Акт от 05.12.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2283 гр. Пловдив, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2502 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.И.М., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 99 от 01.07.2022 г., постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, II н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0281-000809/11.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с което на М., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени изцяло издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление Карлово към ОД на МВР - Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред КРС е било НП № 21-0281-000809/11.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, РУ Карлово, с което на М., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия АА бл. № 980325 от 19.06.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ Карлово, в който е констатирано, че на 19.06.2021 г. около 11,30 часа в гр. Сопот по бул. „Иван Вазов“ до № 40а с посока на движение от запад към изток, М. управлява собствения си лек автомобил Хонда ЦРВ с рег. № ***, като не се движи на необходимото разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, който от своя страна спира, за да пропусне пресичащи по пешеходната пътека пешеходци, вследствие на което не може да избегне удар в него и го блъска, като причинява ПТП с материални щети по двата автомобила и материални щети по кош за отпадъци - нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение КРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че няма нормативно изискване контролните органи по движението по пътищата да съставят АУАН само тогава, когато лично са присъствали на нарушението. Напротив и най-често, с изключение на случаите на контролна проверка на водача, контролните органи пристигат на мястото на нарушението, след като то е вече осъществено. В този случай, и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, те съставят АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетеля/и, които са присъствали при извършване или при установяване на нарушението, т.е. те установяват релевантните факти на основата на преценка на сведенията, дадени от нарушителя и свидетелите. На следващо място следва да бъде съобразено, че няма пречка, нито изрична законова забрана, актът да се състави в присъствието и по показанията на другия участник в ПТП, който е пряк очевидец и може да установи чрез собствените си възприятия съществени факти и обстоятелства от обективната действителност, които актосъставителят да съпостави с обясненията на другия участник в ПТП и собствените си възприятия на местопроизшествието, за да установи обективната истина, да квалифицира нарушението и прецени чия е вината за произшествието. Отделно от това, посочените като свидетели нямат властта на накарат полицейския орган да състави АУАН, ако самият орган не е убеден в наличието на достатъчно доказателства за осъществено административно нарушение. Именно с оглед на горното е отговорността на съставителя на АУАН - като отчете достоверността на дадената от нарушителя и от свидетеля информация и я отнесе към обективно установените на място факти, да прецени осъществено ли е административното нарушение или не.

По отношение на наведените твърдения за наличие на основания за прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл. 34 от ЗАНН, е необходимо да се посочи, че цитираната от касатора разпоредба няма как да намерили приложени в случая, доколкото АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението, а НП по-малко от два месеца от съставяне на АУАН, поради което и наведените в тази връзка възражения са неоснователни.

И не на последно място, във връзка с твърденията, че е налице „редуциране“ на точки от контролния талон, видно от представената по АНД справка за нарушител/водач, М. няма отнети точки, отделно от това, нито в АУАН, нито в НП е налице отразяване, че на лицето за извършеното нарушение се отнемат точки.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 01.07.2022 г., постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, II н. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.