Акт от 05.08.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 433 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Същото е образувано по жалба на „Илюзия

- 1“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Върбица, общ.

Горна Оряховица, ул. „Цар Иван Асен II“ № 28, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11012/ 11.02.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. С обжалваната заповед основание чл.

186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са наложени принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ за търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Я.Б.“ № 6, стопанисван от „Илюзия - 1“ ЕООД, за срок от 14 дни, което да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта, а на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект с указание наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъблюдаване на неговата цел, отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че преобладаващата част от изложените в оспорената заповед констатации, обосноваващи налагането на ПАМ, не кореспондират с действителността, а по същество – че не е извършено соченото нарушение „неиздаване на фискален бон“, а обектът изобщо не е работел към момента на проверката, завареното в него лице е осъществявало само почистването му и не е предоставило храна срещу заплащане на проверяващия инспектор по приходите, при което същият се е върнал след известно време с колега, и са извършили процесната проверка. Оспорващото дружество счита за необоснован и определения срок за запечатване на обекта, като го намира за несъответстващ на претендираното нарушение, дори да се приеме, че такова е осъществено, като е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба и представеното по делото писмено становище от съда се иска отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че отразената в Протокола за извършена проверка и това, което административният орган е приел за установено, противоречи на събраните доказателства. В тази връзка посочва, че съдържанието на протокола е опровергано, а реалната фактическа обстановка не е тази, отразена в него. С жалбата се претендират и разноски като не са поискани такива за настоящата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, чрез гл.***К.-Тенджеркова заема становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на мотивите, изложени при предходното разглеждане на спора и тези в писмена защита вх. № 2888/ 24.06.2021 година. Излага подробни доводи, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с връчването на протокола от проверката, представителят на дружеството е разбрал за извършеното нарушение своевременно и организирал защитата си в срок. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък с разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, приложени към жалбата и съдържащи се в представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2021 г. в 14:10 часа, от органи по приходите в ГД „Финансов контрол“ на НАП е извършена проверка на място в търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в град Горна Оряховица, ул. „Я.Б.“ № 6, стопанисван от „Илюзия – 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Върбица, общ. Горна Оряховица, ул. „Цар Иван Асен II“ № 28. При проверката, преди легитимация на проверяващите, е извършена контролна покупка на 10 броя кюфтета и 2 броя кебапчета на обща стойност 14,00 лв., като плащането е извършено с банкнота от 20 лева. Сумата е приета от И.П.И. – лице без трудови правоотношения, намиращо се в обекта, но не е била издадена фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо към момента на проверката фискално устройство с ИН № ZK117928 и номер на фискалната памет 50141305, регистрирано в НАП. При проверката е установена разчетена касова наличност 71,50 лв., фактическа наличност 74,40 лв., въведена служебно сума в касата 50,00 лв., изведена сума от касата 0,00 лв., установено различие между наличните средства в касата и тези, маркирани във ФУ – 2,90 лева. От контролните органи е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0067417/ 05.02.2021 г., към който са приложени Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 05.02.2021 г., дневен финансов отчет от регистрираното ФУ в обекта за 05.02.2021 г. и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ от същата дата. Установено е, че обектът работи от понеделник до петък от 7:00 ч. до 17:00 часа, а събота и неделя са почивни дни.

Не са извършвани сторно операции. Обстоятелството, че не е регистрирана промяната в касовата наличност е определено като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а неиздаването на фискален касов бон - като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

Така констатираното е послужило за основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а“ от ЗДДС за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни, което да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта, а на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект с указание наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Заповедта е връчена на управителя на дружеството П.И. ив. на 17.02.2021 г. Жалбата срещу нея е подадена до Административен съд – Велико Търново чрез ТД на НАП – гр. Велико Търново на 19.02.2021 година, което се установява от пощенското клеймо на приложения плик.

С Решение № 228/ 14.07.2021 г. по адм. дело № 89/ 2021 г. на АСВТ е отменена заповедта на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП.

С Решение № 5435/ 07.06.2022 г. по адм. дело № 8691/ 2021 г. на Върховен административен съд, е отменено Решение № 228/ 14.07.2021 г. по адм. дело № 89/ 2021 г. на АСВТ и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. За да постанови този резултат, касационният съд е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на лицето, поради това, че протоколът от проверката е подписан от бащата на управителя и не са налице данни и твърдения, че същият не е бил информиран за проверката след като се е възползвал от правото си да подаде жалба срещу заповедта в срок. Върховният съд е намерил за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва извършването на контролната покупка в обекта предвид съставения констативен протокол по чл. 50 от ДОПК, ползващ се доказателствена сила, която не е оборена по надлежния ред. В своето решение ВАС посочва, че в проверяваното решение липсват мотиви по съществото на спора, в т.ч. относно изискването по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта досежно срока на налагане на мярката и спазен ли е принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност и целта на закона.

Дадени са указания да бъде извършена преценка относно съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, за мотивираност на акта и спазване на принципа на съразмерност, както и относно спазване пределите на оперативната самостоятелност от страна на административния орган.

Като доказателства по настоящото дело са приобщени материалите, съдържащи се в адм.д. № 89/ 2021 г. по описа на Административен съд –Велико Търново и в развилото се по повод на неговото касационно обжалване, касационно адм.д. № 8691/ 2021 г. на ВАС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, ползвател на търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.

След извършена на основание чл. 168, ал.

1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 11012/ 11.02.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което отговаря на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност. Същата включва подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително пресъздава и съдържанието на Протокола за извършена проверка серия АА № 0067417/ 05.02.2021 година. Изложени са мотиви за налагането на ПАМ и за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Заповедта съдържа подробно словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правните основания, които в пълнота кореспондират помежду си.

В хода на административното производство по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до отмяна на заповедта. Последната е издадена въз основа на протокол за извършена проверка в търговския обект, който протокол е бил съставен в присъствието на И.П.И. – баща на управителя на дружеството П.И. ив., и който го е подписал в качеството на упълномощено лице, навел е възражение, че не е продавал нищо в павилиона за бързо хранене като е съдействал на проверяващите по време на проверката за изготвянето на опис на наличните в касата парични средства. Този опис също е подписан от И.И. в качеството му на упълномощено лице, видно от отразеното в него отбелязване.

Както е посочил ВАС в мотивите на отменителното решение, липсват данни или твърдения по делото управителят на дружеството да не е бил уведомен за извършената проверка и за установените факти. Но дори да се приемат за верни твърденията на оспорващото дружество, съдът намира, че независимо от обстоятелството, че към момента на проверката представляващият го не е присъствал, не е засегнато неговото право на защита и същото е имало възможността да го упражни в пълен обем. Самата заповед е връчена лично на П.И. на дата 17.02.2021 г., като последният е предприел своевременни действия по обжалване на административния акт в предвидения от закона срок, навеждайки всички свои възражения относно неговата незаконосъобразност. Това мотивира съда да приеме, че е осигурено участието му в производството и не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК са изяснени значимите факти и обстоятелства при констатиране на нарушението.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04317627-b322-4ba2-836f-3aecea151c69