Определение № 3193 от 14.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3193 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20251100605821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

С протоколно определение от 07.03.2023 г., постановено по НОХД 49/2021 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1 т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на СРП.

Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като незаконосъобразен и неправилен, и да постанови определение, с което делото да бъде върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество. В протеста са изложени съображения, че обвинителният акт изчерпателно и недвусмислено формулира всички съставомерни признаци на инкриминираните деяния, конкретизирайки ги по време, място и авторство. Подчертава се, че при изготвянето на държавното обвинение не са допуснати посочените от първоинстанционния съд неясноти относно датите на деянията, вменени във вина на обв. М.. Прокурорът счита, че от обективна страна за съставомерността на престъплението по чл. 159, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК е достатъчно самото предоставяне на възможност на неограничен брой лица в интернет пространството да придобият инкриминираните порнографски материали, без да е необходимо посочване на конкретни потребители, до които е достигнало това съдържание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния протест и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл. 342 от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице. Разгледан по същество, същият се явява основателен, като първоинстанционното определение следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу М. В. М. за извършени от него престъпления по чл. 159, ал. 6 от НК и по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2 от НК. С протоколно определение, постановено в рамките на проведено разпоредително заседание на 07.03.2023 г. по н.о.х.д. № 49/2021 г. на СРС, НО, 103 състав е 1 прекратил съдебното производство за трети пореден път, поради наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. При постановяване на определението, предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд е констатирал наличие на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което поражда неяснота относно конкретните дати на извършване на инкриминираните деяния, както и относно лицата, на които е бил предоставен достъп до инкриминираните файлове.

Въззивният съдебен състав намира, че държавното обвинение е формулирано по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. Внимателният преглед на внесения в СРС обвинителен акт срещу обв. М. М. сочи, че при изготвянето му са спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК. Изпълнена е основната процесуална функция на обвинителния акт, да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация.

Напълно законосъобразен се явява подходът на прокуратурата при формулиране на държавното обвинение, липсват посочените от първия съд противоречия и неясноти, вкл. относно времевите рамки на очертаните от прокуратурата престъпни прояви. Това е така, доколкото с обвинителния акт се цели ангажиране на наказателна отговорност на обв. М. за два самостоятелни престъпни състава, чиито форми на изпълнителни деяния трябва да бъдат доказани като самостоятелно осъществени прояви/изменения във фактическата действителност, без да се намират в състояние на поглъщане, в каквато насока всъщност се явяват доводите на първоинстанционния съд. Съгласно константната съдебна практика, изпълнителното деяние „държане“ на порнографски материал може се реализира като самостоятелна престъпна дейност, доколкото не се касае за разпространение и създаване на същия, тъй като тези форми на изпълнителни деяния имплицитно съдържат осъществяване на фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство и затова законодателят ги е криминализирал като отделни престъпни състави. Освен това в настоящия случай държавното обвинение сочи, че престъплението по чл. 159, ал. 6 НК обхваща голям обем порнографски материали, който значително надхвърля броя на файловете, за които е повдигнато обвинение за разпространение, т.е. предметът на двете посегателства е различен.

По изложените съображения въззивният съд намира, че няма пречка инкриминираните от прокуратурата файлове да са държани към конкретен момент, а разпространението на част от тях да е извършено на предходна, макар и неустановена дата.

Формулирано по този начин държавното обвинение е годно да изпълни функцията си по чл.

246 от НПК и в достатъчна степен конкретизира, както от фактическа, така и от правна страна вменените на обвиняемия престъпления.

Доводите на първия съд, че неяснота в обвинението внася и неустановеността на лицата, до които са разпространени файловете, са напълно неоснователни. За осъществяване на „разпространение“ като форма на изпълнително деяние е достатъчно да се предостави възможност на друго/и лице/а в интернет пространството да свалят предмета на посегателството, като за съставомерността на деянието не се изисква някой реално да е свалил тези файлове, нито е необходимо да се идентифицират имената или IP адресите на потребителите.

В заключение може да се каже, че написан по този начин, обвинителният акт дава достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.

Воден от горното съдът намери, че следва да отмени оспореното определение като неправилно и незаконосъобразно, а делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Макар че правните основания за отмяна на атакувания съдебен акт се коренят в неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд счита за необходимо да 2 отбележи следните съществени пропуски в процесуалното поведение на проверяваната инстанция, за да не бъдат допускани при продължаването на съдопроизводството – районният съд неоснователно е забавил насрочването на разпоредително заседание за близо дванадесет месеца в нарушение на чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК; съдебният състав е допуснал опорочаване на процедурата по призоваване на страните чрез насрочване на заседание в рамките на пет календарни дни от разглеждането на делото в закрито съдебно заседание, което на практика е лишило страните от възможността да упражнят правата си по чл. 247б, ал. 3 и ал. 5 НПК; допуснато е и над двегодишно закъснение при администрирането на постъпилия частен протест срещу протоколното определение, което грубо нарушава принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

Воден от изложеното и на осн. чл. 345, ал. 1, във връзка с чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски градски съд, V въззивен състав, НО ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.03.2023 г., постановено по НОХД 49/2021 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурор от СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3