Определение № 706 от 25.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20245300601817 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по частен протест от 19.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград срещу Определение № 64/08.08.2024 г., постановено по ЧНД № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отменено постановление от 20.02.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 763/2022 г. по описа на РУ – Асеновград, пр.пр. № 8861/2022 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В частния протест се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Прокурорът излага съображения за несъгласие с изводите на районния съд, касаещи необходимостта от извършване на допълнителни действия, с цел разкрИ.е на обективната истина и действителната фактическа обстановка по делото.

1

Твърди се, че извършването на изброените в мотивите на обжалваното определение действия по разследването не биха допринесли до установяване на нови факти, различни от установените. Според процесуалния представител на държавното обвинение за закупуването на авточасти на ремонтирания автомобил било възможно изобщо да не са съставяни фактури и разходооправдателни документи, съответно закупените авточасти да не са осчетоводявани, поради което се счита в протеста, че не следва да се изискват фактури и други документи за закупуването им, съответно не било необходимо и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Също така в протеста се приема за безпредметно назначаването и на автотехническа експертиза, която да установи дали действително авточасти са влагани в автомобила, предвид липсата на доказателства друго Л. извън К. и И. да е извършило оглед на автомобила на Н. към момента на оставянето му за ремонт в автосервиза им – през месец март 2020 г., както и поради допълнителния ремонт на МПС и ползването му от собственика. По отношение на продължителния ремонт на автомобила марка „БМВ“ модел „Х6“ представителят на прокуратурата приема, че Н. по всяко време имал възможност да го вземе от автосервиза, където е оставен за ремонт, в случай, че имал опасения за качеството на ремонта на същия. Поради изложеното прокурорът заключва, че от събраната до момента доказателствена съвкупност не може да се изведе извод за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Предлага атакуваното определение да бъде отменено по изложените съображения в частния протест като неправилно и незаконосъобразно, а постановлението, с което е прекратено наказателното производство по делото да бъде оставено в сила.

Препис от частния протест на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград е изпратен на пострадалият Г. Н.

Н., който не е взел становище по него.

Пловдивският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото, с доводите в частния протест и с 2 атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частният протест е допустим, предвид подаването му в законоустановения седмодневен срок за протестиране на определението на районния съд по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Разгледан по същество същия е неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 04.11.2022 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, с оглед постъпила жалба от свидетеля Г. Н. Н. за извършено спрямо него престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Последният държал под наем заведение, находящо се в гр. А.. Н. предлагал като услуга разнасяне на храна, като по този повод се запознал със свидетелите И.К. И. и съпругата му С. К.. Тримата били в приятелски отношения – К. и мъжа й И. посещавали заведението на Н., като гостували и в дома му в с. Крумово, обл. Пловдив. Последните стопанисвали автосервиз в гр. Асеновград на ул. „*** И. *** II“ ***, в двора на бившето „АПК“. През 2020 г. се повредил служебният автомобил на Г. Н. – л.а. „Ситроен“, модел „Б***“, поради което Н. го оставил за ремонт в сервиза на И.

И.. Същият бил извършен и Н. нямал оплаквания от авомобила и качеството на извършения ремонт.

През 2021 г. възникнала повреда в личния автомобил на свидетеля Г. Н. - „БМВ Х6“ с рег. № ***, на изхода на гр.

Асеновград в посока гр. Първомай. На таблото му индикирали лампи, а от ауспуха излизало голямо количество дим. Н. се обадил по мобилния си телефон на свидетелката К. и й обяснил за възникналата повреда в автомобила.

Последната предположила, че двигателят му е блокирал предложила същият да се качи на платформа и закара в сервиза за диагностика. След преглед на автомобила свидетелят И. установил, че двигателят му е блокирал. По телефона Н. бил уведомен от свидетелката С. К. за повредата в автомобила, както и че ремонтът му ще струва 4 000 лв. Н.

3 се съгласил ремонтът да се извърши за посочената сума. На следващия ден той предал сумата от 2 000 лв. на свидетелката С. К. в ресторанта му, а впоследствие й платил и на два пъти сумата от по 1 000 лв., с което изплатил уговорената цена на ремонта по автомобила. Периодично Н. се обаждал в сервиза за да пита дали ремонта по автомобила му е приключил, но получавал отговор, че същият не е готов, а по него били установени нови повреди, за които следвало да се закупят нови части, които Н. следвало да заплати. Комуникацията им по повод необходимите частите за автомобила се водела предимно чрез приложението вайбър. Н. се съгласявал да бъдат отстранени и новоустановените повреди по автомобила и заплащал необходимите части за това, като за тях и положения труд по автомобила заплатил сумата в размер от 14 000 лв. Едва след една година, четири месеца и четиринадесет дни Н. взел автомобила си от сервиза на свидетелите И. И. и С. К.. По него имало следи от градушка, тъй като през времето докато траел ремонта бил държан на открито. След потеглянето от сервиза обаче по таблото му светнали лампи, а компютърът отчел множество грешки. Н. се върнал отново в сервиза и повторно оставил автомобила за ремонт. На него били монтирани джанти, втора употреба, закупени от свидетеля А.Р.Б., за които свидетеля Н. заплатил сумата от 1 000 лв. След извършен спенд при „Ж. ***“ ЕООД свидетелят Г. Х. установил, че поставените джанти не били годни за употреба, като при движение с тях имало опасност от възникване на ПТП и посъветвал Н. да ги върне на Л.то, от което ги е закупил. Н. се обадил в сервиза и в разговор със свидетелката К. обяснил, че иска да върне джантите, като последната се съгласила да му възстанови платената цена за тях. При връщане на джантите в сервиза свидетелката К. отказала да върне сумата за джантите, под предлог, че Н. не бил заплатил цената за труда по автомобила. На тръгване свидетелят Н. подписал разписка, че получава автомобила си в изрядно състояние, частите за него били платени изцяло, а за труда по него дължал сумата от 2 285 лв., които щели да 4 бъдат платени до 30.09.2022 г. По отношение на извършения ремонт в сервиза им И. И. и С. К. дали на свидетеля Н. списък с ръкописан текст, в който били описани сменените части по автомобила при извършения ремонт. Тъй като проблемите по автомобила продължавали Н. се свързал със свой познат – свидетеля И. М., който също имал сервиз и го помолил за съдействие, като прегледа автомобила. Свидетелят М. отишъл до заведението на Н., за оглед на автомобила. При запалването му установил, че двигателят силно трака, а в купено миришело на дизелово гориво. Н. потеглил с автомобила заедно със свидетеля М., при което установили, че колата няма необходимата мощност. Н. помолил М. да ремонтира автомобила, като последния се съгласил да извърши ремонта в дома му в гр. Садово. Н. изпратил по вайбър списъка на подменените части на автомобила при извършването на предходния ремонт от И.. При оглед на автомобила М. установил, че от посочените авточасти в автомобила била сменена само веригата. Установил, че автомобилът се нуждае от презацепване на центровката, масло на скоростите, масла на диференциали, семеринг, колянов вал, дебитомер, масло раздатка, двигателно масло, всички филтри, разширителен съд, 1 бр. нафта дюза, клапан на турбо, клапан на рейла, тръби за обратна нафта и ремонт на ел. инсталацията, тъй като имало скъсани кабели. След запалване на автомобила било установено, че тече антифриз от разсширителния съд, тъй като бил счупен. За установеното от него уведомил Н.. Последният ги закупил и М. извършил ремонта, след който ползвал автомобила си без забележки. За закупените части Н. платил 2000 лв., а за труда на М. дал сумата от 1000 лв.

По досъдебното производство няма привлечено Л. в качеството на обвиняем. С постановление от 20.02.2024 г. прокурор от районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.243, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК. В прекратителното постановление е прието, че не могат 5 да се установят измамливи действия от страна на К. и И. спрямо Г. Н. Н.. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от свидетеля Г.

Н..

С атакуваното определение по ЧНД № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград е отменен прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство и делото било върнато на РП – Пловдив, ТО – Асеновград със съответни указания за продължване на разследването.

Така описаната фактическа обстановка и правни изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни.

Въззивният съд подобно на първата съдебна инстанция намира, че в хода на досъдебното производство не са извършени всички действия по разследването за разкрИ.е на обективната истина. Това е така, тъй като в постановлението си прокурорът е анализирал свидетелските показания на разпитаните по досъдебното производство лица, без да положи достатъчно усилия за проверката им чрез други доказателствени източници. Правилно районният съд не е кредитирал вайбър комуникацията, водена от една страна от свидетеля Н. и от друга С. К.. Правилна се явява и констатацията на първоинстанционния съд, че при липса на разходооправдателни документи не би могло да се направи извод дали са закупувани авточасти, как са изписвани, съответно осчетоводявани. Събирането на допълнителни доказателства се налага и с оглед установяване на състоянието на автомобила при предаването му в сервиза, съответно получаването му от Н., като се съобразят показанията на свидетеля М. по отношение на извършения от него ремонт и сменени части по автомобила. Правилно съдът е заключил за необходимостта от назначаване на автотехническа експертиза, с оглед нуждата от специални експертни знания, без които не би могло да се установи дали повредите в автомобила са първоначални и са могли да бъдат 6 установени с първоначалната му диагностика, или са възникнали впоследствие и има ли оригинални части в автомобила, за които се твърди, че са сменени при извършения от свидетеля И. ремонт, съгласно представия ръкописен списък на подменените части и с оглед свидетелските показания на свидетеля М..

На следващо място правилно първоинстанционният съд е установил несъответствие между списъка на частите, за които се твърди, че са сменени и представените по делото фактури. Не е установена действителната стойност на посочените в списъка авточасти и на извършения ремонт.

Поради това районният съд обосновано е посочил в мотивната част от определението, че не са събрани достатъчно доказателства, с които да се установи действителната фактическа обстановка. След като се съберат данните, посочени по-горе по предвидените в НПК способи и средства за събиране на доказателства, то едва тогава същите биха могли да бъдат съпоставени и анализирани с вече събраните по делото и да се направи извод за наличие или липса на извършено престъпение.