Определение № 1493 от 05.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1493 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500907 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от адв. Д. Г. от АК-Ловеч – пълномощник на ищеца по делото В. В. Б. от гр. Самоков срещу определение № 573 от 20.08.2025 год. по гр.д. № 104/2025 год. на РС-Самоков, с което съдът е оставил без уважение молбата на пълномощника на страната за изменение на решение № 105 от 22.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските чрез осъждане на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за разликата над 916,06 лева до пълния претендиран размер от 1099,27 лева. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

С решение № 105/22.05.2025 год. по гр.д. № 104/2025 год. РС-Самоков е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на В. В. Б. от гр. Самоков сумата 6 160,61 лева – платена без основание по нищожен договор за кредит № 40012394952, ведно със законната лихва от 31.01.2025 год. до окончателното изплащане, като е осъдил ответника да заплати на адв. Д. Г. от АК-Ловеч сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. С молба от 09.06.2025 год. адв. Г. е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на определеното адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът е увеличил дължимото адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно – сумата 916,06 лева, като е оставил без уважение молбата за присъждане на ДДС върху така определеното възнаграждение. По делото е представен 1 договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. Г. от АК-Ловеч с предмет оказване на безплатна правна защита и съдействие по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима.

Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на ищеца на 27.05.2025 год., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 09.06.2025 год.

По същество молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява основателна.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищецът е бил представляван от адв.

Г. по силата на договор за безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд в размер на 916,06 лева.

Така определеният размер за дължимо се адвокатско възнаграждение е без включен ДДС.

Настоящият състав намира за основателна молбата на пълномощника на ищеца за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото не се спори, че осъществяващият процесуално представителство в полза на ищцата адвокат е регистриран по ЗДДС. Към определеното възнаграждение допълнително следва да бъде присъдена и сумата от 183,21 лв., представляващи разноски за ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя. Според същата адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв / Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК и др./. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за 2 неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред.

В този смисъл са и разясненията, дадени от СЕС в решение от 23 октомври 2025 година по дело C‑744/23.

Това налага извод за основателност на частната жалба и на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като се присъдят допълнително такива в полза на адвокат Г., регистриран по ЗДДС, в размер на 183,21 лв. ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 916,06 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 573 от 20.08.2025 год. по гр.д. № 104/2025 год. на РССамоков в ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. Д. Г. – пълномощник на ищеца В. В. Б. от гр. Самоков за изменение на решение № 105 от 22.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските чрез осъждане на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на пълномощника на ищеца разноски за разликата над 916,06 лева до пълния претендиран размер от 1099,27 лева, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с личен номер 1900017355 с адрес гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“, ет. 4, офис 30 допълнително сумата 183,21 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3