Протокол № 1453 от 15.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1453 гр. Варна, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501690 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:52 часа се явиха:

Въззивниците С. К. С. и С. К. С., редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите Т. П. Н., Н. П. Н., И. Н. П., Г. Н. Х., Н. Д. Х. и Н. Д. Х., редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. К.

К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е въззивно и е образувано по жалба на адв. П., като процесуален представител на С. К. С. И С. К. С. против Решение № 2247 от 14.06.2024 година, постановено по гр.дело № 15513/2022 година по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от С. К. С. ЕГН ********** и С.

1

К. С. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС да бъде прието за установено по отношение на Г. Н. Х. ЕГН **********, Н. Д. Х. ЕГН**********, Н. Д. Х. ЕГН ********** /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН **********, Н. П. Н.

ЕГН ********** и Т. П. Н. ЕГН **********, че са собственици въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 1964г. до 1999г. и от 1999г. до предявяване на настоящия иск – 24.11.2022г, евентуално от 20.09.2002г. до предявяване на иска, н а 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***; в частта, с която съдът е приел за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН **********, че собственици въз основа на земеделска реституция, приключила с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 1413/1998г., по описа на Районен съд – Варна, н а 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *** са Г. Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х.

ЕГН********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч. /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч и Т. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч, и е осъдил С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН ********** да предадат владението върху съответните ид. части от този имот - на Г. Н. Х.

ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х. ЕГН********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д.

Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; на Н.

П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. и на Т. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. , както и в частта за разноските.

В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и необосновано.Сочи се още, че е произнесено в несъответствие със събраните доказателства, както и че са налице основания за неговата отмяна. Според жалбата съдът превратно е тълкувал нормите на 79 от ЗС, което прави правния му извод необоснован.Също според жалбата владението е било спокойно, необезпокоявано и е демонстрирано спрямо всички лица; излага се, че е доказано и намерението за своене, като ищцовата страна е осъществила 2 такива действия, които могат да се определят като своителни, и отричащи правото на собственост на други лица.В заключение се настоява съдът да отмени изцяло атакувания съдебен акт, да уважи претенцията по чл.124 от ГПК и да отхвърли тази по чл.108 от ЗС.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. К., като процесуален представител на въззиваемите, според които решението не страда от пороци и е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 25419/11.10.2024 г. от въззивниците чрез адв. Т. П., в която изразява становище по същество на спора и представя списък с разноски.

АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Поддържам и молбата, която съм депозирала на 11.10.2024 г.

АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представила съм списък с разноски.

АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените изцяло като 3 неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение и по същество уважите исковата претенция. Подробни съображения съм изложила във въззивната жалба и молбата от 11.10.2024 г. Считам за съществен момента, в който съдът погрешно е анализирал доказателствата за промяна намерението за своене на моите доверители, като същото не е променено от времето преди да прехвърлят имота на децата си. В този смисъл са били и гласните доказателства, които са събрани пред първа инстанция, но считаме, че погрешно съдът ги е възприел и анализирал. Също считаме, че погрешно съдът приема, че със завеждане на гр.д. № 1928/2019 г. по описа на Районен съд - Варна ответниците, които са завели иск срещу децата на моите доверители тогава, са прекъснали давността. Посочила съм съдебна практика на Върховен съд в последната молба, която моля да вземете предвид при постановяване на съдебното решение. Моля да ни присъдите сторените пред двете инстанции разноски.

АДВ. К.: Моля да потвърдите решението на Районен съд – Варна изцяло, включително и за насрещната искова молба. Относно практиката, която Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна приема, че съдебните решения по чл 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ имат конститутивен ефект, т.е. са произвели реституционния ефект и са възстановили правото на собственост, твърдя, че подобна практика не е коректна, противоречи на практиката на ВКС.

Представям решение на ВКС, тук се сблъсква съдебната практика с практиката на ВКС, което счита, че съдебните решения, постановени по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, нямат конститутивен характер и не възстановяват правото на собственост, защото съдът няма такива правомощия. Специалният закон определя специален ред за възстановяване на земеделските земи в параграф 4 и този ред следва да бъде спазван, включително и от съда при постановяване на неговите съдебни решения. Решенията на по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. Конститутивно действие ще имат тези административни актове на административната процедура, които реално възстановяват собствеността, а в случая това не е нито решението на поземлена комисия, което впоследствие след съдебното решение по чл. 14, ал.

3 от ЗСПЗЗ са задължени моите доверители да получат от административния орган. Не считам, че това е окончателното възстановяване на собствеността, а това става едва със заповедта на кмета на район „А.“ при Община Варна, издадена по реда на параграф 4к , ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Това е така, защото 4 административният акт на Поземлена комисия - Варна е постановен след 2005 г. след изменението, което изисква двуетапно, двуинстанционно възстановяване на собствеността за земи в параграф 4 и приключва окончателно с административен акт – заповед на кмета на съответната община или в случая на район „А.“, издадена по реда на параграф 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Това има съществено и важно значение при определяне на началната дата на протичане на давността. Не съм съгласен с мотивите на първоинстанционния съд, който казва, че моментът на протичане на давността започва с влизане в сила на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Моето становище и на ВКС в случая, имайки предвид кога е постановено решението на Поземлена комисия е, че давността може да тече след настъпване на окончателен вещноправен реституционен ефект с административния акт - заповед на кмета на общината по реда на параграф 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Считам за абсолютно коректно и правно издържано становището на Районен съд – Варна относно липсата на анимус по отношение на давността. Няма как да приемем, че е налице своене. Няма как да приемем, че един човек приема един имот за свой собствен след като по негови твърдения и на исковата молба 30 години го е владял и на 04.11.2019 г. под клетва пред съда казва „имотът е на децата ми“, което е обективната истина. Тя се потвърждава от писмените доказателства по делото. Не мога да се съглася със становището на колегата, че имотът е придобит по давност от страна на въззивниците. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5