Решение № 263 от 01.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Я. като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900525 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия ред, гл. X I I I от ГПК. С разпореждане №4222/05.10.2021г., по възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба, съдът е постановил разглеждане на делото по реда на общия исков процес. Съобщение за горното е връчено на ищеца ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД на 11.10.2021г. като не е постъпило възражение или частна жалба срещу разпореждането на съда.

Производството е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК 831094393, София, чрез ю.к.Г. Д. срещу солидарните длъжници М. Т. П., ЕГН ********** и З.Х. П.А, ЕГН **********, двамата от гр.Варна, за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо същите в качеството им на кредитополучатели, че дължат солидарно на банката –ищец сумата от общо 20 345.20 евро, които представляват:

14 470.05 евро – главница, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението на 27.04.2021г. до изплащане на задължението; 1 697.79 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.05.2018г. до 15.11.20г. вкл.; 5 307.14 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 27.04.2018г. до 12.03.2020г. вкл.; 390.36 евро – непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. както и сумата 3 787 евро – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 26.04.2021г. Претендират се и сторените в производството съдебно разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че вземането му е присъдено със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ЧГД №6177/2021г. на ВРС, 19 състав, срещу която заповед е постъпило 1 възражение от длъжниците по реда на чл.414 ГПК. Исковете са предявени съгласно дадени от заповедния съд указания на заявителя.

Банката твърди, че вземането произтича от сключен Договор

№068LD-R-000212/26.11.2010г. за банков кредит, по силата на който на кредитополучателите /двамата ответници/ е предоставен банков кредит в размер на 14 600 евро за погасяване на текущи задължения. Твърди се пълно усвояване на кредита на 26.11.2010г. по посочена банкова сметка на длъжниците. Ползваният кредит се олихвява с годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с 10 пункта като към датата на сключването на договора лихвения процент е 7.9900%. Плащанията, които не са извършени на падежа или са просрочени поради липса на средства, се отнасят в просрочие и се олихвяват с посочения лихвен процент, увеличен с размера на законната лихва, считано от следващия падежа ден на съответната вноска, без значение дали е работен или неработен ден. Твърди се просрочие на кредита, считано от 15.01.2011г., или общо 3 755 дни до 26.04.2021г.

Просрочени са 119 вноски за главница, съгласно погасителния план приложение №1 към договора, в размер общо на 14 470.05 евро; 118 бр. вноски за лихви, считано от 15.02.2011г., в размер на 16 710.14 евро общо.

Падежът на кредита е настъпил на 15.11.2020г. Поради това е образувано по заявление на банката ГД №6177/2021г. на ВРС, по което са издадени заповед и изпълнителен лист срещу длъжниците. Образувано било изп.дело №426/2021г. на ЧСИ Захари Димитров, към което заявителят ПИБ АД се е присъединил.

В срока за отговор е постъпило становище на ответниците, представлявани от адв.Д.Д. от ВАК, за неоснователност на иска. Страната възразява срещу предприетия ред за разглеждане на делото по гл. XXXII от ГПК –Търговски спорове. Оспорва сключването въобще на цитирания в исковата молба и приложен по делото Договор за потребителски кредит от 26.11.2010г. като твърди, че ответниците не са подписвали такъв, съотв. не дължат суми по същия. Твърди, че представеният договор е неавтентичен документ. Твърди се, че с решение от 16.05.2009г. е прекратен брака между ответниците като ответницата е с фамилия Я.. /в договора е посочена с различна фамилия/ Посочените в договора идентификационни данни на ответниците са напълно неверни. Твърди се, че към датата на сключване на договора ответниците са разполагали с нови актуални лични карти, които не са отразени при банковата институция. Твърди, че банката е използвала данните от лични карти на ответниците с изтекъл срок на валидност, които са били известни от предходни правоотношения между страните. Оспорва се наличието на предходни необслужени банкови задължения. Твърди се, че и двамата ответници са разполагали с 2 кредитни карти – в лева и в евро, считано от 2007г., по които евентуални задължения са погасени с петгодишна давност. Твърди, че положените в договора подписи не са на ответниците, а ако принадлежат на тях /тези на стр.3/, то е използвана страница от друг договор между страните, от предходен период. Не са положени от ответниците и подписите, изпълнени в приложение №1 към договора – погасителен план. Твърди се, че от страна на банката е изготвен фалшив 2 документ.

Твърди се, че подписите не съответстват на почерка на ответниците и изписване на фамилните им имена по договора /погасителен план/. Прави се довод, че е в противоречие със житейската логика при наличие на прекратен брак двамата бивши съпрузи да сключат договор за кредит, по който солидарно да гарантират дълга. Твърди се, че лицата подписали договора от името на банката също не са разполагали с правомощие да извършат това и управител на клона на банката в Смолян е било различно от посоченото в договора лице. Твърди се, че подписалите договора за банката, не са имали това право. Въвежда се и довод, че ответниците не са извършвали плащания по процесния договор. Заплащани са суми по договора за кредитна карта към същата банка до началото на 2010г. Твърди се, че противоречи на всякаква логика факта, че банката при забавено плащане повече от 10 години, не е обявила кредита за предсрочно изискуем, което е могла да стори при забава над 3 месеца.

Посочени са изрично считани за неравноправни клаузи от същия като се твърди, че те водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора съгласно чл.143, т.3, т.11, т.13 както и ал.2, т.5 ЗЗП.

Твърди се, че посочените клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП. Твърди се, че уговорената лихва по договора е значително завишена спрямо подобни договори към 2010г. Значително надвишаващ обичайните разходи на банката по договора за кредит, е и уговорения ГПР от 20.58%. Твърди се, че цитираните в отговора клаузи от договора са нищожни. Претендира се отхвърляне на предявените искове ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прави се искане за спиране на изп.производство по ИД №426/2021г. по описа на ЧСИ З.Димитров, на основание чл.420, ал.5 ГПК.

В разпореждане от 11.08.2021г. съдът е извършил преценка за допустимост на иска съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, вкл. съобразно специалните предпоставки на чл.415 вр.чл.422 ГПК. Независимо от това, със същото разпореждане съдът е изискал ЧГД №6177/2021г. на ВРС, 19 състав. С писмо от 02.09.2021г. е отговорено, че по делото е постъпила ЧЖ, която е в процес на администриране. Въз основа на изпратена от ВРС преписка съдът отново е извършил преценка за допустимост на производството и предявените искове.

Същевременно, съдът не може да прецени необходимостта от произнасяне по особеното искане в отговора на исковата молба за спиране на изп.производство, образувано въз основа на издадените заповед и изпълнителен лист. Тъй като ответниците имат качеството потребители по см. на пар.13 от ДР на ЗЗП, производството се развива по общия исков процес, на основание чл.113 ГПК.

В съдебно заседание ищецът чрез ю.к.Д. поддържа предявените искове.

Ответниците се представляват общо в процеса от адв.Д.Д., която поддържа оспорване основателността на исковете.

Съдът въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени по вътрешно убеждение, намира за 3 установено следното от фактическа и правна страна:

С Договор №068LD-R-000212/26.11.2010г., сключен на 26.11.2010г., ищецът ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД е предоставил на М. Т. П. и З.Х. П.А, заедно като солидарни длъжници – кредитополучатели, сумата от 14 600 евро по изрично посочена разплащателна сметка №...4920, за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта №68РКО-А-0909/04.10.2007г., по договор за кредитна карта №68РКО-А0878/30.09.2007г. и по кредитна карта

Дайнърс клуб

№36037305006488/03.09.2008г., със срок на усвояване до 11.12.2010г. и срок на договора 15.11.2020г. Договорът и приложеният към него погасителен план са подписани и от двамата кредитополучатели.

За ползвания кредит банката е уговорила договорна лихва в размер БЛП на банката за евро, увеличен с 10 пункта като към датата на сключване на договора – БЛП е в размер на 7.9900% годишно. /или ГЛП от 17.99%/ Към същия момент ГПР е уговорен в размер на 20.58% като общата сума, дължима по кредита е в размер на 31 986.11 евро.

В чл.10 от договора е уговорено при неизпълнение на плащанията по погасителен план, неизвършените плащания да се отнасят в просрочие и да се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва от деня, следващ падежа на съответната вноска.

Уговорката за правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е без значение за спора, тъй като заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК от страна на ПИБ АД е подадено след настъпване матуритета на кредита – след 15.11.2020г., на 28.04.2021г.

С решение от 16.05.2009г., постановено по ГД №2735/2009г. на ВРС съдът е прекратил брака между М.П. и З. П.а с утвърждаване споразумение между бившите съпрузи съгласно чл.100 СК. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Я..

По делото е изслушано заключение на Съдебно-счетоводна експертиза /л.146/, от която се установява, че въз основа отчет по разплащателна сметка на физически лица в евро, сумата по кредита в размер на 14 600 евро е усвоена на 26.11.10г. от М.П. по разплащателна сметка с №….4920. С референции от същата дата чрез вътрешнобанков превод са извършени погасявания на суми по кредитна карта на М.П. /с №…6488/, по сметка на Дайнърс клуб България АД в размер на 2037.94 лева; по кредитна карта на З.

П.а, в размер на 7016.91 евро и по кредитна карта на М.П., в размер още на 5166.58 евро.

Към 27.11.10г. титуляр на сметка с последни цифри №…4920 е М.П. като салдото по сметката към тази дата е 63.43 евро. Отразени са плащания по същата сметка от М.П. на 15.12.2010г. както и последно на 04.02.2011г. с основание „вноска по кредит“ и „захранване“. Чрез плащане на каса ответникът П. е погасил общо 493.43 евро, отразени като основание и разпределение към задълженията по кредита в таблица 2 от заключението. В табл.3 вещото лице е отразило размера на отделните задължения по договора към датата на заявлението по чл.417 ГПК на 28.01.2021г. и към изготвяне на 4 експертизата – края на декември 2021г. Съгласно посочените констатации на вещото лице, задължението за главница възлиза на 14 470.05 евро; договорна лихва в размер на 16 710.79 евро; лихва за забава върху непогасена главница, за периода от 01.2011г. до подаване на заявлението на 27.04.2021г.вкл. – 16 250.11 евро /с лихвен процент от 27.99% съгласно т.10 от договора/.

Според вещото лице по делото са приложени оригинали на 1.Договори за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №68РКО-А0878/30.09.2007г. за банков кредит в размер на 10 000 лева, на името на З.

Хр.П.а; 2. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип по разплащателна сметка №68РКО-А-0909/04.10.2007г. за сумата от 7500 лева с държател на картата М.П. – отразено е получаване на кредитна карта на 09.10.2007г. Вещото лице е отразило, че последното обслужване на първия договор е на 12.06.2009г. чрез вноска на каса на сумата от 300 лева, а по втория договор за кредитна карта и предоставяне на овърдрафт – на 18.09.2009г. с внасяне на сума от 210 лева. И по двете сметки /карти/ на 26.11.2010г. чрез вътрешнобанков превод е извършено погасяване на задължения , съответно със сумите: 7016.91 евро по първия договор /13 690 лева/ и 5166.58 евро /10080 лева/ по втория договор, или общо в евро 12 183.50 евро. Вещото лице отбелязва, че и двете погасявания са извършени по процесния Договор за кредит №068LD-R-000212/26.11.2010г. И двете посочени по договорите кредитни карти на ответниците са неактивни, считано от 26.11.2010г. В устните си обяснения вещото лице е заявило, че вътрешнобанковите преводи са насочвани именно към сметки, посочени в договорите за издаване на кредитни карти.