Решение № 1352 от 20.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Варна, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201551 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ИНСИА“ ЕООД, с ЕИК: 200995551, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 11, вх. А, ет. 4, ап.

№ 12, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Н. С. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2300120 от 08.03.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружестото – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 15.02.2023 г. в 10:40 часа, в гр. Варна, в хотел „Луна“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, дружеството „ИНСИА“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало до работа лицето В.С.П., с ЕГН:

**********, изпълняващ трудови функции на длъжност „общ работник“ в полза на „ИНСИА“ ЕООД да извършва обща работа по почистване на басейн в хотел „Луна“, с определено работно място, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 390 лева на месец, с определено работно време от 09:00 часа до 12:00 часа и с определени почивни дни, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

1

Дружеството „ИНСИА“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място посочва, че административно – наказващият орган не е изпълнил задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил съставения АУАН, с оглед неговата основателност и законосъобразност.

Акцентира във въззивната жалба, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, не са посочени конкретните действия/ бездействия на нарушителя по извършеното нарушение. Счита, че случая може да се квалифицира като „явно маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото не са произтекли никакви вредни последици от нарушението, което разкрива изключително ниска степен на обществена опасност. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли санкцията да бъде индивидуализирана на основание чл.

415в от Кодекса на труда, доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

В проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1551 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, дружеството – жалбоподател се представлява от своя процесуален представител адв. Н. С. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за изменение на наказателното постановление в частта на наложеното административно наказание, което според него би могло да се индивидуализира на основание разпоредбата на чл. 415в от КТ.

В проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1551 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител Началник отдел „АИПО“ в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, подчертавайки в своята пледоария, че в случая е недопустимо приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Сутринта на 15.02.2023 г. бил сключен трудов договор между дружеството „ИНСИА“ ЕООД в качеството на работодател и лицето В.С.П., с ЕГН: ********** в качеството на работник/ служител, по силата на който контракт В.С.П. поел задължение да изпълнява длъжността „общ работник“ с код по НКПД № 96220001 към дружеството срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 390 лева на месец.

Непосредствено след подписването на трудовия договор, на датата 15.02.2023 г. В.С.П. започнал да изпълнява трудовите си функции, като започнал почистване на басейн, разположен на територията на хотел „Луна“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, но същевременно дружеството – негов работодател така и не изпълнило задължението си, преди започване на работа, да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Същият този ден 15.02.2023 г. св. М. И. М. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на хотелски комплекс „Луна“, като установила, че В.С.П. полага труд в полза на дружеството „ИНСИА“ ЕООД, като констатирала също така, че дружеството не е изпълнило задължението си да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „ИНСИА“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда, на 21.02.2023 г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 08.03.2023 г.

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което наложил на дружестото – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, административно наказание „имуществена 3 санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частино основателна, поради следните съображения:

На практика дружеството не оспорва достоверността на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно постановление, а впрочем приета за установена и от съда.

Още повече, че съдът безусловно кредитира показанията на св. М. И. М., която сподели пред съда, че е установила лицето В.С.П. да престира труд в полза на дружеството „ИНСИА“ ЕООД на територията на хотел „Луна“ в к.к.

„Златни пясъци“, без обаче дружеството да е изпълнило своето задължение да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което съответно да е било заверено от териториална дирекция на НАП. При условие, че дружеството не оспорва този факт, е излишно съдът да се концентрира и да анализира в детайли събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.

Описаното в обжалваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от писмени доказателства, събрани в хода на 4 административно – наказателното производство се установява, че на 15.02.2023 г. дружеството „ИНСИА“ ЕООД е допуснало до работа лицето В.С.П., без да е изпълнило своето задължение да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което съответно да е било заверено от териториална дирекция на НАП, поради което и според съда със своето поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.

1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

По отношение вида и размера на наказанието.

Същевременно съдът намира, че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на размера на наложената имуществена санкция са напълно основателни. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „ИНСИА“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи 5 вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2300120 от 08.03.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева.

Предвид изхода на спора, претенциите и на двете страни за присъждане на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение се явяват частично основателни. Основателно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от процесуалния представител на въззиваемата страна. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключи в едно единствено открито съдебно заседание, поради което и съдът приема сумата от 500 лева за основа, въз основа на която следва да бъде изчислена пропорционалната част на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на въззивното дружество. Сумата от 500 лева представлява минималния праг на адвокатското възнаграждение, предвидена в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.