Решение № 47 от 14.07.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Шумен , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500249 по описа за 2021 година

Производство по чл.435, ал.1, т.3 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 1970/18.02.2021 г. от Л. М. ТР., против постановление от 07.12.2020 г. по изп.д.№ 2018*0410027 по описа на ЧСИ с рег. № * с район на действие, района на ШОС, с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателката – взискател по соченото изпълнително дело счита постановлението на ЧСИ за незаконосъобразно. Излага, че въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист, срещу М. М. АЛ., било образувано изп.д.№ 573/2011 на ЧСИ Д. З.. Това дело било присъединено към изп.д.№ 1442/2009 г. на ЧСИ Д. З., водено срещу същия длъжник.

Последното, но без изп.д. № 573/2011 г. в момента било на производство при ДСИ при ШРС под № 249/2017г. През периода 2014г. - до 2016 г. изп.д.№ 1442/2009г. на Д. З. заедно с присъединеното изп.д.№573/2011 г. били изпратени при ЧСИ А. Т., съединени под № 1057/2014 г. Освен това излага, че след извършена цесия от 12.10.2014 г. взискател по делото бил Р. Д. /първоначалният взискател по изп.д.№ 1442/2009г./, който с молба от 07.11.2019 г. посочил изпълнителен способ – опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника и този способ бил предприет. Предвид изложеното, моли съдът да отмени постановлението за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – 25 лв. държавна такса. Прилага копие на Договор за продажба на вземане от 12.10.2014 г. и молба от Р.И.Д. по изп.д.№ 249/17 г. на ДСИ при ШРС.

1

Постъпил е отговор на жалбата от длъжника по делото М. М. АЛ., чрез пълномощника й И.В.П., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в размер на 250лв.- адвокатско възнаграждение на адв.Н.Д..

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна - взискател в изпълнителното производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът същата, че същата е неоснователна, поради следното:

Приложеното изп. дело № 2018*0410027, по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по молба от 08.06.2011 г. от Л. М. ТР., с приложен към нея изпълнителен лист от 11.03.2011 г. по в.гр.д. № 2/2011 г. на ШОС и гр.д.№ 4579/2009 г. на ШРС, срещу длъжника М. М. АЛ., за сумата от 10000 евро, дължима на осн. чл.55, ал.1 пр. І ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2009 г. до изплащане на вземането.

Първоначално делото е образувано при ЧСИ Д. З. под № 573/2011 г.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело от 08.06.2011 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, както и да извърши опис и продажба на движими вещи, намиращи е в имота на длъжника.

На 10.06.2011 г. е вписана възбрана върху имота, а на 01.08.2011 г. извършен опис на движимо имущество, като е съставен съответния протокол.

С молба от 02.08.2011 г. взискателят Л.Т. е поискала изпълнението върху движимите вещи на длъжника, описани в собственото му жилище, да бъде спряно. След тази дата взискателят не е искал прилагането на нов или същия способ, съответно други действия по изпълнителното дело не са били предприети от съдебния изпълнител, в продължение на повече от две години.

С молба от 05.09.2014г. взискателят Т. е поискала делото да бъде преместено за продължаване на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ А. Т.. Видно от приложеният протокол за предаване на изпълнително дело, писмо до ЧСИ Д.З. и поставеният върху молбата на взискателя печат, е било образувано изп.д.№ 1058/2014 г. по описа на ЧСИ А. Т..

По делото е приложено заявление от 11.09.2014 г. от Т., образуваното изп.д.№ 1058/2014 г. на ЧСИ А. Т. да бъде присъединено към изп.д.№ 1057/2014 г. по описа на същия ЧСИ. На заявлението е поставена резолюция „присъединявам“.

2

Междувременно изпълнителните дела на ЧСИ А. Т. са били предадени на ЧСИ Р. Р. и по настоящият изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р..

На 07.12.2020 г. ЧСИ Р. Р. е постановил атакуваното постановление по изп.д.№ 2018*0410027, с което е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

В мотивите на постановлението ЧСИ е приел, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

С оглед твърденията на жалбоподателката за присъединяване на настоящото изп. дело към посочени в жалбата изпълнителни дела от направена служебна справка /доколкото копия от същите се приложение по в.гр.д№280/21 на ШОС/ се установи следното: Изп. д. № 1442/09г. на Д. З. е образувано по молба на Р.И.Д. с приложен към нея изп. лист, срещу длъжника М.А.. По молба на взискателя Р. Д. делото е преместено при ЧСИ А. Т. за продължаване на изпълнителните действия и образувано под № 1057/2014 г., впоследствие прехвърлено на ЧСИ Р. Р. /където не е образувано изп.дело под нов номер/, а с постановление от 06.10.2017 г. ЧСИ Р. Р. се е отвел от същото на осн. чл.22, ал.4 и 5 ГПК, тъй като в качеството си на адвокат е представлявал длъжника. По молба на взискателите Р.

Д. и Л.Т., изп.дело № 1057/2014 г. е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ, и образувано под № 249/2017 г. Видно от издадени по последното разпореждане от 27.02.2019 г. на ДСИ, съобщение от ДСИ от 13.05.2019 г. и удостоверение от 05.06.2019 г. на ДСИ, както и от молба от Л. Т. от 10.05.2019 г. и от 22.05.2019 г., взискатели по делото са Р. Д. и Л.Т., по посочените в удостоверенията изп. листи, но след прехвърляне на делата при ДСИ, изп.д. № 573/2011 г. на ЧСИ Д. З. липсва, съответно липсва изпълнителният лист от 11.03.2011 г. по в.гр.д.№2/2011 на ШОС и гр.д.№ 4597/2009 г. Последният продължава да се намира в кориците на настоящото изп.дело № 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р. /преди изп.д.№ 573/2011 г. на ЧСИ Д. З./.

На съда служебно е известно, че по молба на жалбоподателката е образувано производство по издаване на дубликат на сочения изп.лист, /в.гр.д. № 2/2011 г. на ШОС/, прекратено, като недопустимо, тъй като изп. лист е намерен от жалбоподателката, именно по настоящото изп. д . № 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключени на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – в този см. задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по 3 чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК предвижда задължение на взискателя в молбата да посочи начин на изпълнение, като в течение на производството може да посочва и други начини на изпълнение. В случая с молбата си за образуване на изпълнителното дело /08.06.2011 г./ взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия /възбрана, вписана на 10.06.2011 г. и опис на движими вещи в имота на длъжника, извършен на 01.08.2011 г./, но със следваща молба – от 02.08.2011 г. взискателят е поискал описът да бъде спрян. След посочената дата взискателят не е искал прилагането на същия или друг способ повече от две години, съответно действия по изпълнението не са били предприемани.

Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя не само от последното предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител, но и с всяко „искане“ на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. Съобразно правилата на изчисляване на сроковете по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 01.08.2013 г., поради бездействието на взискателя в продължение на две години и е налице прекратяване на изпълнението спрямо жалбоподателката. Изпълнителният процес е прекратен по силата на закона.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство 4 става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №45 от 30.03.2017 год. на ВКС по гр.д. №61273/2016 г., IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК.

При подаване на молбата за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А. Т. от 05.09.2014г. изпълнителното дело не е било висящо, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право. Прекратяването на изпълнителното производство по перемпция не е отказ от изпълнение или оттегляне на искането за изпълнение, а взискателят има право по всяко време да поиска де му бъде върнат изпълнителния лист и да образува наново изпълнително производство. В случая по молбата на взискателя от 05.09.2014 г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А. Т. изп.д.№ 1058/2014 г., и последващата молба от 11.09.2014 г. за присъединяване към изп. дело №1057/2014 г. на същия ЧСИ, реално присъединяване не е осъществено, тъй като съгласно нормата на чл.456 ГПК присъединяването става с писмена молба, към която следва да се приложи изпълнителен лист или удостоверение от съдебен изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело, което е от кръга действия прекъсващи давността.