Решение № 394 от 09.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев

Членове:

Стоян Михов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно наказателно дело № 20211100604802 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия ДР. Т.

М. адв. Б. М. срещу решение от 11.02.2021 г. на СРС, НО, 147-ми състав по НАХД № 17593/2017 г., с която обвиняемият е признат за виновен в това, че на 05.10.2016г., за времето от 16:00 часа до 16:20 часа в гр.София, на пейка на алея в Южен парк, зад Американското посолство, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – мастурбирал, като опипвал с ръка половия си член, еякулирал и показал оголените си задни части пред М. Н. М., пред Ж. АТ. К., пред три малолетни лица и други неустановени граждани, които се намирали наоколо – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като съдът на осн. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

С решението обвиняемият е осъден още и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените деловодни разноски по делото в размер на 274, 75 лв., платими в полза на СДВР и сумата от 570, 00 лв., платими по 1 сметка на Софийски районен съд, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати сумата от 5, 00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като се иска отмяната на решението и да бъде постановено ново от въззивния съд, с което подсъдимият да бъде признат за невинен, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски районен съд, или алтернативно решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание до минимума от 1000 лв. В допълнение към жалбата, представено в съдебно заседание от 04.02.2022г., макар и погрешно адресирано в титулната му част „до Окръжен съд Плевен … по ВНОХД №434/202г. НО, 1 с.с., по описа на ОС Плевен” обвиняемият е изложил доводи за неправилността на решението. В същата жалбоподателят се позовава на селективна и неправилна оценка установените обстоятелства и непълнота на събраните доказателства.

Жалбоподателят оспорва присъствието си на мястото на инкриминираното деяние. Поставя под съмнение показанията на свидетелите очевидци, депозирани на досъдебното производство, като отбелязва идентичността им, поради което ги счита за депозирани в нарушени на процесуалните правила на НПК. Акцентира върху липсата на подкрепящи ги фотографски, фонографски и други източници на доказателствени факти. Счита, че противоречията в показанията относно броя на присъствалите жени и деца внасяло съмнения върху цялостната достоверност на показанията. Оспорва процедурата по разпознаванията му с оглед присъствието на двете поемни лица в същите. Изтъква, че преди извършване на това процесуално действие бил видян в килията, в която бил задържан в полицейското управление, от свидетелите, извъриили разпознаванията, поради което опорочаването на разпознаването компрометирало показанията на свидетелите очевидци и доказаността на обвинението. Посочва, че една от свидетеликите била разговаряла със съдия, който не е имал служебно качество по делото във връзка със случая, което нарушавало професионалната етика и можело да повлияе върху изхода на делото, а също ощетявало репутацията му. Били допуснати фактически грешки относно при описание на облеклото му, тъй като било посочено в някои документи, че бил с разкопчан колан, което не отговаряло на действителността, тъй като не носел такъв. Намира за приемливо за човек с неговата възраст и телосложение в седнала позиция разкопчаването на горното копче на талията. Счита за преувеличени 2 твърденията за това, че панталоните му били разкопчани. Отбелязъл е, че екстремно ниската температура в деня на предполагаемото деяние, правила малко вероятно изпълнението на твърдените действия. Описанието на вида на ползваното електронно устройство също било противоречиво – от лаптоп до телефон или таблет, а описаните от свидетелите действия не могли да бъдат извършени от левичар. Невярно било твърдението за разстоянието на свидетелите до съседната пейка от два метра, тъй като пейките били разположени на по-голямо разстояние. С оглед общото разположение обвиняемият твърди, че би могъл да бъде заобиколен от разстояние поне четири метра. В тази връзка бил представил снимков и видео материал, който не бил приет от първоинстанционния съд. Жалбоподателят се оплаква от причинени му травми от физическо, психическо и емоционално естество и значителен стрес при задържането му и престоя му в полицейското управление. Излага характеристика за личността си като обществено и трудово ангажирана и отворена към оказваща безкористна помощ и подкрепа на нуждаещи се лица.

В съдебно заседание защитникът А. намира обвинението за недоказано. Позовава се на противоречивост на показанията на свидетелите К. и М., доколкото и последната не могла да даде логични обяснения за това, какво я възпрепятствало да напусне района. Неясно било защо не били посочени имената на въпросната трета жена, обсъдена в показанията им, след като оставила двете свои деца на свидетелките в продължение на описаното време от 40 минути. Противоречало на логиката и несигнализирането от свидетелките на органите на МВР в момента, в който се развивал случая.

Намира противоречие и в твърдението на полицейските служители, че били видели разкопчан колана на подзащитния му, при положение че същият нямал такъв и който би следвало да е описан в протокола за обиск при задържането му.

Защитникът адв. Х. е отбелязала още противоречия в показанията на свидетелките К. и М., а именно за това в деня на ареста на обвиняемия кое лице го е видяло, какво е видяло и кой е сигнализирал органите на реда.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Намира, че 3 следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетелите К. и М. и отбелязва, че последната по време на въззивното следствие повторно описала инкриминираните действия, които определя като недостойни и изразяващи явно неуважение към обществото. Твърди, че такъв род действия не следвало да останат безнаказани, отбелязвайки че деянието било извършено и пред малолетни лица.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийският районен съд е приел за установена фактическа обстановка въз основа на нейното всестранно и пълно изясняване и задълбочен доказателствен анализ, в който въззивният съд не открива съществени пропуски и грешки и с принципно се съгласява.

Въз основа на собствения доказателствен анализ настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият ДР. Т. М. ЛНЧ ********** е роден на ****г. в Сингапур.

Същият е великобритански поданик, неосъждан, със статут на постоянно пребиваващ с удостоверение №800038453, валидно до 11.01.2026г., адрес в Р.България гр.София, ул. „****.

На 05.10.2016г. същият около 16:00ч. се намирал в гр.София, Южен парк, като седял на пейка на алеята зад Американското посолство.

Свидетелите М.М. и Ж.К., които по това време работили като детегледачки, на същата дата и по същото време се разхождали в Южния парк с трите малолетни деца, които водили. С тях били и други неустановени по делото жени с малолетните си деца. Децата играели на алеята, а свидетелите К. и М. били около тях и ги наблюдавали. Същите поискали да се придвижат по алеята до близка поляна в парка, когато забелязали обвиняемия ДР. Т. М. седнал на съседна пейка на неголямо разстояние от малките деца и придружаващите ги жени. В тяхно присъствие обвиняемият хванал оголения си полов член с ръка и го опипвал, като мастурбирал пред очите на намиращите се наоколо лица. Свидетелите К. и М. се стъписали и се опитали да окажат контрол върху децата, които тичали из парка, успели да ги отдръпнат от алеята и ги насочили към гората, за да не станат свидетели на 4 случилото се. Постепенно изтеглили децата по алеята, като се върнали обратно, за да не виждат действията на обвиняемия. През това време обвиняемия гледал към жените, усмихвал се без да говори и мастурбирал, като гледал в мобилно устройство – телефон или таблет, което държал в другата си ръка. Извършвайки посочените действия до около 16:20 часа обвиняемият еякулирал пред погледа на свидетелите К. и М., след което се обърнал към тях и си показал оголените си задни части. Поведението на обвиняемия предизвикало силно възмущение у присъстващите.

Когато се отдалечили от погледа на обвиняемия надолу по алеята, свидетелите К. и М. видели неустановен по делото мъж, който разхождал кучето си. Свидетелките му съобщили за случилото се, а мъжът се насочил към обвиняемия и го изгонил. Свидетелката М. сигнализирала на тел. 112 и дала подробно описание на обвиняемия. Още на същия ден патрул с полицейски служители пристигнал на място, но не открили обвиняемия.

На 10.10.2016г. свидетелката К. отново се разхождала по алеята с децата, за които полагала грижи, когато забелязала обвиняемия. Свързала се по телефона със свидетелката М. и я помолила да сигнализира органите на реда. На място пристигнали полицейските служители при 04 РУ СДВР свидетелите П.П. и И.Л., които забелязали обвиняемия да седи на пейка на алеята до Американското посолство с разкопчан цип на панталона, като бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

За да приеме за установената от него фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство свидетели: М. Н. М., Ж. АТ. К., П.Н.П., И.Н.Л., показанията на свидетелите П.С., Г.Д. М., депозирани пред съда, частично върху обясненията на обвиняемия пред съда и показанията на свидетелката И.Г., протокол за разпознаване на лице от 11.10.2016г. от свидетелката М., протокол за разпознаване на лице от 11.10.2016г. от свидетелката К., комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, справка за съдимост и писмо от Дирекция „Национална система 112” с компакт диск.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства 5 и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното деяние от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.

Първостепенният съд е приел показанията на свидетелите М. и К. за основен доказателствен източник, правилно преценявайки същите като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица очевидци на деянието, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и се подкрепени изцяло от събрания по делото доказателствен материал. От показанията на свидетелите М. и К. се извеждат елементите на престъпния състав, а именно извършеното деяние, начина по който е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Свидетелите по взаимно непротиворечив начин са отразили в показанията си близостта си до обвиняемия в момента, в който възприели действията му и самите действия. По думите на свидетелката К. обвиняемият седял на пейка с разкопчан панталон, като в едната си ръка държал телефон, айпад, според свидетелката М., а с другата мастурбирал по отвратителен начин, според К.. Вида на мобилното устройство няма съществено значение при оценката на показанията на свидетелите, тъй като същите се намирали на разстояние от обвиняемия, от каквото едва ли биха могли да определят същия, а по начина по който описват същото – като лично мобилно устройство, съдът не открива противоречие. В показанията си от досъдебното производство свидетелката К. е конкретизирала начина, по който обвиняемият мастурбирал, а именно като опипвал с ръка половия си член и еякулирал, след което се обърнал към тях и показал задните си части.