Решение № 218 от 06.03.2015, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е гр. Добрич, 06.03.2015год.

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, шести състав в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

При участието на секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1504 по описа на съда за 2014 на ДРС, констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г.С.Г. с ЕГН ********** срещу М.Д.С. с ЕГН ********** в качеството и на едноличен търговец с фирма ”.....”, със седалище и адрес на управление гр.Д...., ул.”....”№..., регистриран с ЕИК .... в ТР, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2573лв./след увеличение цената на иска/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължение от 37 700лв., установено със спогодба по т..д№..../2011г. по описа на ДОС, начислено в размер на законната лихва за периода от 28.01.2012г. до окончателното събиране на задължението по изпълнителното производство- 29.09.2012г. , образувано за принудително събиране на вземането.

В исковата молба и уточняващата такава се излагат следните фактически твърдения: По силата на съдебна спогодба, постигната с ответницата по т.д№ ..../2011г. по описа на ДОС и одобрена от съда, М.С., в качеството си на едноличен търговец се съгласила да заплати на ищеца сумата от 188500лева на две вноски. Първата вноска от 37700лева следвало да заплати в двумесечен срок от сключване на спогодбата или до 27.12.2011г.

Ответницата не заплатила първата вноска в уговорения срок. Поради неплащането в срок, ищецът се снабдил с изпълнителен лист за сумата от 37700 лева. В изпълнителния лист не било присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена от датата на падежа на главното задължение до неговото изплащане.

Възоснова на издадения изпълнителен лист ищецът инициирал изпълнително производство по описа на ЧСИ Н.Н..

Ответницата издължила сумата на няколко вноски. Поради забавеното плащане на главното задължение, ответницата дължала на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху неплатените части за периода от падежа до окончателното му плащане.

С исковата молба се претендират сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответния едноличен търговец оспорва иска като недопустим, доколкото в производството по т.д№ .../2011година било отказано на всички инстанции издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху сумите, за които била постигната спогодба. На практика ищецът искал „пререшаване” на постигнатата спогодба, което било недопустимо с оглед СПН.

Второто възражение на ответната страна е за изтекла погасителна давност.

Третото възражение на ответника е, че със споразумението, одобрено от съда по т.д№.../2011г. на ДОС, страните се споразумели спорът помежду им да приключи с постигане на процесната спогодба.

С отговора се претендират сторените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че в съдебно заседание от 27.10.2011г., помежду им е постигнато споразумение в рамките на гр.д№ ..../2011г. по описа на ОС Д..., одобрено от съда, по силата на което ответната страна ЕТ ”....” се задължила да заплати на ищеца сумата от 188 500лева, както следва: 1/5 в тримесечен срок от деня на съдебното заседание, остатъка- в дванадесет месечен срок. При изчисляване на първата вноска се формира сумата от 37 700лева.

Тримесечния срок от деня на подписване на спогодбата изтича на 27.01.2012г.

Възоснова на постигнатата спогодба, на 02.02.2012г. е издаден изпълнителен лист от 02.02.2012г., за сумата от 37700лева.

Съгласно справка на ЧСИ№.... в НК, въз основа на изпълнителен лист от 02.02.2012г. е образувано изпълнително производство№....... По това изпълнително дело са събрани следните суми:

279,65лв-на 13.02.2012г.; 12000лв. –на 12.03.2013г.; 3800лв.- на 12.04.2012г.;

3800лв.- на 11.05.2012г.; 3800лв.- на 12.06.2012г.; 3800лв.- на 12.07.2012г.;

3800лв.- на 10.08.2012г.; 3800лв.- на 10.09.2012г.; 3800лв.- на 21.09.2012г.;

2500лв.-на 27.09.2012г. и 2700лв.- на 11.10.2012г. Общата сума, събрана по това изпълнително дело възлиза на 44077,49лв, от който 37700-неолихвен дълг, 2800разноски по изп.дело, 3 577,49лв. такси по изп.производство.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице изчислява Законната лихва върху сумата от 37700.00лв. в два варианта:

-Начиная от 28.01.2012год. до

11.10.2012год. с отчитане постъпателното плащане на главницата съгласно отбелязванията в изпълнителния лист от 02.02.2012год., без сумите -отчисленията на съдебния изпълнител за разноските и таксите по изпълнителното дело е 1551.35лв. Видно от таблица на стр.2 от експертизата, както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, до 29.09.2012г. начислената законна лихва възлиза на 1543,80лева.

-Начиная от 28.01.2012год. до датата на последното плащане по изпълнителното дело, попълващо сумата от 37700.00лв., с отчитане постъпателното плащане на сумите съгласно отбелязванията в изпълнителния лист от 02.02.2012год., без да се отчитат отчисленията на съдебния изпълнител за разноски и такси по изпълнителното дело е 1279.94лв.

Ответната страна представя по делото разпечатки на определение№.....26.08.2013г. по ч.т.д№ ..../2013г. на ВКС и Определение№..../27.12.2013г. по ч.т.д№4347/2013г. на ВКС, видно от който са оставени без разглеждане жалбите на ищеца срещу разпореждане №.../16.10.2012г. на ОС Добрич по т.д№..../2011г., с което се отказва издаване на изпълнителен лист за законна лихва върху главницата по одобрена спогодба от 27.10.2011г.

При така изложената фактическа обстановка и събрани доказателства съдът приема следното от правна страна:

Относно допустимостта на иска: предметът на задължението за законна лихва, т. е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от последния. Това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая ответната страна не представи доказателства, че между същите страни е влязъл в сила съдебен акт относно дължимостта на законна лихва и нейния размер върху главните задължения. Предмет на спогодбата по т.д.№.../2011г. е единствено главното вземане и факта, че ищецът е искал издаване на изпълнителен лист и за законната лихва и му е отказано по това производство не променя извода за това, че по т.д№..../2011г. не е решен въпроса за дължимостта и размера на законна лихва. С представените определения е разгледан въпроса дължи ли се изпълнителен лист за вземане, което не е било предмет на процесната спогодба. При това, не е налице СПН на друг съдебен акт, която да е пречка за разглеждане на предявения иск.

Безспорно е, че страните са постигнали спогодба на

27.10.2011г. по т.д№ ..../2011г. на ОС Д...., по силата на която М.С., в качеството си на едноличен търговец с фирма „....” се съгласила да заплати на ищеца сумата от 188500лева на две вноски. Първата вноска от 37700лева следвало да заплати в тримесечен срок от сключване на спогодбата или на 27.01.2012г.

Съгласно чл.86 ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.

84 ал. 1 от