Решение № 3074 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3074 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330102319 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Х........, ул. „В.... Л.........., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която са предявени обективно съединени установителен иск, с който да се признае за Договор за паричен заем „Кредирект“ № ............... между Й. П.

М. с ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД с ЕИК .................., за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и осъдителен иск за сумата в размер на 1905 лв., представляваща платено без основание по недействителен договор за потребителски кредит от ............

С нарочна молба от ............ е заявено от ищцовата страна, че не се поддържа евентуалното искане за прогласяване недействителността на клаузата за неустойка.

Ищцата твърди, че на ...........между нея в качеството на кредитополучател и ответното дружество в качество на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № .............., с който дружеството се е задължило да предостави сумата от 1700,00лв, представляваща главница при следните условия 40.05% фиксиран лихвен процент; 47.93% годишен процент на разходите; 18 месечен срок за погасяване; общо дължима сума по кредита 2382,68лв. Поддържа се, че в чл. 6 от договора ищцата следва да предостави едно от изброените видове обезпечение, при което условие ако не се изпълни в посочения срок от три дни, следва да заплати неустойка в размер на 3,426 лв.

Условията за предоставяне на обезпечение са безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на 1 дефинитивно определени условия. В тази връзка и с оглед високият размер на неустойката спрямо главницата по кредита се достигало и до нарушение на чл. 143, т. 3 и т. 5 ЗЗП. Неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като прехвърляла риска от неплатежоспособност на длъжника върху самия него. Същевременно тя се явявала добавък към възнаградителната лихва и водела единствено до обогатяване на кредитора. Поддържа още, че клаузата за неустойка, с оглед нейния размер и условията, при които се дължи, води до накърняване на добрите нрави и неравнопоставеност между страните. В тази насока разглежданата клауза била неравноправна, като длъжникът нямал възможност да влияе върху нейното съдържание.

В исковата молба се излагат съображения и за недействителност на целия договор за кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че общата дължима сума от 5 808,68 лв., посочена в договора не съответства на посочените размери на лихвения процент /40.05%/ и на годишния процент на разходите /47.93%/, ако се отчете и вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение. При това положение била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, поради което ищцата счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния годишен процент на разходите. В тази насока развива допълнителни съображения и цитира съдебна практика. Моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че процесния договор за кредит е действителен, като не били налице твърдените от ищцата пороци, водещи до недействителност на отделни негови клаузи. В частност счита, че с клаузата за неустойка не се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката не следвало да се взема предвид при изчисляването на ГПР към момента на сключване на договора и самата тя не представлявала разход по кредита, а обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, поради което и не била отчетена при формирането на процента на оскъпяване. Твърди се още, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, е имал достатъчно време да се запознае със съдържанието на договора за кредит, вкл. и да заяви отказ от същия в предоставения му за това срок, без да бъде санкциониран с процесната неустойка. Изразява несъгласие с позицията на ищеца, че клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави. Счита, че не е налице неравноправост по смисъла на ЗЗП, като потребителят бил наясно с икономическите последици от сключването на договора, вкл. и при отчитане на обстоятелството, че ищецът е ползвал от ответника множество аналогични кредитни продукти. В тази връзка счита и клаузата за индивидуално уговорена, като изтъква съществуващи правоотношения между страните по договори за кредит. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като 2 неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно сключването между ищцата Й. М. Н............, като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, на Договор за паричен заем „Кредирект“ № ................., за сумата от 1 700 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и посочен в договора ГПР от 47,93 %, при визираното в исковата молба съдържание. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 6.1 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури поне едно от посочените в договора обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 6.2 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 3 426 лв. С доклада на съда е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата за неустойка по чл.6.2 от договора за кредит не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора.

От представените с исковата молба общо четири броя разписки за пратени суми по кредита, както и от приложената към отговора справка за извършени плащания по процесното кредитно правоотношение, която се цени на основание чл. 175 ГПК, е видно че Й. М. е платила общо сумата от 3 605 лв. за погасяване на начислените й задължения по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ................

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищцата и „Сити Кеш” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем „Кредирект“ № ................, с визираното погоре съдържание, при което Й. М. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и тя се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. При отчитане на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 6.2 от договора за кредит 3 неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е между страните, че тя не е отчетена при изчисляване на процента на разходите. Реално обаче води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 1700 лв., годишния лихвен процент от 40,05 %, срока на договора – 18 месеца, и размера на неустойката от 3 426 лв., който е над два пъти по-висок от този на главницата. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Следователно установителният иск за недействителност на договора за кредит се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Предвид недействителността на кредитната сделка на изтъкнатото погоре основани, то по силата на чл. 23 ЗПК на връщане от длъжника подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно главницата. Същата е в размер на 1700 лв. Установи се по делото, че Й. М. е сумата от 3 605 лв. за погасяване на начислените й задължения по процесния договор за кредит.

Поради това разликата от 1905 лв. се явява недължимо платена над главницата по недействителен договор за кредит. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Следователно въпросните платени суми над чистата стойност на кредита подлежат на възстановяване от кредитора, като получени без основание по недействителен договор за кредит.

При това положение и осъдителния кондикционен иск също се явява основателен и доказан по размер, поради което ще се уважи изцяло.

С оглед изход на спора в полза на ищцата ще се присъди сумата от 308,66 лв. за държавна такса. Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и при отчитане на заявеното възражение за прекомерност, ниската фактическа и правна сложност на делото, предвид формиралата се множественост от аналогични дело и формираната трайна и непротиворечива практика по тях, и с оглед осъществената от адвоката дейност, то на основание чл. 38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на ........... Д. Г. следва да се присъди сумата от 1234,23 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Й. П.

М. с ЕГН **********, с адрес гр. Х.........., ул. „В... Л..........., и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ..... Н.... П...П............, че сключеният помежду им Договор за паричен заем „Кредирект“ № ..........., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ......... Н... П.... П.........., ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Х...., ул. „В..... Л.........., сумата от 1 905 лева, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ..........

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от .... Н.... П....П.........., ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Х......... ул. „В.... Л.........., сумата от 308,66 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.