Решение № 117 от 24.01.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.415 от с.к.

Делото е образувано по искова молба, подадена от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от А. А. - изпълнителен директор и И. Е. - председател на УС, действащо чрез пълномощник - юрк. Ф.

И., срещу Х. И. И., с ЕГН: **********, с адрес на топлоснабден имот: гр.***, п.к. ****, обл.***, общ. ***, ж.к. "***", бл.***, вх. *, ет.*, ап.***, с правно основание: чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска - 2 520,01 лева. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба и уточнителната такава към нея, се твърди, че на 01.11.2022 г. ищцовото дружество било депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сума в размер на 2 520,01 лева, от които:

- 2 141,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането;

- 316,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г.;

- както и суми за дялово разпределение: 45,67 лева - главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 10,13 лева - лихва за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., както и направените по делото разноски за 1 държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като с разпореждане, постановено по ч.гр.д. 67/2023 г. по описа на КРС, искането било уважено и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Сочи се, че ответникът, в качеството си на собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносно предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране, като същите били влезли в сила по отношение на ответника, който бил използвал доставяната от дружеството, ТЕ през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си. В случая бил сключен и договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървис" ЕООД, като сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба 16-334 от 06.04.2017 г. за водоснабдяването.

Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът Х. И. И. дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 2 520,01 лева, от които: 2 147,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането; 316,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г.; както и суми за дялово разпределение:

45,67 лева - главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 10,13 лева - лихва за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г. Претендират се и направените разноски, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В изпълнение на дадени от съда указания е представена и коригирана искова молба, в която са описани подробно издадените от ищцовото дружество фактури и е пояснено, че процесният топлоснабден имот представлява апартамент 121, находящ се в гр. ***, п.к. ***, обл. ***, общ. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, а процесният период обхваща времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения й от съда особен представил, е депозирала писмен отговор, с който счита исковата молба за нередовна, изразявайки подробни съображения в тази посока, като оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция и счита иска за неоснователен. Сочи се, че ответникът не бил собственик на процесния имот и не бил клиент на ищцовото дружество, като видно от приложен от ищеца 2 нотариален акт, ставало ясно, че Х. И. бил собственик на жилище ***, находящо се на етаж *, вход "*" на блок * в ж.к. "***", което представлявало съвсем различно жилище от процесния имот, а представеното от ищеца удостоверение за идентичност на имоти потвърждавало единствено идентичността на посочени в отговора, входове, но не и идентичността на вход "*" на блок * с вход "*" на блок ***. Лицето, подписало се като собственик на апартамент *** било Г. И., видно от протокол на Общо събрание на блока, а ищецът бил насочил исковата си молба само срещу ответника Х. И., но не бил посочил никакви други съсобственици и поради изложеното, исковата молба следвало да бъде отхвърлена само на това основание.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за заплащане на главница по процесното вземане, формирано преди 01.11.2019 г., а размерът на мораторните лихви бил необоснован, тъй като не ставало ясно от петитума на исковата молба как ищецът е формирал така претендирания размер на лихвата за забава, тъй като от забавата на всяко отделно месечно парично задължение изтичал различен срок, за който се формирала лихва за забава.

Оспорва се обстоятелството, че ищецът е топлоснабдявал процесния недвижим имот за периода, посочен в исковата молба, тъй като ответникът изобщо не бил ползвал топлинна енергия в посочения период за посочения недвижим имот, като липсвал и договор между ответника и "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, а жилището на ответника не било снабдено с индивидуални измервателни уреди, респективно се твърди, че отчетените от "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, стойности на потребена енергия не отговаряли на действително потребеното от ответника. Тъй като в сградата имало и други имоти, които не били снабдени с индивидуални измервателни уреди, не ставал ясен критерият, по който ищецът е определил претендираните суми.

Ищцовото дружество не било предоставило възможност на ответника да упражни законовите си права по чл.150, ал.3 от ЗЕ, като писмо-покана за откриване на партида, отправено до ответника не му било надлежно връчено, а в известието за доставка не било отбелязано съобщението изобщо да е било връчено на ответника, като липсвал и негов подпис, не била посочена дата или начин на връчване.

Направено е и възражение за договорно неизпълнение от страна на ищеца за осигуряване топлоподаване и подаване на топла вода с определена мощност спрямо ответника. По делото липсвали и доказателства за това какво количество топлинна енергия било доставено до абонатната станция на имота, как е било извършвано дяловото разпределение от фирмата за дялово разпределение, както за отопление, така и за БГВ, като липсвали и доказателства за това, че в абонатната станция на процесния адрес имало монтирано СТИ-годен топломер. Ищецът следвало да представи и доказателства за това как били правени отчетите от "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД на отделните потребители и съответно дали правилно са били остойностявани отчетните условни единици от индивидуалните разпределители и данните на водомерите, дали правилно е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация. Не били представени и 3 доказателства за това какви били начините и критериите за установяване на потребеното количество топлинна енергия.

Въз основа на изложеното е отправено искане за отхвърляне на претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Оспорват се представените извлечения от сметки и фактури за процесния период, както и отразените в тях задължения.

Конституираното на страната на ищеца трето-лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало молба вх.№ 12541/31.10.2024 г., в която се заявява, че не оспорва предявения иск и наведените в исковата молба твърдения. Твърди се, че дяловото разпределение за аб. № 325358 е извършвано в съответствие с действащите в процесния период нормативни актове. Представени са писмени документи: дялово разпределение за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; документ за годишен отчет за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество не изпраща представител в проведеното открито заседание. С депозирани преди заседание, писмени молби процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника, в случай на евентуалност възразява, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът не се явява лично, като в съдебно заседание се представлява от назначен от съда особен представител, който поддържа писмения отговор и иска претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Акцентира, че за периода от 11.07.2020 г. до 25.06.2021 г. липсват доказателства относно техническата изправност на средството за търговско измерване, което било още едно основание за отхвърляне на исковете.

По делото са ангажирани писмени доказателства и са изслушани вещи лица, изготвили приетите по делото съдебно-счетоводна и техническа експертизи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 67/2023 г. на КРС се установява, че по подадено пред Софийски район съд заявление с вх.№ 233860/01.11.2022 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 31/16.01.2023 г., по силата на която длъжникът бил осъден да заплати на заявителя и настоящ ищец, сумите, както следва: 2147,53 лв. – главница, дължима по доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, област ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, инсталация 4000315545, за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., 316,68 лв. - лихва за периода 15.09.2020 г.

4 до 13.10.2022 г., 45,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 09.2019 г. до 04.2021 г., 10,13 лв. лихва за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.11.22 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по производството в размер на 50,40 лв. внесена от заявителя държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК. Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени задължения за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, област ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, инсталация 4000315545.

Заповедта била връчена на длъжника ответник в настоящото производство в хипотезата на чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление, за което заявителят бил уведомен на 25.09.2023 г., като му била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, въз основа на което на 23.10.2023 г. била подадена исковата молба, инициирала образуването на настоящото производство.