Решение № 1012 от 18.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Б., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120203913 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на П. Х. М. с ЕГН ********** от гр.Б. чрез ад.З.

М. АК-Б. срещу наказателно постановление № К22-0001818 от 28.08.2024г., издадено от Й.

А. П. –главен инспектор към ГД“АА“, с което за нарушение на чл.24а ал.2 т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002г на МТС вр. т.11.6 изр..1 от учебната документация за категория В и на основание чл.178б ал.5 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се моли отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски. Застъпва се становище, че е налице неяснота относно датата, на която е извършено нарушението. Счита, че е налице и неяснота относно правилото за поведение, което е било нарушено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представляван е от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата, като допълва, че ако има нарушение, то се дължи на некоректно попълване на обучителния картон на кандидата с необходимите реквизити като дата и час на провеждане на учебния час, но не и в непровеждане на 20 учебни часа Моли съдът да квалифицира деянието като маловажно и да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендират се разноски и се представя списък.

За административнонаказващия орган, редовно призован, представител не се явява .В съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на наказателното постановление. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 - НП е връчено на жалбоподателя на 11.09.2024г., а жалбата е депозирана на 18.09.2024г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

При извършена комплексна проверка на 02.07.2024г на у. ц. за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС “М.“ ООД гр.Б. , свидетелят Ж.

Д.–главен инспектор в Областен отдел „А. а.“ –Б. установи, че кандидатът Г. С. Р. с ЕГН ********** от категория В не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа съгласно В/ПО-Практическо обучение „Управление на МПС“ от Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ утвърден от МОН , като му са проведени 11 учебни часа, видно от картон №4229410/13.11.2023г Нарушението било допуснато на 18.02.2024г в у. ц. „М.“ ООД, където бил проведен вътрешен изпит на кандидата.

При тези факти свидетелят Д. преценил, че на 18.02-.2024г в у. ц. „М.“ ООД където бил проведен вътрешният изпит на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категорията „В“ жалбоподателят М. е нарушил изискванията на учебната документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност, което представлява нарушение на чл.24а ал.2 т.1 1 от наредба №37 от 02.08.2002г на МТС вр. г т.11 .6 изр.1 от учебната документация за категория „В“, поради което на 05.07.2024г съставил срещу него АУАН №339406 (лист 7 от делото). Описвайки горните факти и давайки им посочената квалификация

Актът бил предявен на жалбоподателя , който получел екземпляр подпис, без възражения. от него срещу

Впоследствие след като не постъпили и писмени възражения на 28.08.2024г било издадено и атакуваната наказателно постановление, в което се съдържа идентична фактология и правна квалификация както в акта. На основание чл.178б ал.5 т.1 от ЗДвП жалбоподателят били санкциониран с глоба в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и даказателствени средства, които съдът кредитира.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока на чл.34 ал.3 от ЗАНН, като и АУАН. Както актът, така и НП от външна страна отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя за неяснота относно датата на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно. Останалите вписани в постановлението дата -02.07.2024г и 05.07.2024г посочват съответно датата на извършената комплексна проверка, при която е установено нарушението и тази, в която е 2 издаден АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН , като АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на законовите разпоредби , които са били нарушени.

От съдържанието на АУАН и обжалваното НП, в т.ч. посочване, че нарушението е допуснато на 18.02.2024г в у. ц. М. ООД където е проведен вътрешният изпит на кандидата , както и от показанията на актосъставителя се установили, че жалбоподателят като ръководител на учебния център е допуснал Г. С. Р. да премине само 11 учебни часа, вместо задължителните 31 часа. Следва, че жалбоподателят като ръководител е обвинен и санкциониран за това, че е допуснал провеждането на вътрешен изпит на кандидат преминал само 11 учебни часа практическо обучение, вместо задължителните съгласно модул В/ПО – Практическо обучение „Управление на МПС“ към утвърдения от МОН Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В -31 часа.

Съгласно чл.24а ал.2 т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002г за условията и реда за обучение на кандидати те за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадено от МТС ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.153 т.1 от ЗДвП при извършване на обучението.

В чл.153 т.1 от ЗДвП е предвидено , че министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка е издадена Заповед №РД-09108/24.08.2007 г на министъра на образованието и науката, с която е утвърдена учебната документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите-М, А, В, С, Д, В+Е, С+Е, Д+Е, Ткт, Ттби Ттм и подкатегориите А1, В1, С1, Д1, С1+Е, Д1+Е. Тази заповед е била публикувана в сайта на Министерството на образованието и науката.

Както е посочил жалбоподателят, от издаването си през 2007г до датата на процесното нарушение -18.02.2024г тази заповед е претърпяла много допълнения и изменения като са били включвани отделни изисквания към продължителността за управление на МПС и отделни модули по теоретично и практическо обучение.

С цитираната заповед е утвърден „Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категорията В, ведно с модул В/ПО Практическо обучение “Управление на МПС“. Видно от последния, към момента на извършване на нарушението -18.02.2024г задължителният хорариум на практическото обучение за управление на МПС е бил 31 учебни часа.

Относно направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл съдът счита, че е 3 необходимо да бъде отбелязано, че подобно на случаите на нарушение на законова разпоредба, при които не е необходимо посочване на редакцията на законовия акт, а винаги се има предвид действащата към датата на извършване на нарушението, освен изрично не е посочено друго, то и в настоящия случай липсата на посочена редакция на Стандарта за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност на МПС, категория В утвърден от МОН, чиято т.11.6 административнонаказващият орган счита за нарушена, не опорочава нито АУАН, нито НП.

Запълващо бланкетната норма на чл.24а ал.2 т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002г правило за поведение по т.11.6 от утвърдения от МОН и действащ към датата на нарушението Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност на МПС, категория В обаче, което се сочи като нарушено в обжалваното наказателно постановление, предвижда, че междинният изпит и вътрешните изпити се провеждат от ръководителя на учебната дейност или определен от него преподавател от учебния център.

При съпоставяне на фактическото описание на вмененото нарушение и посочените като нарушени правни норми се установява липса на съответствие, което съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно е обвинен и адекватно да организира защитата си.

Нито в АУАН, нито в НП са описани факти, относими към компетентността на дадено лице за провеждане на вътрешните изпити на кандидат-водачите.

Относимо към фактическото описание на нарушението в процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление е по-скоро правилото на т.8.22 изречение първо от Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категорията В, съгласно което след преминаване на задължителния минимум от учебни часове за практическо обучение кандидатът полага изпит.

Липсата на съответствие между посочените като нарушени правни норми и фактическото описание на нарушението съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя и съставлява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН , в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Уредбата препраща към чл.143 АПК, който то своя страна препраща към чл.77 и чл.81, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за това. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им и е представили доказателства за реалното извършване (договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024г , в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 400 лева е заплатено изцяло в брой.

Направеното възражение от представителя на административнонаказващия оргн за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за неоснователно, доколкото 4 заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер за същото по чл.7 ал.2 т-.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера на процесното административно наказание глоба, като независимо от необвързващия за съда характер на посочените в СЕС, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в случая е справедливо и съответно на извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия.

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-то наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К22-0001818 от 28.08.2024г., издадено от Й.

А. П. –главен инспектор към ГД“АА“ , с което на П. Х. М. с ЕГН ********** от гр.Б. чрез ад.З. М. АК-Б. за нарушение на чл.24а ал.2 т.1 от Наредба №37 от 02.0-8.2002г на МТС вр. т.11.6 изр..1 от учебната документация за категория В и на основание чл.178б ал.5 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителната агенция „А. а.“ –София да заплати на П. Х. М. с ЕГН ********** от гр.Б. сумата от 400 (четиристотин) лева , представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокъътско възнаграждение .

Разпечатката съдържа 41 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/043043b5-684c-4204-b4b9-96ff355e5b4d