Решение № 1563 от 23.10.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 478/2026
- Вид
- Решение № 1563
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Рени Славкова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за закрила на детето
- чл. 10 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10, ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 2, ал. 2 · Закон за социално подпомагане
- чл. 39, ал. 1, т. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 39, ал. 1, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 47, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1563
Монтана, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РЕНИ СЛАВКОВА
При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700478 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 10а от ЗСПД, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Л. А. З., [държава], с предоставена временна закрила в РБьлгария и настоящ адрес [населено място], [жк], № 8, ет. 3, ап. 5 против Заповед на ЗСПД/Д-М-БЦ/1331/11 09 2026 г. на Директор на Дирекция СП Берковица, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Позовава се на чл. 39, ал 1, т. 4 от ЗУБ, според който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Семейните помощи за деца са именно вид социално подпомагане, целящо да подкрепи родителите, отглеждащи деца на територията на Р. България. Позовава се и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която в чл. 13, т. 2 предвижда, че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила, както и на чл. 2, ал. 6 от ЗСП. Счита, че такива разпоредби са налице в ЗУБ и следователно приложими спрямо лица с временна закрила, като административният орган е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт. Като лице с предоставена временна закрила има право на социално подпомагане. Претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наречена „семейна помощ", но независимо от различното й наименование, обвързването й с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С нормата на чл. 51, ал. 1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, а чл. 26, ал. 2 сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Съгласно Решение № 3 от 27 06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г. на Конституционния съд: „..Помощите за деца по този закон /ЗСПД/ би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи...". ЗУБ е „друг закон" по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. АО не е отчел и принципа за най-добрия интерес на детето, а именно здравословното му състояние, което е 100 % степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ и задоволяването на свързаните с това негови специфични потребности в процеса на обучението му.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С. З.-Д. вх. № 1331/09 09 2026 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, оспорващата е поискала от Дирекция СП Берковица, отпускане на помощ за детето Д. А. З..
Съгласно Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от ДАБ при МС, З. Л., има право да остане на територията на РБьлгария на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срокът на регистрационната карта е до 04 03 2027 г. като в същата като придружаващи деца под 14 г. възраст е записан З. Д..
Съгласно Служебна бележка изх. № 1/15 09 2026 г. на Директор на Първо основно училище „Н.Й.В.“, [населено място], Д. А. З. е ученик във втори Б клас през учебната 2026 – 2027 г.
Съгласно Експертно Решение № 91983/22 08 2023 г. от заседание № 121 на специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, Д. А. З. е със 100 % ВСУ.
С оспорената Заповед на оспорващата е отказана еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с мотив, че няма сключена спогодба между РБьлгария и ... (има многоточие, без посочване на конкретна държава) за изплащане на семейни помощи за деца. Посочена е нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, че членовете на семейството са граждани на ....... (има многоточие без посочена държава). Поради това, че оспорващата и детето Д. са чужди граждани с предоставен статут на „временна закрила“ на територията на РБьлгария по реда на ЗУБ, който не е изрично приравнен и включен в кръга на правоимащите субекти – чужди граждани по цитираната правна норма.
С Определение по делото № 1411/02.10.2026 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал възможност да се сочат и представят доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против акт, подлежащ на оспорване пред съда и е подадена от лице с правен интерес – адресата на акта. Оспореният акт е връчен на 14 09 2026 г., лично на лицето, а жалба против него е подадена на 21 09 2026 г., което я прави подадена в законоустановения 14 дневен срок, като същевременно се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 10 от ЗСПД - Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в "Държавен вестник".
Съгласно чл. 10а от ЗСПД - На семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ – Чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.
Съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 6 от ЗСП - Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
С оглед действащата правна уредба, този състав приема, че статута на чужденец с предоставена временна закрила не е пречка за отпускане на исканата помощ.
Семейните помощи за деца са форма на социално подпомагане и това е видно, не само от наименованието на отпусканите средства, но и от техния вид и характер, както и от административния орган, който ги отпуска. Обстоятелството, че помощите за деца са уреден в отделен закон извън ЗСП не променя тяхната същност, а само засилва важността на този вид социална помощ, а от там и задължението на държавата, в лицето на съответната институция да я предостави, което е в съответствие с изпълняваната социална функция. Чужденците с предоставена временна закрила по силата на специалния закон за убежището и бежанците, имат право на социално подпомагане и отказът от такова е незаконосъобразен.
Отказът на Директор Дирекция СП противоречи и на текста на чл. 29 от Директива 2011/95/ЕС, според който държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им, както и на чл. 3 и чл. 4 от Конвенцията за правата на детето, поради това, че поставя децата с временна закрила в по-неблагоприятно положение от българските деца, а това е недопустимо.
От доказателствата по делото безспорно се установява и не е спорно между страните, че Д. А. З. е ученик във втори Б клас през учебната 2026 – 2027 г. в Първо основно училище „Н.Й.В.“, [населено място]. Помощта не е обвързана с доход, поради което следва да бъде отпусната.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед на ЗСПД/Д-М-БЦ/1331/11 09 2026 г. на Директор на Дирекция СП Берковица.
ВРЪЩА административната преписка на Директор на Дирекция СП Берковица за ново разглеждане и произнасяне по Заявление-Декларация вх. № 1331/09 09 2026 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, съобразно мотивите на настоящото решение по приложението на материалния закон.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�