., по която в полза на собственика на увредения автомобил била заплатена сумата в размер на 831.62 лв. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал лекия автомобил „Ф.Е.“, с рег. № ..., без за същия да е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови на Гаранционен фонд изплатеното на пострадалото лице обезщетение, но ответникът не погасил задължението си.

Ето защо, мо л и съда да уважи исковата претенция. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. А. К. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С нарочно писмено становище с вх. № 5979/06.04.2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик поддържа исковата претенция и излага подробни съображения по съществото на спора. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С молба с вх. № 6394/13.04.2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника. С молба с вх. № 6836/19.04.2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик оттегля исковата молба, а със становище с вх. № 7533/28.04.2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик моли, в случай на неуважаване на молбата за оттегляне на исковата молба, да бъде постановено решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът Х. А. К., редовно призован, се явява лично в открито съдебно заседание и прави изявление, че признава иска.

Препис от молбата на ищеца за оттегляне на исковата молба, депозирана след приключване на първото заседание по делото, е надлежно връчен лично на ответника с указание да заяви дали дава съгласие за оттегляне на исковата молба. Ответникът не е дал съгласие за оттегляне на исковата молба, поради което съдът е оставил молбата за оттегляне на исковата молба без уважение.

С протоколно определение от 27.05 .2021 г. съдът, след като е констатирал наличието на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, изявлението на ответника, че признава исковата претенция и изявлението на ищеца, че ответникът е погасил 2 процесното задължение, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, което е неоттегляемо на основание чл. 237, ал. 4 от ГПК. Направено е и искане от ищеца да бъде постановено решение при признание на иска . Не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право да противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Представените от ответника платежни документи - разписки от 18.02.2021 г. и 23.03.2021 г., издадени от „Изипей“ АД удостоверяват извършено от него плащане след предявяване на иска за сумата в общ размер на исковата сума, но не в полза на кредитора – ищеца Гаранционен фонд, а в полза на лицето И.Д.М.. Поради това тези извършени плащания не освобождават ответника от задължението да заплати на ищеца изплатеното от последния обезщетение по процесната щета на собственика на увредения автомобил.

В хода на производството по делото, след приключване на първото съдебно заседание, обаче ищецът е депозирал молба, в която заявява, че ответникът Х. А. К. е погасил задължението си към Гаранционен фонд. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да съобрази настъпилия факт на цялостното заплащане след образуване на делото на исковата сума, в какъвто смисъл е изричното изявление на ищеца. Плащането, като факт от значение за спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода, че към момента на приключване на устните състезания по делото вземането на ищеца към ответника, на твърдяното основание, е погасено, поради плащане и не съществува. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено след образуване на делото погасяване на задължението от страна на ответника Х.К..

По разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса, за заплащането на която е представил писмени доказателства по делото. Съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй като от данните по делото не се установява да са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която разноските се възлагат върху ищеца по делото когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за неговото завеждане и ако признае иска. В процесния случай, независимо от отхвърлянето на предявения иск, с несвоевременното заплащане на задълженията си към ищеца, а именно едва след подаване на исковата молба, 3 ответникът е дал повод за завеждане на делото. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените от ищеца разноски по делото следва да се възложат в тежест на ответника. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50.00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Пазарджик РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, срещу Х. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Самоков, обл. С., ул. „П.” № 21, осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), за осъждане на ответника Х. А. К. да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата в размер на 831.62 лв., представляваща изплатено от ищеца Гаранционен фонд в полза на третото пострадало лице И.Д.М. – собственик на увредения лек автомобил, марка и модел „О.В.“, с рег. № ..., застрахователно обезщетение по щета № 110212/26.02.2016 г., дължимо от ответника – делинквент Х. А. К., който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие – 31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е управлявал лек автомобил, марка и модел „Ф.Е.“, с рег. № ..., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, поради изплащането на процесната сума от ответника на ищеца след предявяване на иска.

ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Самоков, обл.

С., ул. „П.” № 21, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева) - разноски за държавна такса в настоящото производство, по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4