Решение № 519 от 17.08.2018, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 17.08.2018 г. гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд, І-ви граждански състав

На 18.07. 2018 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието Н.секретаря

Елена Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело

№ 868 по описа З.2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.С. и М.Д, със съдебен адрес:***, *** против В.А.М., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че Н.19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне н. В. /цесия/ между „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *** и „А.з.с.Н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, по силата н.който вземането на „П.Ф.Б.“ ООД срещу В.А.М., произтичащо от договор З.потребителски кредит № ***г., било прехвърлено в полЗ.на „А.з.с.на в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски паричен кредит бил сключен между ответницата М. в качеството на кредитополучател и „П.Ф.Б.“ ООД в качеството на кредитодател. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за кредит получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на кредитодателя му бил предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация, относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се бил съгласил с факта на подписване на договора за кредит. По силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1200,00 лева като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит, кредитополучателя потвърждава, че получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236,71 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1436,71 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 23,95 лв. Първата погасителна вноска била платима на 01.08.2016г., а последната погасителна вноска била с падеж: 18.09.2017г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 60,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,00 лв., които били платими на падежната дата на погасителните вноски. По избор на кредитополучателя, кредитодателя се задължил да му предоставя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по негово местоживеене и услуга по седмично С.на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. За предоставяната услуга, кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на 1023,57 лв.

Кредитополучателят удостоверил с подписа си, че разбира, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част била свързана с разходите на кредитодателя, направени за С.на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома“ била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома“ била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 17,06 лв., които били платими на падежните дата на погасителните вноски. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 18.09.2017 г. /дата н. последна погасителн.вноска/, предвид което В.та, произтичащи от договора за кредит не били обявявани з.предсрочно изискуеми. На Кредитополучателя, от страна на „А.за с.на в.“, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което било 33,07 лв. Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасен.до момента, била в размер на 951,97 лв., с която били погасени, както следва: такса за услуга ,,Кредит у дома“: 383,00 лв., такса з. оценка на досие: 26,29 лв., договорна лихва: 89,41 лв., главница: 453,27 лв. В тази връзка з.„А.за с.на в.“ ЕАД бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.А.М.. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № *** год., по описа на РС-К., била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя стран.обуславяло правния интерес от подаване н. настоящата искова молба. От съда се иска да постанови съдебен акт, по силата на който да признае з.установено по отношение на длъжника В.А.М., ЕГН **********,***, че същата дължала на „А.за с.на в.“ ЕАД сумите, както следва: 746,73 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***г.; 147,30 лв. (сто четиридесет и седем лева и 30 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.

(падежът на последна погасителна вноска); 33,71 лв. (тридесет и три лева и 71 стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г. до 18.09.2017 г.; 640,57 лв. (шестстотин и четиридесет лева и 57 стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.; 33,07 лв. (тридесет и три лева и 7 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли на ищцовото дружество да бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство и в хода на н.стоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е подала отговор.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозира писмено становище, в което поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност н.исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично и не взема становище по предявения иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд-К., съдът е издал в полз.на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу В.А.М.,

ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на: 746,73 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и 73 ст.) главница, 147,30 лв. договорна лихва от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г., 33,71 лв. такса за оценка на досие от 30.01.2017 г. до 18.09.2017 г., 640,57 лв. такса за услуга „Кредит у дома“ от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г., 33,07 лв. лихва за забава от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г. по договор за потребителски кредит № *** от *** г. и законн.лихва върху главницата от 27.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото. Заповедта з.изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.

415, ал. 1 ГПК „А.за с.на в.“ ЕАД е предявил против В.А.М. установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.

Видно от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството на Кредитодател е отпуснало паричен заем на ответницата В.А.М., в качеството ѝ на Кредитополучател в размер на 1200,00 лева, платими на 60 седмични вноски, което е видно и от представения погасителен план. Н. същата дата, ***г., от ответницата е подписан и Стандартен европейски формуляр за предоставяне н.информация на потребителски кредити. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 18.09.2017 г..

Видно от Договор з.прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството си на цедент е прехвърлило вземането си срещу ответницата на „А.за с.на в.“ ЕАД, в качеството му на цесионер. Към исковата молба е представена разпечатка в която ответника фигурира под № 4720. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на номера н.договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва з.просрочие към датата на засичане и др. елементи.

Представено е пълномощно, с което цедентът "П.Ф.Б." ООД е упълномощил цесионера – ищец А.за с.н.в.“ ЕАД да уведоми по законоустановения ред, длъжниците за сключения н. 19.05.2017г. договор за цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.

По делото е представено заверено копие от Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № УПЦ-П-ПВД/*** от 06.06.2017 г., адресирано до ответницата В.А.М. от името на „П.Ф.Б.“ ООД, с което я уведомява, че вземането, произтичащо от договор з.потребителски кредит № *** е прехвърлено на „А.за с.на в.“ ЕАД. Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса, посочен в договора за кредит.

На 08.03.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „П.Ф.Б.“ ООД с изх. № УПЦ-С-ПВД/*** чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.М.Н., което съдът кредитира като своевременно и обективно изготвено. Видно от експертното заключение, остатъкът от задължението на ответницата по Договор за паричен заем – главница, договорна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.

(падежът на последната вноска), такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г. до 18.09.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г. е както следва: 939,66 лв. – главница; 137,80 лв. – лихва; 767,67 лв. – такса „Кредит у дома“; 45,00 лв. – такса оценка, или общо 1890,13 лева. Размерът на лихвата за забава, която ответникът дължи, вследствие на забавено плащане по посочения Договор за паричен заем за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г., следва да бъде 42,28 лева. Изслушано в съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Заявява, че било вярно, че услугата „Кредит у дома“ била допълнителна услуга. Услугата „Кредит у дома“ била включена в изчисляването на ГПР поради причината, че като икономист, вещото лице стъпва на теорията и статии на икономисти, според които това бил съпътстващ разход към кредита. Това била допълнителна услуга, касаеща същия кредит и трябвало да се включи в ГПР. Поради тази причина заключението било изготвено по този начин. Според вещото лице параметрите на договора са главница в размер на 1200,00 лв., а сумата за услуга „Кредит у дома“ била 1023,57 лева, което представлявало 85,29% спрямо главницата. Заявява, че като икономист, от икономическа гледна точка, счита, че заключението е правилно и обосновано и счита, че тази такса, за услуга „Кредит у дома“, следвало да се включи в ГПР.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0430643c-33c6-4dab-abba-20fd6a80dd22