Решение № 597 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900494 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 68 от Закона за банковата несъстоятелност.

Ищецът – „Б.Е.Г.” ЕАД, твърди, че е кредитор на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.

Посочва, че на 12.08.2021 г. е постановено съдебно решение по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, с което банката е осъдена да заплати в негова полза разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на 461 475, 60 лв. С оглед на изложеното моли това негово вземане към „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

Ответникът – „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно.

Посочва, че в ЗБН не е предвиден ред, по който кредиторите на несъстоятелната банка да могат да предявяват вземанията, които са възникнали след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН. С оглед на това счита, че вземането на ищеца за разноски не може да се удовлетвори в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност. Поради изложеното ответникът моли възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът следва да определи какъв е предметът на произнасяне в настоящото исково производство, като за да направи това той изхожда от твърденията на 1 ищеца, направени във възражението, за разглеждане на което е образувано то. От изложените в него факти и заявеното искане към съда се установява, че ищецът „Б.Е.Г.” ЕАД твърди, че в негова полза след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно производство, които са му присъдени с влязло в сила съдебно решение, че той е предявил това вземане в производството по несъстоятелност на банката като е поискал изготвения от синдиците списък на приети вземания да бъде допълнен с него, както и че синдиците са отказали да допълнят списъка. На следващо място съдът съобразява, че по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е постановено определение на ВКС – определение № 67/ 15.02.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о., в което е прието, че в случай че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка на приети вземания с вземане на кредитор на банката за разноски, присъдени с влязло в сила съдебно решение, защитата на този кредитор е чрез подаване на възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Посочено е още, че в това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Освен това в практиката на ВКС се приема и това, че подаденото възражение срещу произнасянето на синдика по искания на кредиторите за допълване или промяна на изготвените списъци на предявени вземания по реда на чл. 68 ЗБН се разглежда като предявен установителен иск, който може да има за предмет както дължимостта на вземането, така и наличие на претендирано обезпечение и оттам реда му за удовлетворяване, а също така може да има за предмет и само съществуването на правото за принудително удовлетворяване на кредитора в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с предявен от „Б.Е.Г.” ЕАД срещу „КТБ” АД по реда на чл. 68 ЗБН установителен иск, имащ за предмет съществуването на правото на „Б.Е.Г.” ЕАД на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД за вземането му към банката за съдебни разноски в размер на 461 475, 60 лв., присъдени с влязлото в сила решение от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав.

За да отговори на въпроса дали такова право за принудително удовлетворяване съществува за „Б.Е.Г.” ЕАД, съдът съобразява приетото от ВКС в определение № 67/ 15.02.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о. В него е посочено на първо място, че вземането на кредитора за разноски, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение след решението за откриване на производство по несъстоятелност, представлява неоспоримо вземане съгласно чл. 70 ЗБН, в която норма е предвидено, че не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие синдикът. На следващо място 2

ВКС приема, че въпреки че вземанията за разноски, присъдени с влезли в сила решения на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, не са изрично посочени в чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗБН, те подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката и за синдика възниква задължение да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с тези вземания. Това е изведено от обстоятелството, че не е допустимо страните в производствата, образувани по предявени исковете за попълване на масата на несъстоятелността, да са поставени в по-неблагоприятно положение от тези в производствата по исковете чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, за които в закона е предвидено изрично задължение за синдика след постановяване по тях на влязло в сила решение, с което е установено съществуването на конкретно вземане на едно лице към банката, включително вземане за разноски, да допълни списъка на кредиторите с предявени вземания с това вземане. Доколкото разрешението при всички случаи на присъждане на определени суми, включително разноски, в полза на едно лице с влязло в сила решение трябва да бъде еднакво, то следва да се приеме, че винаги когато има постановено такова решение в производство с участието на синдиците на банката, без значение по какъв иск, присъденото вземане следва да бъде включено от синдиците в списъка на предявени от кредиторите вземания и да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност. Този извод по отношение на вземането за разноски е направен и при съобразяване на това, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да освобождава несъстоятелната банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е недопустимо този правен резултат да се постига чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното трябва да се заключи, че тогава, когато след решението за откриване на производство по несъстоятелност на една банка в полза на определено лице е възникнало вземане за разноски към банката въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство с участието на синдиците, то това вземане има характер на неоспоримо такова и подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като синдиците са длъжни да допълнят с него списъка на предявените вземания по реда на чл. 71 ЗБН. Приемането на обратното би означавало да бъде отречена възможността на едно лице, в полза на което е признато с влязло в сила решение съществуване на вземане за разноски към несъстоятелната банка, да получи удовлетворяване на това свое вземане, като това не е предпоставено от някакво негово поведение по бездействие да събере вземането си в определен срок, а невъзможността за удовлетворяване е изначална. Това обаче не се допуска от правния ред. В действащото право всички ограничения на възможността на един кредитор да удовлетвори своето вземане са свързани с негово бездействие да направи това в определен срок, като например бездействие да предяви вземането си в преклузивните срокове при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, както и бездействие да предприеме действия за принудително събиране на вземането си в установения в закона давностен срок. В действащите в Република България закони липсват 3 регламентирани ограничения за удовлетворяване на признато с влязло в сила решение вземане, които да не са предпоставени от поведението на самия кредитор, като откриването на производството по несъстоятелност по отношение на една банка няма такива особености, които да обосновават въвеждането на такива ограничения в противоречие с всички други правни норми и принципи.

От приетото като доказателство по делото решение от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, се установява, че производството, приключило с постановяване на това съдебно решение, е образувано по предявени от синдиците на „КТБ” АД срещу „Б.Е.Г.” ЕАД евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се иска обявяване за относително недействително съответно за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на извършено от „Б.Е.Г.” ЕАД прихващане. Исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл.

59, ал. 3 ЗБН са част от установените в ЗБН различни по вид искове, които имат за цел попълване на масата на несъстоятелността. Установителните искове за прогласяване нищожността на действия и сделки при фактическите състави на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и на чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН също, както исковете за попълване масата на несъстоятелността, имат за цел да се защитят интересите на кредиторите на несъстоятелността на банката и да се осигури възможността за тяхното пълно удовлетворяване при спазване на установената в ЗБН поредност за това. От диспозитива на посоченото решение е видно, че съдът се е произнесъл по разпределяне на отговорността за направените в производството по разглеждане на всички тези искове разноски, като е осъдил „КТБ” АД да заплати на „Б.Е.Г.” ЕАД съдебни разноски в размер на 461 475, 60 лв.

Следователно в производството е доказано, че с влязло в сила съдебно решение е установено съществуване на вземане на ищеца към „КТБ” АД за получаване на парична сума в размер на 461 475, 60 лв., представляваща съдебни разноски, направени в хода на съдебно производство по предявени искове, които са свързани с производството по несъстоятелност на „КТБ” АД, по чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Това решение е постановено след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, като в съдебното производство, завършило с това решение, са взели участие синдиците на несъстоятелната банка. Това означава, че предявеното от ищеца вземане е нововъзникнало в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, както и че то има характер на такова, което не може да бъде оспорвано в това производство съгласно нормата на чл. 70 ЗБН. Описаното вземане не е такова за присъдени разноски в производства по исковете по чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, но при съобразяване на дадените от ВКС разрешения с цитираното определение следва да се приеме, че то, като неоспоримо вземане, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и трябва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите. Това вземане не представлява „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на това понятие, даден в чл. 54 ЗБН, защото не се отнася до разход от вида на някой от изрично и изчерпателно посочените 4 такива в четири точки на тази норма. Ето защо и то подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

Разпечатката съдържа 18 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/042ea1c7-0962-4f70-be7c-17d61dd250a4