Решение № 4016 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4016 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №

20221100503344 по описа за 2022 година

Производство по чл. 240 ГПК.

Образувано е по молба от ответника по делото П.А. ЕООД за отмяна на неприсъствено решение от 24. 11. 2021 год. по гр. д. № 26641/2021 год. на СРС ІІ ГО 53 състав, с посочено правно основание чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК.

Позовава се на невъзможност да узнае своевременно за връчване на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание, поради особени непредвидени обстоятелства. Регистрацията на Печатницата ЕООД в ТР е с адрес град София ул. ****, където вероятно са изплащани преписки и призовка, които няма от кого да са получени, защото работи и се намира на друг адрес, посоченият в адрес за кореспонденция от м. ноември 2016 год. Ищецът А.П.Г. ООД, на който са лоялни клиенти от 2014 год. много добре знае актуалния й адрес, защото техни бусове товарят и разтоварят при нея палета с картони и хартии – предмет на търговската дейност – вече 8 години. Въпросът е защо ищецът не е представил актуалния адрес и е предпочел делото да се води в нейно отсъствие, и делото не може да бъде открито он лайн в системата на СРС. Моли за отмяна на решението и на изпълнителния лист на основание чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК.

В становище от 04. 03. 3022 год. адвокат на ищеца Р. моли съдът да остави без последствия подадената молба с правно основание чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК от ответника по делото и да присъди разноски, сторени по това дело по приложения списък, доказани с приложения договор за правна помощ. Сочи решението да е правилно, а молбата за отмяната му просрочена и неоснователна.

Моли съдът да не уважава молбата ведно със законните последици.

Правната уредба е регламентирана в чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК, според която :

Защита срещу неприсъственото решение

Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради :

2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното 1 заседание поради особени непредвидени обстоятелства;

Тежестта на доказване на особените непредвидени обстоятелства по безспорен и категоричен начин лежи на страната на ищеца, който обаче не сочи доказателства в подкрепа на тезата си по молбата.

Законодателят не дава конкретна дефиниция на понятието особени непредвидени обстоятелства.

Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо. Не може да се приеме, че непосочването на новия адрес след напускането от ответника на стария, са особени непредвидени обстоятелства, а негово опущение, поради което ответникът следва да понесе и неблагоприятните то това последици.

Постановеното неприсъствено решение не е в резултат на допуснати процесуални нарушения от страна на районния съдия.

Практиката на ВКС и доктрината са еднозначни - последиците от процесуалните бездействия на страните са като правило отстраними. Особени непредвидени и непреодолими обстоятелства са възникналите внезапно и неочаквано, които обективно са възпрепятствали в случая ответника да извърши обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявена добросъвестност и положена грижа за водене на процеса. Не е налице хипотеза за последното от страна на ответника в настоящия казус.

Постановено е разпореждане на въззивния съдебен състав на 04. 04. 2022 год.

Други искания по доказателствата страните нямат пред въззивния съд, освен представените пред първата съдебна инстанция.

Молителят е ответник в първоинстанционното съдебно производство.

Според чл. 50 ал. 3 ГПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме.

При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Според ал. 4 на цитираната правна норма, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1.

Второ уведомление не се залепва.

Извършването на тези действия следва да бъде удостоверено по съответния за това надлежен ред.

В разглеждания случай съобщението, с което е пратен препис от ИМ, е оформено по надлежния ред, като районният съдия може законосъобразно да приложи разпоредбата на чл. 50 ал. 2 ГПК.

Въззивният съд се позовава на задължителна съдебна практика относно понятието особени непредвидени обстоятелства, като се мотивира, че опущението едно дружество да посочи адреса си в ТР не съставлява по никакъв начин такова, тъй като няма неочакван и внезапен характер.

Не са налице предпоставките на чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК.

Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на ответника да участва в производството, по което е постановено неблагоприятното за тази страна решение, то не е основание за отмяна на неприсъственото решение по реда и при условията на чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК.

Поради гореизложеното молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240 ал. 1 т. 2 ГПК се преценява да е неоснователна.

В ЧЛ. 239, АЛ. 4 ГПК ИЗРИЧНО Е ПОСОЧЕНО, ЧЕ НЕПРИСЪСТВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА

ОБЖАЛВАНЕ. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТЕ ВЛИЗАТ В СИЛА ОТ ДАТАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕТО ИМ. ЗА

ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕПРАВИЛНИТЕ НЕПРИСЪСТВЕНИ РЕШЕНИЯ ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ЗАКОН Е

ПРЕДВИДИЛ СПЕЦИАЛЕН РЕД - ЧРЕЗ ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА ПО ЧЛ. 240, АЛ. 1 ГПК ИЛИ ЧРЕЗ ИСК ПО

ЧЛ. 240, АЛ. 2 ГПК. НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ЧЕ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ОТМЯНА НА НЕПРИСЪСТВЕНО

РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 240, АЛ. 1 ГПК СЕ РАЗВИВА ПРЕД СЪЩИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪД, ПРЕД КОЙТО БИ

ПОДЛЕЖАЛО НА ОБЖАЛВАНЕ ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ, АКО БЕ ПОСТАНОВЕНО ПО

2

ОБЩИЯ РЕД, ХАРАКТЕРЪТ НА ДЕЙНОСТТА И ПРАВОМОЩИЯТА НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ПРИ ОТМЯНА

ПО ЧЛ. 240, АЛ. 1 ГПК И ПРИ ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ СЪЩЕСТВЕНО СЕ РАЗЛИЧАВАТ. ТАЗИ РАЗЛИКА

ПРОИЗТИЧА ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ОТМЯНА ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТРОЛ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ. ПО ПРАВИЛО

ОТМЯНАТА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Е ДОПУСТИМА САМО НА ОСНОВАНИЯ, ИЗРИЧНО

И ИЗЧЕРПАТЕЛНО ПОСОЧЕНИ В ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН. КОГАТО КОНСТАТИРА, ЧЕ ТЕЗИ

ОСНОВАНИЯ СА НАЛИЦЕ, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ОТМЕНЯ НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ И ВРЪЩА

ДЕЛОТО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ НА ПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

АКО ЕДНО РЕШЕНИЕ Е ПОСТАНОВЕНО КАТО НЕПРИСЪСТВЕНО ПРИ ЛИПСА НА ПРЕДВИДЕНИТЕ В

ЗАКОНА ПРЕДПОСТАВКИ - ЧЛ. 238 И 239 ГПК, ТО СИ ОСТАВА НЕПРИСЪСТВЕНО. ЗА ХАРАКТЕРА НА

РЕШЕНИЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪДИ ПО ТОВА ДАЛИ СА БИЛИ НАЛИЦЕ ПРОЦЕСУАЛНИТЕ

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕТО МУ, А ОТ НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ. СЛЕД КАТО В

РЕШЕНИЕТО Е ПОСОЧЕНО, ЧЕ Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 238 И 239 ГПК, ВЪЗЗИВНИЯТ

СЪД Е ОБВЪРЗАН ОТ ТАЗИ НЕГОВА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПОРОЧНО ИЛИ НЕ, ТОВА РЕШЕНИЕ Е ВЛЯЗЛО

В СИЛА ОТ МОМЕНТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕТО МУ И НАСТЪПВАНЕТО НА ТАЗИ ПРАВНА

ПОСЛЕДИЦА НЕ ЗАВИСИ ОТ ПРЕЦЕНКАТА НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД. ПОРАДИ ТОВА ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА

ПРЕКВАЛИФИЦИРА МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА ВЪВ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА И ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО