Решение № 1242 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Анелия Маркова

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500663 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 334/23.12.2024 г., постановено по гр. д. № 3678/2024 г. по описа на ОС-Кюстендил, М. Г. Б. е осъден да заплати на ОБЩИНА ДУПНИЦА сумата от 100 000 лв., платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 840 лв., представляваща сторените по делото разноски.

С определение № 38/22.01.2025 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на ответника, съдържащо се в депозираната въззивна жалба, за изменение на постановеното на 23.12.2024 г. съдебно решение в частта за разноските, като неоснователно.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която върху с у м а т а

100 000 лв. е присъдена законна лихва, е депозирана въззивна жалба от ответника М. Г. Б.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като разбрал за погрешно преведената по негова сметка от ищеца сума в деня на получаване на препис от исковата молба. В същия ден разговарял с полицейски служител и на 13.09.2024 г. Отишъл в офис на „Уникредит Булбанк“ гр. ***, където попълнил формуляр за връщане на получената сума на наредителя и платил такса от 60 лв. Счита, че по този начин е направил всичко, което зависело от него, за да изпълни задължението си по чл.55, ал.1 ЗЗД. Сумата не е била преведена обратно на наредителя, тъй 1 като сметката била запорирана по инициатива на последния. Твърди, че на насроченото в ОС-Кюстендил открито съдебно заседание се явил, но не бил повикан при започване разглеждане на делото. По - късно разбрал, че делото било разгледано без неговото участие. Поддържа, че предприетите от него действия сочат на признаване на иска. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли искането за присъждане на законна лихва.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ОБЩИНА ДУПНИЦА. В открито съдебно заседание оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобазно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Депозирана е частна жалба от ответника срещу определението от 22.01.2025 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК.

Излага съображения, че не следва да му се възлагат сторените по делото разноски, тъй като е предприел действия за признаване на иска, описани във въззивната жалба, както и не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да отмени обжалваната частна жалба и сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва частната жалба. Счита, че отговорността за разноските е правилно разпределена и не е налице основание за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Ответникът е пропуснал да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото не може да бъде намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК. моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ОС-Кюстендил е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ищеца и „Евро Импекс“ ЕООД е сключен договор изх. № РД 09-183/26.09.2023 г. във връзка с обществена поръчка „Предоставяне на услуги по третиране на смесени битови отпадъци. В изпълнение на договора ищецът издал фактура № 37318/31.01.2024 г. Във връзка постъпили имейли от изпълнителя номерът на банковата сметка, по която следва да се плати уговореното възнаграждение, ищецът наредил плащане на сумата от 100 000 лв., с посочено основание „предварително третиране на СБО-Ф 37318/31.01.2024 г. с получател „Евро Импекс“ ЕООД.

След изготвено извлечение от банковата сметка на ищеца е установено, че титуляр на банковата сметка, по която е извършен превода, е ответникът.

Твърди, че с последния няма никакви правоотношения и ищецът не е имал намерение да преведе сумата на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника чрез неговата съпруга на 11.09.2024 г. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, както и не се е яви в проведеното открито съдебно заседание.

2

Във връзка със заявени във въззивното производство доказателствени искания за приемане на представени с въззивната жалба писмени доказателства е разпитан свидетеля Р. Н. С.. От показанията му се установява, че знае за воденото дело спрямо ответника, който е негов зет. Делото се водело в Кюстендил. Свидетелят придружил ответника за насроченото на 26.11.2024 г. открито съдебно заседание. Тръгнали към 6.20 ч. – 6.30 ч. от гр. Б. за гр.

Кюстендил. Пристигнали към 13 – 13.20 ч. Придвижвали се с автомобил. Не познавали града и обикаляли, докато намерят къде е съдът. В посочения час ответникът тръгнал за насроченото дело. Като излязъл споделил, че влязъл в сградата на съда и чакал да го повикат. Не го извикали и като влязъл в съдебната зала, му обяснили, че неговото дело било приключило. Воденото спрямо ответника дело било за преведени от Община Дупница 100 000 лв. по негова сметка.

Във връзка с проведения разпит на посочения свидетел и на основание чл.266, ал.3 ГПК по делото са приети представените от ответника писмени доказателства.

Съгласно представеното по делото съгласие - отговор на искане за връщане, ответникът е наредил на 13.09.2024 г. връщане на сумата от 100 000 лв. Съгласно представената вносна бележка за наредената транзакция ищецът е платил такса в размер на 60 лв.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство процесуалният представител на ответника е заявил, че наредената от ответника сума не е преведена, тъй като банковата сметка е била запорирана.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

С решението в необжалваната част е установено задължението на ответника за връщане на претендираната от ищеца сума, дадена при първоначална липса на правно основание за това.

Тъй като задължението за връщане на получената от ответника сума е парично, за периода на забавата същият дължи заплащане на законна лихва, на основание чл.86 ЗЗД.

Ответникът поддържа, че не следва да му се възлага заплащане на законна лихва, тъй като е наредил връщане на исковата сума на ищеца незабавно след узнаване на извършеното плащане.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., ОСТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата до изпълни. В мотивите е разяснено, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с 3 извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

Изключението е изрично предвидено в чл.84, ал.3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение.

В случая се установи, че преди завеждане на делото ищецът не е изпратил покана до ответника. Такава роля изпълнява исковата молба, препис от която е надлежно връчен на ответника на 11.09.2024 г. От този момент ответникът е поставен в забава и дължи заплащане на законна лихва. Това е така, защото с депозиране на исковата молба възниква процесуалното правоотношение между ищеца и съда, но не се засяга пряко материалното правоотношение между ищеца и ответника с извъндоговорен характер.

Предвид дадените разяснения с цитираното тълкувателно решение, за да бъде поставен ответника в забава по безсрочното процесно задължение, е необходимо същият реално да получи поканата от кредитора да изпълни, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато роля играе исковата молба. Поканата на ищеца е получена от ответника в момента на връчване на препис от съдебните книжа – 11.09.2024 г. От този момент същия носи и вина за несвоевременното изпълнение на задължението. Не би могло да се приеме, че тези предпоставки са налице към момента на завеждане на делото. Крайният момент, до който ответникът дължи заплащането на законна лихва е датата, на която ответникът е наредил връщане на претендираната от ищеца сума – 13.09.2024 г.

Страните не спорят, че във връзка с нареждането на ответника за връщане на получената от него сума същата не е върната на ищеца. Причина за това обаче не е поведението на ответника. Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че сметката на ответника, по която е постъпила сумата, е била запорирана по инициатива на ищеца въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед. С оглед на това следва да се приеме, че посредством наложения запор кредиторът не е приел предложеното от длъжника изпълнение, за което длъжникът не носи вина и съответно не дължи заплащане на законна лихва, считано от 13.09.2024 г. до окончателното изплащане.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати законна лихва върху сумата от 100 000 лв. за периода 18.07.2024 г. – 10.09.2024 г. и за периода 13.09.2024 г. до окончателното изплащане, като искането в тази му част следва да се отхвърли, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

В предмета на делото се включва частна жалба, депозирана от ответника срещу определение от 22.01.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.

С постановеното по делото съдебно решение в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски, чийто размер възлиза на 8 840 лв. – 4

40 лв. – държавна такса за обезпечителното производство, 4 000 лв. – държавна такса за исковото производство, както и 4 800 лв. – адвокатски хонорар.

Ответникът е възразил срещу разпределената от съда отговорност за разноските с депозираната по делото въззивна жалба.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, не е признал иска, както и не е възстановил исковата сума, доколкото представеното с въззивната жалба искане за връщане на сума от 13.09.2024 г не е насочено към възстановяване на исковата сума на ищеца, а касае вътрешни отношения на ответника с финансовата институция, в която е открил банкова си сметка.