Определение № 17584 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17584 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110108033 по описа за 2026 година

Постъпила е молба с Вх.№ ****************** г. по гр.д. №*************** г. на СРС за увеличение на размера на иска, която съдът е приел като искова молба за предявяване на нов иск и по нея е образувано настоящото производство. Молбата изхожда от С. Ц. К., с ЕГН: **********, с адрес: ****************** и Г. Ц. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *************** и двамата със съдебен адрес: ************ чрез адв. Г. Г. срещу „******************, с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление в ************************** Съдът констатира,че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2026 г. от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба от С. Ц. К., с ЕГН: **********, с адрес: ****************** и Г. Ц. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *************** и двамата със съдебен адрес: ************ чрез адв. Г. Г. срещу „******************, с ЕИК:

********** със седалище и адрес на управление в **************************с която се иска съда да осъди ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на 431,79 евро, представляваща незаплатена част от наемна цена за периода януари-март 2026 г. по Договор за наем от ************* г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба/19.03.2026г./ до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че на ************* г. е сключен Договор за наем между С. Ц.

К. и Г. Ц. Г., от една страна, като наемодатели и „***************, от друга страна, като наемател, по силата на който се предоставя за временно и възмездно ползване със срок от 10 1 години следната реална част от недвижим имот, а именно: 6 кв. м. от западната страна на сграда – гараж, построена в дворно място от 880 кв. м., находящо се в *************** съставляващо ***************************** до 15-то число от първия месец на съответното календарно тримесечие.

Сочи е, че на **** г., чрез преобразуване, от „***************, с ЕИК: ***** се отделя „******************, с ЕИК: **********. Правата и задълженията по повод процесния договор за наем преминават от преобразуващото се дружество върху отделящото се ответно дружество, като последното придобива качеството наемател и започва да плаща наемната цена на ищците.

Твърди се, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 12, чл. 44, ал. 4 от ЗЗДФЛ наемодателите дължат местен данък върху дохода от наем, който данък наемателят е длъжен да удържа от наемното плащане и да внася по сметка на НАП. В изпълнение на цитираната разпоредба, първите три тримесечия (януари[1]март, април-юни, юли-септември) наемателят прави банкови преводи на всеки един от наемодателите в размер на сумата от 887.25 лева, която сума представлява 91 % от 975.00 лева, а за четвъртото тримесечие (октомври-декември) наемателят прави банкови преводи на всеки един от наемодателите в размер на сумата от 975.00 лева, доколкото ответникът не е длъжен да удържа данък за четвъртото тримесечие на данъчната година.

Твърди се, че минималната работна заплата за 2026 година възлиза на 620,20 €.

Следователно за първото тримесечие на 2026 г. ответникът дължи общо наем на двамата ищци в размер на сумата от 1 860,60 € (3 х 620,20 €), като поотделно на С. Ц. К. дължи 930,30 € (1860,60 €/2), а на Г. Ц. Г. дължи 930,30 € (1860,60 €/2).Излагат се твърдения че за периода януари-март 2026 г. ответното дружество не е съобразило промяната на минималната работна заплата, като е продължило да плаща по 975 лева.

Поддържа се, че за първото тримесечие на 2026 г. ответникът дължи доплащане на наем, както следва:

- На С. Ц. К., сума в размер на 431,79 € (930,30 € - 498,51 €);

- На Г. Ц. Г. сума в размер на 431,79 € (930,30 € - 498,51 €).

Препис от исковата молба е връчен и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Не се оспорва, че ответното дружество е страна по договор за наем от ***********. Оспорват се исковете като неоснователни. Сочи се, че Уговорената минимална работна заплата за целия срок на договор следва да е в размера към момента на сключване на договора през 2020г., т.е. дружеството не дължи процесиите разлики.

Евентуално се твърдя, че описаната клауза за размера на минималната работна заплата е нищожна и не отговаря на пазарните и икономически реалности, включително инфлационния индекс за недвижими имоти. Въвеждат се твърдения, че клаузата е унищожаема по същите аргументи и на основание заплашване и крайна нужда.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.228 във вр. 232, ал. 2 ЗЗД

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

-В тежест на ищеца е да установи наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по договор за наем изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на 2 претендираната парична сума/ наемна цена, / на соченото основание, както и забавата на ответника да изпълни задължението си в уговорения срок. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно уговорените в наемния договор суми, респективно, да установи правоизключващите и правоунищожаващите си възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са представени и не е поискано събиране на доказателства за твърдените пороци водещи до унищожаемостзаплашване и крайна нужда.

УКАЗВА на страните, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства/ Тълкувателно решение №1/2020 г. по тълк.д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3