Определение № 1192 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500952 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 71357/21.06.2024 г.

(пощенско клеймо от 20.06.2024 г.) от Б. Р. Б., ЕГН ********** и Г. Д. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Кюстендил“, № 23, ет. 2, офис 4 срещу Определение № 7260/10.05.2024 г., по гр. д. 11248/2021 г., на СГС, ГО, I-24 с., с което е оставено без уважение искането им за изменение на Определение № 2911/27.02.2024 г., с което е прекратено частно производството по делото, в частта относно разноските, като бъдат присъдени разноски на ответниците съразмерно с прекратената част от производството, по реда на чл. 248 ГПК.

Частните въззивници считат постановеното определение за неправилно и необосновано. Сочат, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, като хипотезата на чл. 248 ГПК намира приложение и при постановяване на определение за частично прекратяване на производството. Считат, че за направените от тях разноски във връзка с обезпечителното и исковото производство са представени доказателства, както и списък по чл. 80 ГПК. Оспорват мотивите на съда и излагат, че исканият за присъждане на разноски, доказателства за тях и списък по чл. 80 ГПК могат да бъдат отправяни, съотв. представяни, до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането им, отправено в молба вх. № 31892/19.02.2024 г.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем КОМИСИЯ

ЗА

ОТНЕМАНЕ

НА

НЕЗАКОННО

ПРИДОБИТО

ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св.

Неделя“, № 6, депозира отговор вх. № 40547/01.04.2025 г., в който жалбата се оспорва като неоснователна. От своя страна излага законодателната уредба на отговорността за разноски и сочи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 81 ГПК води до извод, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК, само ако 1 направените от ответника разноски предхождат определение за частично прекратяване на производството.

Релевира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и счита, че хонорарът за обезпечителното производство, както и този за исковото производство не почиват на реални пазарни принципи. Счита, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Отделно сочи, че към момента на подаване на молбата за частично оттегляне, от страна на процесуалния представител на ответниците не са били извършвани други действия, освен депозиране на отговор на исковата молба. Позовава се и на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС, по д. № С-438/2022 г. Счита, че независимо разноските следва да бъдат възложени на ответниците, тъй като с отговора същите били представили доказателства, които можели да представят с декларацията си по чл. 136 или по чл. 137 ЗОНПИ. По същество моли за потвърждаване на постановеното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в границите на срока по чл. 275 ГПК, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 13.06.2024 г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 16594/14.09.2021 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, както следва: 1 . срещу Б. Р. Б. за сумата 74525,07 лв., общо; 2. срещу Г. Д. Б. за сумата 660689,90 лв., общо и 3. срещу Б. Р. Б. и Г. Д. Б., за сумата 167800.00 лв., общо.

Видно от материалите по делото е, че на 22.12.2022 г. от страна на ответниците е депозиран отговор вх. № 85374, в който ответниците са направили искане за присъждане на направените по делото разноски, като са посочили, че ще представят списък по чл. 80 ГПК.

На 21.12.2023 г., ищецът депозирал молба вх. № 120798, с която заявил, че във връзка с приетото ТР № 4/2021 г., на ВКС, ОСГК, оттегля частично предявените срещу двамата ответници искове за обща сума в размер на 598514.97 лв.

В резултат от това изявление с Определение № 2911/27.02.2024 г. съдът прекратил производството по делото и осъдил ищецът да заплати дължимата държавна такса във връзка с прекратяване на производството. Определението е съобщено на страните на 11.03.2024 г.

На 19.03.2024 г. (пощенско клеймо от 18.03.2024 г. ) ответниците депозирали молба вх. № 31892, с която ответниците посочили, че са направили разноски за исковото производство в размер на 24000.00 лв., с ДДС и за защита по обезпечителното производство в размер на 4800.00 лв., с ДДС и отправили искане определението за частично прекратяване на производството да бъде допълнено с произнасяне на съда по дължимите на ответниците разноски. С молбата е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направените разноски.

В границите на предоставения срок е постъпил отговор вх. № 41060/09.04.2024 г. от страна на ищеца, който е идентичен по съдържание с 2 отговора на частната жалба, резюмиран по-горе.

С атакуваното Определение № 7260/10.05.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на ответниците за изменение на постановеното определение за частично прекратяване на производството, в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на ответниците, съобразно прекратената част от производството. Произнасянето е обосновано с мотиви, че към момента на прекратяване на производството по делото от страна на ответниците не са били представени доказателства за направените разноски и техния размер, както и списък по чл. 80 ГПК, а такива са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото. В тази хипотеза законодателят не е направил разграничение относно основанието за прекратяване, стига ответникът да е бил конституиран като страна в производството – да е получил препис от съдебните книжа по делото и да е направил разноски във връзка със защитата си. За ангажирането на отговорността за разноски на насрещната страна в посочената хипотеза е ирелевантно дали са били извършвани други действия от страна на ответника, дали е било проведено първото по делото заседание и т.н. Последното е така, защото при депозиране на отговора ответникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу предявените искове, при което ползването на адвокатска защита е препоръчително, ако не и задължително, с оглед предвидените в процесуалния закон преклузии.

По процесуалноправния въпрос за крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени (платени) е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по реда на чл. 274, ал.

3 ГПК, обективирана в Определение № 736/23.12.2010 г., по ч. гр. д. № 689/2010 г., ВКС, IV ГО, Определение № 166/24.03.2017 г., по ч. т. д. № 504/2017 г., ВКС, II ТО и др. Практиката се придържа към разбирането, че при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски.

Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в границите на срока и по реда на чл. 248 ГПК.

С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е 3 узнал за прекратяването на воденото срещу него производство.

Както бе посочено по-горе в настоящият случай, ответниците са получили препис от съдебните книжа и от своя страна са депозирали отговор на предявените от ищеца искове и са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Следователно представянето на доказателства за техния размер, плащането им и списък по чл. 80 ГПК заедно с молбата по чл. 248 ГПК не се явява преклудирано и не би могло да послужи като основание за оставяне на искането им без уважение.

Във връзка с оплакванията в частната жалба следва да бъде посочено, че не се споделя от настоящият състав доводът на жалбоподателя, че прекратяването на делото е в резултат на доказателства, които ответниците са могли да представят още в производството пред Комисията, а не едва с отговора на исковата молба. В действителност до прекратяването на делото се е стигнало в резултат на уеднаквяване на съдебната практика посредством постановяване на тълкувателен съдебен акт по определени въпроси, което е мотивирало и ищеца да десезира съда от частичното разглеждане на исковете.

С изявление в този смисъл е започнал самия ищец молбата си за частичното оттегляне на предявените искове.

Видно от доказателствата по делото е, че по отношение защита в обезпечителното производство разходи за адвокатска защита са направени представен е договор за правна защита от 28.06.2021 г., фактура № 21/28.06.2021 г. и платежно нареждане от 29.06.2021 г. Същите възлизат на сумата 4800.00 лв., с ДДС. Разходи са направени и по отношение защита в исковото производство, които възлизат на сумата 24000.00 лв., с ДДС – договор за правна защита от 19.09.2022 г., фактура № 84/19.09.2022 г. и платежно нареждане от 23.09.2022 г. В резултат от това на ответниците се следват направените разноски, съответни на прекратената част от исковете срещу тях. Между страните не е бил повдиган спор, че разноските за обезпечителното производство подлежат на присъждане в исковото производство за разглеждане на обезпечените искове (т. 5 от ТР № 6/2012/06.11.2013 г.).

При това положение на обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, отнесено към действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ал. 2 от последния текст пък предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

На настоящият състав е известно постановеното Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г., на СЕС и възприетото с него тълкуване на чл. 101, § 2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС. След постановяването на посоченото решение константна е съдебната практика в разбирането си, че Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда и посочените в нея размери не го обвързват, като при произнасянето си съдът следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение и под минимума, който може да бъде ползван като 4 ориентир (така Определение № 50004/29.02.2024 г., по гр.д. № 4028/2021 г., на ВКС, IV ГО и др.).