Решение № 3209 от 02.12.2025, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 487/2025
- Вид
- Решение № 3209
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Вилиана Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а , б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3209
Русе, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20257200700487 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й. Д. Й. против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0304-000123/29.04.2025 г. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.04.2025г. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 30.05.2023 г., видно от картон на ЗЗПАМ на стр.6 от адм.д.№1122/2025г. на АС Бургас, а жалбата е подадена на 13.06.2025г., поради което е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ № 25-0304-000123/29.04.2025 г. спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а , б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от 6 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 29.04.2025г., около 8.45ч., в [населено място], в [жк], Й. Д. Й. е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJJ 0041, който отчел положителен резултат за наличие на канабис. В заповедта е направено позоваване на АУАН №GА3673211/29.04.2025г./стр.7 от адм.д.№1122/2025г. на АС Бургас/, съставен срещу жалбоподателя за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
За това деяние е образувано БП №304-ЗМ-217/2025г. по описа на РУ Несебър.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от закона. Цитираната норма разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В тази връзка съдът съобразява Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Бургас, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.6 и началниците на групи в РУ при ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Директорът на ОД на МВР - Бургас, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началник група към РУ Несебър.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство от водач след употреба на наркотични вещества. Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в административната преписка писмени доказателства, които сочат на наличие на едно от алтернативно посочените в закона основания - употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Фактът на употреба на наркотични вещества се установява безспорно и от приетото по делото доказателство – изготвената по БП №304-ЗМ-217/2025г. по описа на РУ Несебър съдебна химикотоксикологична експертиза /стр.31-32 от делото/, видно от която в дадените от Й. Д. Й. проби от кръв и урина се съдържа метаболит, който е специфичен и се образува единствено и само при прием на наркотичното вещество хексахидроканабинол. Това вещество е посочено в списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина към НАРЕДБА за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Поради изложеното, материалният закон е приложен правилно.
В производството по издаване на оспорения акт не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователен е наведеният едва в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя бланкетен довод, че доверителят му е употребявал лекарства и затова резултата от експертизата е положителен. Не се сочат никакви данни за вида употребени лекарства. Съдът приема твърденията за защитна теза, която от една страна не е подкрепена от никакви доказателства, а от друга страна се опровергава изцяло от заключението в химикотоксикологична експертиза, съгласно което установеният метаболит се образува единствено и само при прием на наркотичното вещество хексахидроканабинол.
Предвид изложеното, оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Й. Д. Й. против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0304-000123/29.04.2025 г. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.04.2025г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: