Решение № 4023 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4023 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100500861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20063215/21.10.2022г., постановено по гр.д. №52714/2018г. на СРС, 71 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени осъдителни искове срещу Н. П. Х., В. С. Х. и Е. С.

Х. (в качеството им на наследници по закон на С.Х.С.) за осъждането им да заплатят разделно (4/6 ид.ч. Н. Х. и по 1/6 ид.ч. В. Х. и Е. Х.) на ищеца сумата от 335,04 лева за доставена в периода от 01.05.2014г. до 30.06.2016г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, сумата от 16,44 лева – лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015г. до 06.03.2018г., ведно със законната лихва от 09.08.2018г. до окончателното плащане. Оставено е без уважение искането на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на разноски. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и постановено при нарушение на 1 материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като от представените доказателства се установявало, че ответниците са били собственици на процесния имот. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Н. П. Х., В. С. Х. и Е. С. Х., чрез адв. П. К., назначена за особен представител, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 2 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата 3 топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на наследодателя на ответниците на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот. В подкрепа на това свое твърдение ищецът представя нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ №21, том VIII, дело №142/1969г., в който е отразено, че С. Х. Т. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по покупка от СГНС – СУ „Строителство“. Лицето, посочено в нотариалния акт, обаче е с различна фамилия от наследодателя на ответниците – С. Х. С., като същото не е индивидуализирано в нотариалния акт с други данни – ЕГН или дата на раждане, нито са представени от ищеца други доказателства, от които да се установява, че се касае за едно и също лице. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния топлоснабден имот, не е установил този факт при условията на пълно и главно доказване, поради което предявените искове за стойността на ползвана в имота топлинна енергия през процесния период се явяват неоснователни и решението, с което същите са отхвърлени е правилно.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20063215/21.10.2022г., постановено по гр.д. №52714/2018г. на СРС, 71 състав.

4

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5