Определение № 17460 от 10.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17460 гр. София, 10.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110107035 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. П. Г., ЕГН ********** срещу Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в резултат на претърпяна трудова злополука за периода от 31.12.2023 г. до 17.03.2026 г., настъпила на 07.06.1996 г., ведно със законната лихва считано от 17.03.2026 г. /подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1 000 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 31.12.2023 г. до 16.03.2026 г.

Ищецът е представил по делото писмени доказателства, чието приемане е допустимо, относимо и необходимо.

Следва да се допуснат поисканите от ищеца ССчЕ и СМЕ, вещите лица по които да дадат отговор на поставените от ищеца въпроси. Уважаването на тези две доказателствени искания е в резултат на преценената от съда тяхна допустимост, относимост и необходимост.

Основателно е и искането на ищеца за събиране на устни доказателства по делото чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.

На основание чл. 186 ГПК следва да бъде изискана информация от Агенция по заетостта, Бюро по труда, гр. Своге относно работните места, предлагани на лица с намалена работоспособност през процесния исков период /31.12.2023 г. до 17.03.2026 1 г./, като се посочи кои от свободните работни места са подходящи за ищеца с оглед неговата трудоспособност, включително по програми за хора с увреждания и такива по мерките за насърчаване на заетостта.

Не е основателно обаче искането по настоящото дело да се приложи друго такова, а именно гр.д. № 46691/2023 г. по описа на СРС,172 състав, доколкото ищецът вече е приложил към исковата си молба акта по същество по това дело, а освен това двете дела нямат един и същи предмет /различни са исковите периоди/.

Ответникът Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243 е подал своя отговор срочно и по реда, установен в чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Заявено е едно доказателствено искане, което се явява идентично с това на ищеца по чл. 186 ГПК, и по отношение на което съдът вече се произнесе по-горе, уважавайки го.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Предявени са от Р. П. Г., ЕГН ********** срещу Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в резултат на претърпяна трудова злополука за периода от 31.12.2023 г. до 17.03.2026 г., настъпила на 07.06.1996 г., ведно със законната лихва считано от 17.03.2026 г. /подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1 000 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 31.12.2023 г. до 16.03.2026 г.

2

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че на 07.06.1996 г., по време на действието на трудовото му правоотношение с Национална компания „БДЖ“ в гр. София, претърпява травматично увреждане на окото, което с експертно решение на ТЕЛК от 15.03.1997 г. е квалифицирано като трудова злополука и с което на ищеца е определена трета група инвалидност със срок до 01.03.1999 г. Въвежда, че е бил освободен от длъжността „работник по поддръжка на железния път“ със Заповед на НК „БДЖ“ от 15.03.1997 г. Изтъква, че през годините между 1997 г. и 2023 г. степента му на трайно намалена неработоспособност е постепенно увеличавана с множество експертни решения на ТЕЛК, като понастоящем е с признати 81 % трайно намалена работоспособност, от които 67 % са отдадени на трудовата злополука, при която е възникнало увреждането на окото. Отпусната му е пенсия за инвалидност за съответната степен на намалена работоспособност с разпореждане на ТПСО- НОИ. Въвежда, че е полагал и все още полага всички усилия за намиране на работа, от която да реализира доход, но липсват длъжности за лица с такива увреждания на зрението в района около населеното място, в което ищецът живее. Сочи, че е регистриран в Бюрото по труда в гр. Своге. Обяснява, че ответното дружество е правоприемник на тогавашния му работодател и че с множество съдебни решения през годините между 1999 г. и 2023 г., Софийски районен съд е отсъждал в полза на ищеца, осъждайки ответника да му заплати обезщетения, за различни периоди, през които не е успявал да намери работа, която може да изпълнява с неговата травма. При така изложените доводи, моли съда да постави съдебен акт, с който да уважи предявените от него искове. Претендира да се присъди адвокатски хонорар в полза на процесуалния му представител – адв. З. за оказана безплатна правна помощ в пъровинстанционното производство, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243 своевременно се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. Според него исковете са неоснователни. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ищецът активно е търсил работа през посочените периоди. Подчертава, че ищецът не е заинтересован от търсенето на работа, тъй като периодично е получавал обезщетения за имуществени вреди между 1999 г. и 2023 г. Отбелязва, че претенциите за присъждане на обезщетение за бъдещи вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше трудоспособен, и пенсията за намалена трудоспособност за бъдещ период, не са допустими, с оглед липсата на сигурност на настъпването на вредите и техния точно установим размер. Позовава се на съдебната практика на ВКС, интерпретирайки същата към настоящия казус в смисъл, че регистрацията в дирекция „Бюро по труда“ – 3 гр. Своге и липсата на обявени там подходящи длъжности не доказват невъзможността на лицето да намери подходяща позиция, с оглед обстоятелството, че ищецът е длъжен сам да положи необходимите усилия за намирането на работа. Сочи, че е налице норматива уредба, създаваща реални възможности за заетост на хора с трайни увреждания, като достъпа до услуги по Закона за борбата с увреждания е безплатен. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед становището на ответника, заявено в отговора му по чл. 131 от ГПК, и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти и обстоятелства: че ищецът е имал трудови правоотношения с Национална компания „БДЖ“ гр. София, чийто правоприемник е ответника Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243; че ищецът е изпълнявал там длъжността „работник по поддръжка на железния път“ към III ЖП секция; че на 07.06.1996 г. по време на работа ищецът е получил травматично увреждане на окото /трудова злополука/; че във връзка с този инцидент на ищеца са ми издавани множество решения на ТЕЛК, установяващи наличие на инвалидност, последното от които е ЕР на ТЕЛК № 91788/19.06.2023 г., съгласно което на ищеца се признава 81 % инвалидност с водеща диагноза „Травма на окото и очната орбита“ като увреждане от трудова злополука и степен на намалена работоспособност, произтичаща от злополуката – 67 %.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска с правно основание по иска по чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да установи: наличие на трудово правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента; травматично увреждане на работника, настъпило при извършване на работата по трудовия договор, признато за трудова злополука по 4 установения ред; настъпване на вреда, водеща до неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия; причинно-следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест последните да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, както и липса на изпълнение на падежа.

При установяване на горните, в тежест на ответника е да докаже въведените от него възражения и оспорвания, както и, че е погасил задълженията си на падежа.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

ДОПУСКА събирането на устни доказателства по делото чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по делото, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Стела Иванова.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, платими от бюджета на съда.

ДОПУСКА изслушването на СМЕ по делото, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото д-р Петър Захариев Грънчаров– специалност „офталмология“.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 евро, платими от бюджета на съда.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 от ГПК Директора на Бюро по труда, гр.

Своге в 1-седмичен срок от съобщението да да предостави информация за това дали за периода 31.12.2023 г. до 17.03.2026 г. са предлагани работни места за лица с намалена работоспособност, включително по програми за хора с увреждания, ако са предлагани такива да предостави справка в табличен вид с конкретните предлагани длъжности, както и дали за процесния период Р. П. Г., ЕГН ********** е подавал заявление, респективно е бил регистриран като безработен.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА

5 като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд има съдебен център за медиация, която предлага провеждането на медиация от медиатори и за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

Медиацията не е безплатна дейност, но първите часове, които са опознавателни относно самата процедура не се заплащат.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.06.2026 г. от 09:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.