Решение № 861 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Д. Т. Славенова в присъствието на прокурора Т. Ив. З. като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда №415 от 21.06.2024г. по НОХД №16313/23г. СРС, НО, 2-ри състав е признал подсъдимия Т. Д. К. за виновен в това, че на 15.05.2019г. в гр.

София, бул.“Д-р **** в административната сграда на Национален център за информация и документи (НАЦИД), посредством Е.Д.К.- куриер на „Д.“ ООД, съзнателно се е ползвал пред Д.С.Й.-главен специалист в дирекция „Заверки и информационни продукти“, от неистински официален документудостоверение за професионално обучение, рег.№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д. К. ЕГН **********, на което е придаден вид, че е издадено от Р.И. в качеството й на директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр.София като предмет на деянието е документ за придобита на квалификация и от него /Т. Д. К./ за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. С присъдата на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК е отнето в полза на държавата удостоверение за професионално обучение с рег. № 2178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д. К. ЕГН **********, като е постановено същото да остане към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъде унищожено по реда 1 предвиден в ПАС. Съдът е осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК Т. Д. К. да заплати сторените в хода на наказателното производство разноски, а именно направените в хода на досъдебното производство в размер на 84,56 лева за извършени в досъдебната фаза експертизи и извършените в съдебната фаза разноски представляващи разходи за вещи лица за сума в размер на 200 лева.

Съдебното производство пред СРС е протекло по реда на чл.269, ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК, при отсъствието на подсъдимото лице, поради причина, че същият не е могъл да бъде намерен на адресите известни по делото, като и съответно местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване не е установен.

Срещу присъдата в законоустановения срок, са депозирани- въззивна жалба от 08.07.2024г. с входящ № 222689 и допълнение към жалба с входящ № 301385 от 26.09.2024г от адв. Н. Т., служебен защитник на подсъдимия Т. К.. В тях се изразява недоволство от постановената присъда и се претендира нейната неправилност и незаконосъобразност. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по поддържаното спрямо него обвинение. Навеждат се твърдения, че присъдата на СРС е неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени фактически констатации относно авторството на деянието, неподкрепени от събраната доказателствена съвкупност по делото в нужната степен. Силно застъпени са аргументите с оспорване на свидетелските показания на свидетеля М., като се аргументира от защитника, че присъдата е обоснована от контролираната инстанция в частта за авторството на деянието от подсъдимия единствено с прочетените показания на въпросния свидетел от досъдебното производство, за което съществува законова забрана.

В разпоредително заседание проведено на 15.10.2024г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства. Производството пред въззивната инстанция е протекло по отношение на подсъдимия по реда на чл.329 ал.2 пр.2 вр.чл.269 ал.3 от НПК, поради причина, че въпреки проведените издирвателни мероприятия същия не е бил издирен към датата на съдебното заседание, както и не е бил редовно призован на известните по делото адреси, като е констатирано и че по справка от СДВР отдел „Миграция“ са налице данни за напускане на границите на Република България без данни за завръщане.

В хода на съдебните прения пред настоящия състав, защитникът на подсъдимия К.- адв.Н. Т. моли съда да ревизира първоинстанционната присъда, като излага аргументи, че авторството на деянието на подсъдимия Т.

К. по така повдигнатото му обвинение е недоказано. Защитникът акцентира вниманието на съдебния състав върху показанията дадени от свидетеля М..

Адв. Т. изтъква, че сочения свидетел е приел за легализация въпросния документ, без да изиска легитимация от представилото го лице. Навежда доводи пред настоящата инстанция, че разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК забранява осъдителната присъда да се основава само на прочетени показания 2 от досъдебното производство, а според защитника, авторството на деянието на подс.Т. К. се извлича именно от тях. Отбелязва се от процесуалния представител, че има и други приобщени доказателства към доказателствената съвкупност, но същите според него касаят инкриминирания документ, които не се оспорва от защитата, че е неистински, но не надграждат доказателствената съвкупност относно авторството на престъплението.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна, като отчита, че наложеното наказание отговаря на целите закрепени в нормата на чл.36 от НК.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на данните по делото счита, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира за нужно да коригира данните относно фактическата обстановка, тъй като при проверката им достигна до идентични изводи, които са следните:

Подсъдимият Т. Д. К. роден на ****г., в гр. Багдад, Република Ирак, иракски гражданин, арабин, неосъждан, с основно образование, неженен, с последен известен адрес на територията на Република България в гр.София, кв. „Филиповци“, ул. ****. Към 2019г. притежавал хуманитарен статут, получен по силата на решение №379/19.08.2009г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. На Т. К. била издадена карта на чужденец с хуманитарен статут с №852008338, издадена на 30.04.2019г. от Република България, която била валидна до 22.04.2022г., както и удостоверение за пътуване зад граница. През 2019г. К. пребивавал и на територията на Федерална Република Германия.

Към 2019г. свидетеля Х. М., /с предишно име Юре М./, бил собственик и управител на „Д.“ ООД. Дружеството извършвало дейност, свързана с преводачески услуги и легализация на документи, във връзка с която поддържало офис в гр. София, бул. ****. Свидетеля М. извършвал комуникацията с клиенти, а свидетеля Е.Д.К. представял документите пред необходимите институции във връзка с изпълняваната от него длъжност в дружеството „куриер“.

На 15.05.2019г. подсъдимият Т. К. и придружаващо го лице посетили офиса на свидетеля Х. М.. С помощта на придружителя си, който превеждал, К. се представил и обяснил на свидетеля М., че има нужда да му бъде извършен експресен превод от български на немски език и легализация на удостоверение за професионално обучение. Свидетелят М. обяснил на К. цялата процедура, както и обстоятелството, че ще бъде възложено на куриер на преводаческата агенция- свидетеля К., да депозира документа от името на Т. Д. К. пред Национален център за информация и документи (НАЦИД) за 3 издаване на удостоверение APOSTILLE (апостил).

Т. Д. К. се съгласил с условията и предал на свидетеля М. оригинала на удостоверение за професионално обучение рег.№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д. К. ЕГН **********, като обяснил, че легализацията на същото му е необходима, за да реализира професионалните си умения в сферата на фризьорските услуги на територията на Федерална Република Германия. Съобразно отразеното в документа същият бил издаден с рег.№2178/24.03.2015г. на името на Т. Д. К., ЕГН **********, от Р.И. директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр. София. Документът удостоверявал завършен квалификационен курс за професионално обучение по програма „Изучаване на фризьорски услуги“ и придобита квалификация „Бръснарфризьор“. Върху документа имало отпечатана цветна снимка на подсъдимия Т. Д. К.. Официалният документ бил неистински, доколкото само му бил придаден вид, че изхожда от длъжностното лице Р.И., посочено като негов автор. Подписът в графата за издател на удостоверението не бил положен от нея. И. била директор на Център за професионално обучение в „Е.Ц.**“ООД.

Посоченото дружество от 2014 г. разполагало с лиценз за издаване на държавни свидетелства и удостоверения за професионално обучение, предоставен от Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерство на образованието и науката. Р.И. като директор разполагала и с изключителни правомощия да подписва книжата, удостоверяващи придобита квалификация или професия. Подс. К., никога не бил посещавал професионални курсове, организирани от „Е.Ц.**“ООД и напълно осъзнавал, че представения от него документ не му е издаван.

Х. М. се запознал със съдържанието на документа удостоверение за професионално обучение, рег.№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д.

К. ЕГН **********, и установил, че мъжът от снимката съвпада напълно по външни белези с лицето на подсъдимия. Нищо не го усъмнило относно автентичността на удостоверението. Възлагането на така договорената услуга не била закрепено писмено, като двамата св.М. и подс.К. се разбрали след извършването на легализацията да установят контакт, за да бъдат предадени готовите документи. Подсъдимият предоставил телефонен номер и адрес за контакт помежду им във Федерална Република Германия.

Св. М. предал на 15.05.2019г. документа на служителя си- свидетеля К., който работел като куриер във фирма Д. ООД, като му оказал да го отнесе в НАЦИД. Свидетеля К. също както и св. М. нямал представа, че документа е неистински. На 15.05.2019 г. свид. К. представил копие от удостоверение за професионално обучение, с рег. №2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т.

Д. К. ЕГН **********, за нотариално удостоверяване на верността на преписа, след което го отнесъл в НАЦИД.

На 15.05.2019г. св.К. посетил Национален център за информация и документи /НАЦИД/ административна сграда находяща се в гр. София, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№52А, като целта му била да изпълни задължението си като куриер към преводаческа агенция Д. ООД, възложено му устно от св.М., а именно да представи оригинала на удостоверението за получаване на заверка. Свид. К. представил от името на Т. К. пред служител в институцията – 4 свид. Д.С.Й., която заемала длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Заверки и информационни продукти“ - НАЦИД, удостоверение за професионално обучение, с рег. №2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т.

Д. К. ЕГН **********. Свидетелят К. саморъчно попълнил и подписал заявление за издаване на удостоверение APOSTILLE (апостил) на образователни и удостоверителни документи, издадени от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, като към него приложил оригинала на удостоверение за професионално обучение, с рег. №2178/24.03.2015 г., неговото нотариално заверено копие и преводно нареждане за заплатена държавна такса, за бърза услуга, за която заплатил 22.50 лв. Свид.

Й. приела документите, описала ги и ги придвижила към свои колеги от друг отдел, които следвало да извършат последващата им обработка. От служители от НАЦИД било отправено запитване до „Е.Ц.**“ООД, с което се изисквало потвърждение за валидността на удостоверението. Постъпил отговор в НАЦИД, че съгласно регистрите на Център за професионално обучение към дружеството не е издаван документ – удостоверение за професионално обучение с рег.№2-178/24.03.2015 г. на името на Т. К.. В отговора от „Е.Ц.**“ ООД било посочено, че материалния носител, върху която е отпечатан документа се различава от актуалната бланка, утвърдена за ползване в образователната система по особености на хартията. Налице е и несъответствие в наименованието на издаващата организация, авторството на подписа, положен в графа „Директор“, както и отсъствието на интегрирани в оригиналните удостоверения снимки на завършилите курсисти бил пълният отговор от дружеството. Служителите към НАЦИД подали сигнал до Софийска районна прокуратура, като била разпоредена проверка и впоследствие било образувано досъдебно производство.