Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 13.03.2025, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 427/2024
Вид
Решение № 51
Подписан
13.03.2025
В сила
25.06.2025
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл.57, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.84, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.84, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.80 ал.1 · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ******, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200427 по описа за 2024 година Делото се разглежда повторно от ПРС, след като с Решение №11387/05.11.2024 г. по КНАХД № 1795/2024 г. по описа на ВнАдмС, е отменено Решение № 55/19.06.2024 г., постановено по ванд № 430/2023 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от С. Н. Е. с ЕГН **********, против НП № ******., издадено от Началник РУ-****** при ОД на МВР-******, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.84, ал.1, чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1 от ЗЛОД са му наложени - административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и му е отнето в полза на Държавата ловно дългоцевно оръжие с нарезна цев-марка „Браунинг“, калибър 30-06, №******.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа изцяло наведените с жалбата основания за отмяна на атакуваното НП и подробно аргументира същите.

Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-****** не изпращат представители в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.04.2023 г. вечерта, Н. Н., който бил ловец от ловна дружина с.******, с негови приятели, решили да отидат до с.******, закъдето тръгнали с два автомобила. По пътя забелязали джип марка „Сузуки“, модел „Витара“, 1 с рег.№******, който с включени светлини се движел в нива, засята с пшеница. Предвид съмнението им, че се касае за бракониери, последвали автомобила, който първоначално се насочил към с.******, но сменил посоката си и поел към с.******. Успели да спрат джипа, преди с.******, като препречили пътя на същия отпред и съотв.отзад с управляваните от тях две МПС-та. При слизането си от автомобилите установили, че в спрения от тях джип има няколко лица, като на предна дясна седалка-до шофьора, стоял мъж – жалбоподателят Е., който държал ловно оръжие с оптика, без калъф.

Последвал вербален конфликт между присъстващите, като Н. се обадил и на председателя на ловната дружинка – В.Д. и на секретаря – св.Л. Ж., които също пристигнали на място. Междувременно калъфа от оръжието бил взет от джипа, но в последствие върнат, като конфликта продължил и били уведомени и полицейските органи. За изясняване на случая бил изпратен св.Н.

Н. – мл.полиц.инспектор към КОС РУ-******, ОД на МВР-******. Същият установил, че ловната пушка държана от С. Е. е негова собствена, но лицето не носело и не представило удостоверяващи това документи, предвид, че заявило че имал намерение да пренощува в хижа в село ******, но докато пътували, се сетил, че не носи документите за пушката си, както и патрони и по тази причина помолил водача да се върнат в село ******. Ловното оръжиеловна карабина марка „Браунинг“, калибър 3006, №******, ведно с пълнител, монтирана оптика и зелен калъф, били предадени с Протокол за доброволно предаване от въззивника. След извършена служебна справка се установило, че С. Н. Е. е от село ******, област ****** и притежава ловна карабина Браунинг, кал.30-06 с №******, за което огнестрелно оръжие има издадено разрешение за носене, съхранение и употреба № ****** год., със срок на валидност до 08.09.2027 г.

Във връзка със случая била образувана и полицейска преписка с оглед извършено престъпление от общ характер, която била прекратена с постановление на ВРП от 15.06.2023 г. с отказ и да се образува досъдебно производство. Материалите по преписката, ведно с постановлението, по указание на прокурора били изпратени на Началника на РУ-******, за образуване на административнонаказателно производство. В изпълнение и на посоченото, на 18.07.2023г. бил съставен АУАН на въззивника затова, че на 01.04.2023г. около 23,56 часа ловува, като се движи с лек автомобил „Сузуки Витара“ с регистрационен номер ****** извън населено място в местност ******, землище ******, ловностопански район с.******, общ.******, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие марка „Браунинг“, калибър ******, с редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително и без да е убил или уловил дивеч според изискванията на чл.43 ал.З, чл.57 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.80 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча. АУАН бил връчен лично на нарушителя на същата дата, като в него, в графата за възражения, въззивика посочил, че има такива, но не ги депозирал в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП № 324а 96/21.09.2023г. с което АНО изцяло възприел констатациите, описани в акта и правната квалификация на нарушението, а именно по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като на С. Е. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева, на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД, административно наказание „Лишаване от право на ловуване за срок от 3 2 години и на осн. чл.95, ал.1 от ЗЛОД му било отнето в полза на Държавата ловното дългоцевно оръжие с нарезна цев-марка „Браунинг“, калибър 30-06, №******.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани,респ.приобщени от разпитаните свидетели - св.Н. и св.Ж. са напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени източници. За настоящия състав, показанията на св.М. в частта на същите относими към значими за изясняване обстоятелствата по делото факти, а именно - заявеното, че през цялото време оръжието на въззивника е било поставено в калъф, а така и касателно движението на автомобилът им единствено по пътя между с.****** и с.******, не могат да бъдат кредитирани, доколкото преценени на плоскостта на близките приятелски отношения между свидетеля и въззивника от една страна, в тези си части, преценени и от друга страна - наред с останалите доказателствени източници – показанията на разпитаните по делото свидетели, а така и приобщените писмени източници, противоречат изцяло на същите.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни органи/ съгласно Заповед от Министъра на ВР №812131040/19.09.2016 г., изменена и допълнена със Заповед от 05.03.2021 г/. При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП, като същите съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, датата на осъществяването му и всички обстоятелства на установяването му, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за лова и опазване на дивеча. В този смисъл и съдът не съзира неясноти и противоречия които да са се отразили върху правото на защита на санкционираното лице и възможността да се разбере за какво се ангажира отговорността му - в портивовес на посоченото от страна на защитника на жалбоподателя.

Възражението за некоректно вписване местността на извършване на деянието в АУАН и НП в случая е ирелевантно, доколкото и с оглед конкретната квалифицирана като нарушена разпоредба от ЗЛОД и естеството на извършеното, е достатъчно ясно описано това, че нарушението е осъществено извън населено място, в землище ****** , ловностопански район с.******. Що се касае до вписаният в обстоятелствената част на НП, респ АУАН час, то същият безспорно не отразява времевия интервал на движение на дейността, а 3 крайният ориентировъчен такъв, но от една страна и това не е необходимо, доколкото часът не е съставомерен елемент от вмененото нарушение, а от друга - същият внася достатъчна яснота по отношение на времето на деянието. Касателно възражението свързано с вписаните от актосъставителя в АУАН свидетели, първият от тях като и очевидец на нарушението, то в случая безспорно св. Ж. е очевидец при установяване на нарушението, а вторият такъв – Н. П. е свидетел и на извършването му, каквото разграничение се прави и от законодателя в чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЛОД който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не а така и тъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Чл.57, ал.1 от същия закон сочи, че за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

В случая, от горепосочената фактическа обстановка става ясно, че на процесната дата жалбоподателят е ловувал по смисъла на закона, тъй като се е движил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Същият е притежавал заверен ловен билет, но не и писмено разрешително за лов, като се е намирал и извън разрешеното за лов място , движел се е по описания начин извън населено място. Тези факти са достатъчни за да се направи извод относно деятелност на жалбоподателя субсумираща се под правната норма на нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, но в случая настоящият състав намира, че процесната деятелност представлява "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла, вложен от законодателя в текста на чл. 28 от ЗАНН.

Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят е създадал общи правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.

Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид дефиницията на "маловажен случай" регламентирана в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, видно от която такъв „е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“.