Решение № 14 от 11.02.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Белоградчик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. П.А като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100157 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание : чл.

22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл.

3 3ЗД - обявяване на недействителен и нищожен на Договор за потребителски кредит с цена на иска 2 220 лв. или 1 135.07 евро и осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д за сумата от 1 101.79 лв. или 563.34 евро.

В Исковата молба, ищеца И. Д. К. от гр. Белоградчик, обл. Видин, чрез пълномощника си адв. П. П. от САК, твърди, че на 20.01.2023 г. между ищеца и ответното дружество "Сити Кеш" ООД, е б и л сключен Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023 г., по силата на който е усвоена главница в размер на 1 000 лв. за срок от 10 месеца при годишен лихвен процент в размер на 40.05% и годишен процент на разходите в размер на 48.44 %. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от договора, потребителят е задължен в 1 срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, а именно: предоставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 5, ал. 1, т. т. 2.1, т. 2.3. т. 2.4, т. 2.5 и т. 2.6 от Договора. В случай че такива не бъдат осигурени, в чл. 11, ал. 1 от договора се предвижда неустойка за кредитополучателя в размер на 1 184.22 лв., като заплащането на същата е разсрочено към погасителните вноски по кредита видно от чл. 11, ал. 2 от договора и от самия погасителен план. В резултат на това, се твърди, че за усвоена главница в размер от 1 000 лв. и ползване на кредита за период от 10 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати сума в размер на 2 220 лв., от която главница в размер на 1 000 лв., неустойка в размер на 982.01 лв. и договорна лихва в размер на 237.99 лв. Твърди се, че така сключения договор е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Ищецът излага, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и в противоречие с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, договора не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи.

Това води до нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че клаузите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 във връзка чл. 5, ал. 1 и 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които клаузата на чл. 5 от договора възвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Навеждат се доводи от ищцовата страна, че п роцесният договор за кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, 2 т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. Твърди се, че в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.44 %. Не става ясно обаче какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това, се твърди, че е предвидена и неустойка за непредоставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и недействителността на договора на посоченото основание. Твърди се също, че уговорената стойност на неустойката, възлизаща на над 1 000 лв., е съизмерима с размера на главницата по договора , както и че същата надвишава близо 4 пъти размера на договорната лихва, която се явява и възнаграждението на кредитора за сключената кредитна сделка. Ищецът излага в Исковата молба, че е налице очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Неравностойността в насрещните престации на страните, уговорили тази неустойка, е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нрави.

Предвид гореизложените обстоятелства, ищецът моли, съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023г, сключен със "Сити Кеш" ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Сити Кеш" ООД, да заплати на и щ е ц а И. Д. К., сумат а в размер на 563.34 евро представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит - надвнесената над главницата по договора сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане.

3

В подкрепа на предявения иск са представени писмени доказателства.

По искане ищцовата страна, по делото е допусната и изслушана съдебно - икономическа експертиза. Заключението по изготвената експертиза не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал.

В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца не се явява, като за всяко заседание са депозирани писмени молби и становища.

Представени са писмени бележки. Моли се, съдът да уважи предявените искове. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния представител на ответника. Оспорват предявените искове. Твърди, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, на неоснователни.

Подробни съображения за това, са изложени в Отговора на Исковата молба и представени Писмени становища. Претендират разноски по делото.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед правната квалификация на предявените обективно съединени искове, предвид възраженията на ответника, направени с отговора, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателстванета тежест между страните, както следва: Ищецът дължеше доказване на следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023 г., между И. К. - кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД /признато/; че сумата, представляваща кредит е преведена на ищеца – кредитополучател.; ч е Договора за потребителски паричен кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, в това – число – че същия съдържа неравноправни клаузи и са налице законови основания за обявяването му за нищожен.; наличие на основание за връщане на ищеца на сумата, внесена по Договора за потребителски кредит над размера на главницата по договора, като внесена при липса на основание за това, както и какъв е нейния размер.

Предвид на това, че ответника се брани единствено с правни доводи, доказателствената тежест принадлежи изцяло на ищеца.

Съдът, предвид събрания по делото докадателствен материал, приема за 4 доказано по безспорен начин, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника обстоятелството, че между ищеца И. Д. К. в качеството му на кредитополучател и ответното дружество "Сити Кеш" ООД, в качеството на кредитор, на 20.01.2023 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023 г.

Съгласно параметрите на Договора, размерът на кредита е 1 000 лв., брой вноски - 10, срок на договора - 10 месеца, с дата на последно плащане 20.11.2023 г., при годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.44 %. Общата сума на за плащане е :

1 237.99 лева, съгласно договореното.

Съдът приема за доказано и второто вменено в тежест на ищеца обстоятелство - че сумата, представляваща кредит е била преведена на ищеца от страна на ответника. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023 г., сключен между страните, кредитополучателят И. К., с полагането на подписа си върху договора , удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1 000 лв., съгласно параметрите на договора.

Съдът приема за доказано това обстоятелство и предвид факта, установен чрез заключението на съдебно - икономическата експертиза, от която се установява, че ищеца И. Д. К., не само, че е получил заемната сума, но и я е погасил. Видно от заключението на вещото лице, ищеца е заплатил на ответника - кредитор сумите по Договор за потребителски кредит № 799895 от 20.01.2023 г., както следва: 1 000 лв. - главница, 224.82 лв. - лихва и 876.97 лв. - неустойка.

По доводите на ищеца за недействителност на Договора за кредит, съдът намира следното :

Съдът приема, че процесния договор, предвид неговите елементи, безспорно попада в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК детайлно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са 5 императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Макар, че в заключението си, вещото лице - специалист в съответната област, сочи, че в ГПР не е включена уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора, неустойка и същия математически е правилно изчислен, съдът намира, че съществува друг недостатък досежно начина на определяне на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.